Подробна информация за маршрута
В този GPS трак описвам маршрута за изкачване на връх Голям Перелик (2191 м) от хижа Перелик. Преходът до него е един от най-лесните в българските планини, особено ако се касае за планински първенец, какъвто е връх Голям Перелик. От хижата до най-високия връх на Родопите се стига за не повече от час лежерно ходене. Аз лично препоръчвам да се направи от село Стикъл, че поне човек да усети, че качва планина (накрая този маршрут пак се слива с другия). Фактът, че Голям Перелик е военна зона, не го прави особено популярен сред планинарите, но все пак си е първенец и трябва да се иде поне до бариерата.
До хижа Перелик се стига лесно с автомобил. Има отбивка с табела по пътя от село Стойките към Смолян (село Стойките е между Широка лъка и Паморово). Пътят става малко по-тесен, но е идеален. Малко преди хижата, асфалтът преминава в леснопроходим коларски път, който води чак до връх Голям Перелик.
Туристическа маркировка очаквано няма. В този GPS трак в началото на прехода се движим по червената маркировка към хижа Ледницата, която ту се движи по пътя, ту излиза от него, като по едно време ще се отбием от нея. Иначе е най-лесно ако вървим само по коларския път, който стига до военната база без никакви отклонения. Теренът по пътя е каменист, но ако излизате от него по маркировката, ще ви е малко по-меко под краката. Вода няма, но едва ли е нужна, въпреки че през цялото време вървим на открито. Всъщност, има една чешма, но в началото на лятото беше пресъхнала, така че не я включвам.
Започваме по червения маршрут за хижа Ледницата и излизаме на типична за Родопите широка поляна. Пресичаме веднъж-дваж пътя, по едно време тръгваме по него и не след дълго излизаме на малък параклис, край който има беседка и чешмата, която споменах, че не е особено пълноводна. Отсреща вече се вижда и връх Голям Перелик и жълтите куполи на сградите по него. Оттук маркировката продължава през следващата поляна напряко и я следваме, но щом забележим, че скоро тя завива и подсича върха, е време да се запътим към пътя. Ако не сте сигурни къде да отклоните, от параклиса просто я карайте по пътя, покрай Къщата на мечките.
Тръгваме по него и скоро преходът свършва пред бариерата, която ни възпира със заплашителни текстове. И до тук ни стига, разлаяхме кучетата. Все пак успяваме да зърнем най-високата точка на връх Голям Перелик и си оставаме само с този спомен. Местността не е много обзорна, за да видим нещо повече, така че можем да се върнем или да продължим по червения маршрут към хижа Ледницата. Ето и моите преживявания по билото на Родопите.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
