Планинарската 2017-та. Обзор на изминалата година.

Скъсани, горките!

Въпреки че работата ме съсипа през последното тримесечие на тази година и ходих на преходи само мислено, изпращам една фантастична планинарска година, в която накъсах туристическите обувки (ама буквално). Иде времето, в което трябва да напиша писмото до Дядо Коледа с новите желания, но няма да пропусна първо да му благодаря, че успя да изпълни всичките, които му заръчах миналата година. Дори даде малко от себе си.

Така е, наистина годината беше повече от благодатна за мен по отношение на кръстосани туристически маршрути. Всички поставени цели са в графа завършени, а бонусът – един малък планинар на раменете ми. Единствените пропуснати планове бяха за Тетевенския Балкан, но успях да ги заменя по-късно с Троянския, така че няма да се оплаквам. Научих много, създадох нови приятелства, радвах се на вълнуващи случайни срещи и стъпих поне по веднъж на всяка от големите планини в България. По-щастлив не мога да бъда!

Кой казва, че е лошо да ти тежи на раменете?

Мисията изпълнена

Основната цел пред мен беше да довърша списъка с първенците на българските планини. Оставаха ми само 11, идеални за пролетния сезон, които щяха да стигнат точно докато се размразят високите планини. Началото дадох в Пенкьовска планина с нейния Конски връх (1187 м) през февруари. До средата на пролетта вече оставаха само три, а преди това по реда си минаха върховете Руй (1706 м, Руй), Било (1737 м, Кървав камък), Плоча (1329 м, Еловишка планина), Арамлия (1497 м, Чудинска планина), Милевец (1733 м, Милевска планина), Чиплакбаир (1091 м, Боздаг) и Асанов връх (1218 м, Стъргач). Красиви потайни местенца, за които малцина си „губят времето“.

Преди началото на лятото целта беше изпълнена с последната тройка – Огреяк (1924 м, Влахина планина), Ильов връх (1803 м, Малашевска планина) и Голям Перелик (2191 м, Родопи). 39 планини! Предимно ниски и леснодостъпни, наглед непретенциозно постижение, но във всеки случай безценно. Да видиш родината отвисоко от 39 различни гледни точки е наистина несравнимо.

Поглед от връх Огреяк (Влахина планина)

Седмица в Пирин е добре

Дългият преход, който си бях обещал, също се получи. Следейки задачите, които имах, трудно си представях толкова време спокойствие накуп. Надявах се на седмица в Пирин и макар че беше с два дни по-малко, пак останах повече от доволен. Освен че презаредих батериите с тази обиколка, слязох от планината с куп положителни емоции, за които се надявам скоро да намеря време да превърна в пътеписи. От хижа Яворов през Карстовия ръб и Кончето до хижа Вихрен, а след това през Синаница, Спано поле, Тевно езеро, Дженгал, Каменица, Попово езеро, та до хижа Безбог. План максимум му казвам и това си е! Толкова много и същевременно толкова малко. Господ години да дава, в Пирин винаги ще има накъде.

Красивата Каменица (Пирин)

Големи постижения за малък планинар

Не, разбира се че не е само това! Все пак имам едногодишно човече, което трябва да се трансформира в планинар. И точно на първата годинка (плюс мъничко) прехвърлихме котата 2000. Моят приятел Митко Пирнарев ни приюти на хижа Попови ливади, която беше изходен пункт към най-високата точка на Среден Пирин – връх Ореляк (2099 м). Месец по-късно подобрихме постижението с близо 100 метра на родопския подгласник връх Орфей (2188 м). Още месец и добавихме нови стотина метра на Черни връх (2290 м), който засега си остава най-високото му постижение. Междувременно се порадва на няколко по-непретенциозни разходки, любимата от които му беше до Камен дел (1862 м), а на всичкото отгоре проспа половината от Седемте рилски езера.

С дете на планина – връх Орфей (Родопи)

И още, и още…

Имаше и още малко за мен без дете на гръб. Първия път бях на Рилските езера с него, но много бързо повторих, добавяйки околните върхове към разходката. Няколко седмици по-късно се преместих малко по-източно – към Страшното езеро и Мальовица. Онази седмица в Пирин, която споменах по-рано, не беше цяла, защото ми се наложи преди това да мръдна към Троянско. А там, нали знаете – хубаво си е?! Ей ти едно бързо скачане до хижа Амбарица, на следващия ден красивия Купен и паметния Левски, след което пак надолу по същия път, за да бягаме към Пирин на сутринта. Покрай Голям Перелик се получи чудесна обиколка на тази живописна част от Родопите, която започна от хижа Перелик, стигна до хижа Ледницата по билото, слезе през село Гела към съседното село Солища, за да завърши на следващия ден с финалното изкачване от село Стикъл отново до хижа Перелик. Усетих какво е -20°C, но гледах да е леко, че ми беше първо подобно усещане.

Да, Дядо Коледа, благодаря ти отново! Моля те, прочети писмото, което тази година ще ти изпратя. В него искам само един подарък – здраве! Останалото сам ще си подаря.

Весели празници, приятели!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.