Подробна информация за маршрута
Село Гела е един от най-удобните изходни пунктове за изкачване на връх Орфей (2188 м) в Родопите, заедно с хижа Ледницата и хижа Перелик. Тук ще опиша туристическия маршрут от Гела до него, който съм записал в този GPS трак. Преходът е технически доста лесен, но половината от него е със сравнително голям наклон, което може да задъха хора с по-слаба физическа подготовка. Връх Орфей е вторият по височина връх в Родопите, но най-високият достъпен връх в планината. Освен това име, той е познат по още няколко различни начина – Широколъшки снежник, Карлъка, Шилестата чука. Село Гела пък е известно с типичните родопски пейзажи, които се разкриват по тези места.
Накратко за маршрута до връх Орфей
Селото е популярно и пътят до там е доста добър, като за него се отбива в Широка лъка по главния път от Пампорово/Смолян към Девин. Маркировката от него до връх Орфей е добра и е син цвят, който преминава в червен, когато стигнем билния маршрут от хижа Ледницата към хижа Перелик. Ще уточня, че табелите, които трябва да следвате, са за „град Доспат“, докато не стигнете билния маршрут. Важно е след отбивката за крепостта Градището да следите за излизането от пътя вляво. Вода има в село Гела, а по пътя – преди финалното изкачване, точно до параклиса „Св. св. Петър и Павел“. През 2/3 от времето вървим през гора, но половината от тях са по широк път, което препоръчва да не го движите в обедни летни жеги, защото гората не прикрива много тогава. Теренът до средата е почвено-каменист (по коларски път), след което е предимно почвен. Няма опасни участъци.
От село Гела до крепост Градището
Тръгваме от чешмата в центъра на село Гела по главния път нагоре, който следваме, докато не излезем на горния път за Илинденските поляни, където се провежда традиционното Гайдарско надсвирване. Ние обаче сме в обратна посока. Завиваме наляво и скоро стигаме до разклон със заслон, откъдето пак поемаме вляво. Малко след това е важно да хванем пак вляво от главния път, качвайки се на поляна с гледка към село Гела и връх Снежанка. Тук ще отбележа, че на bgMountains картата се продължава направо, както сочат и табелите, но ние излизаме вляво от пътя, където синя маркировка върви и по успореден път. Важно е да не изпуснете този разклон. Предполагам е отклонение на маршрута, за да може преходът да минава през местните забележителности – параклиса „Света Марина“ и крепостта „Градището“.
Пътят продължава да си е коларски и след известно време минаваме покрай светилището „Света Марина“. Малко след това завиваме надясно, за да се озовем на кръстопът. Нашият туристически маршрут продължава надясно, но тук голяма табела сочи, че крепост „Градището“ е на само 250 метра направо. Така, ама е хубаво да знаете, че са едни доста потни 250 метра. Наклонът е сериозен, но пък изкачването си струва всяка пролята капка. Крепостта едва ли ще е това, което ще ви удиви, защото една табела и малко основи на антични стени не са интересни за всеки, но пък гледката е неповторима. Или почти неповторима, защото от връх Орфей е подобна.
От Градището до параклиса „Св. св. Петър и Павел“
Слизаме обратно до пътя и продължаваме прехода по нашия маршрут. Следва леко снижаване и започваме да се оглеждаме наляво, където скоро една пътека се отклонява от коларския път. Хващаме по нея, промушваме се под едно паднало дърво и караме нагоре, защото наклонът започва да се увеличава. Пътеката се стеснява, гората над нас става по-гъста и се радваме на спасението от жегата. Скоро достигаме малко водопадче, подминаваме го и малко над него е едно от местата, където може да се обърка. Това е един мочурлив участък. Привидно пътеката продължава направо, а наляво идва вода от поточе. Именно по него трябва да тръгнем и след няколко метра отново ще забележим пътеката.
Ето, че стигаме до параклиса „Св. св. Петър и Павел“, а връх Орфей се различава повече от ясно вляво. Тук се откриват първите типични за Родопа планина обширни високопланински ливади, обрасли с билки. Допълваме манерките и се качваме още двестатина метра след манастирчето. Там трудно ще изпуснем ясната пътека и табелите по туристическия маршрут Е-8. Надясно е за хижа Ледницата, направо е за село Мугла, а наляво за хижа Перелик.
Изкачване на връх Орфей
Вече спираме да следваме „град Доспат“ и тръгваме наляво и нагоре за последната фаза от изкачването. Започваме да следваме червената туристическа маркировка. Навлизаме в приятна гора за десетина минутки, след това се минава по друга широка поляна, за да влезем отново в гора. След нея излизаме на една от най-високите части от билото на Родопите, а метри по-късно връх Орфей започва да се подава.
Трудно ще пропуснем пътеката, която излиза от основната и тръгва нагоре към него. Няколкостотин лесни метра до края на този преход и вече сме на второ място по височина в Родопите. Тук вече гледката е неповторима, защото освен към село Гела и Снежанка, гледа на още 360 градуса без нещо да пречи. На изток ясно се вижда връх Голям Перелик (2191 м), а на запад – град Девин. На юг към Гърция смътно се различаваше нещо високо, което според мен беше планината Боздаг (2232 м), но няма да го твърдя на 100%. По форма и посока на нея я оприличих. Достатъчно туристически маршрути има оттук, за да можем сами изберем накъде да продължим.
Можете да прочетете пътеписа по билото на Родопите и изкачването на връх Орфей.
Къде да отседнем в село Гела и наблизо?
Най-добрата отправна точка по маршрута е къща за гости Панорама. Аз лично изкачих върха с нея за начална точка и мога да кажа, че условията са супер. Тя е почти на най-високата точка в село Гела по маршрута и можете буквално да се събудите, да направите кафе и да тръгнете към връх Орфей. Резервирайте тук.
Малко по-надолу, в Широка лъка, има няколко други варианта. По-евтините от тях са Хаджийската къща, къща Гайтана, къща Василка и Хотел Калина. Малко по-скъп е хотел Широка лъка.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
