Подробна информация за маршрута
В този GPS трак съм записал и маршрута до връх Огреяк (Кадийца, 1924 м) във Влахина планина по скоро прекарания дърварски път, който стига почти до горе. Имайте предвид, че вероятно след време тракът ще има разминавания, защото продължаваха да го удължават. Но в общи линии по него ще се излиза над гората и оттам ще следва изкачване на самия връх. Този маршрут почти се припокрива с маршрута по хребета. Отбелязвам, че връх Огреяк се намира на границата с Македония, което значи, че трябва да уведомите граничните за изкачването му.
Туристическа маркировка няма, но е трудно да се объркате. Теренът е мек почвен и през по-голямата си част върви през гората. Вода до горе няма и особено ако решите да съчетаете с разходка до Ильов връх (1803 м) в съседната Малашевска планина, то ще е много добре да се запасите. Половината път е през гора, другата – на открито.
Има две възможности за начална точка. Зависи дали ще съчетавате с Ильов връх. Ако да, по-добре използвайте кръговия маршрут, който съм описал. Ако смятате да се задоволите само с връх Огреяк, то можете да скъсите доста.
От Симитли до началната точка се стига по разбит асфалтов път. След разклона за Коматинските скали и село Брестово следва още един разклон, където продължаваме по асфалта надолу вдясно. След като минем едно мостче, асфалтът свършва. След това се продължава по коларски път, който стига до едно уширение край река Вранещица.
Тук оставяме колата и поемаме пеш. Левият път от разклона прекосява реката и тръгва нанякъде нагоре. Ние сме по десния, който също тръгва нагоре покрай единия приток на река Вранещица. Няма много за обяснение, тъй като пътят прави серпентина по склона и върви през гората. По някое време се появява и първата по-сериозна гледка към близките Рила и Пирин. Малко след това пътят свършва, а ние продължаваме право нагоре по хребета и скоро излизаме от гората.
Тук гледките стават още по-красиви с всеки метър денивелация нагоре. Има много хубава скала, идеална за почивка и изпълване на окото. Целта ни почти се вижда. Връх Огреяк изглежда съвсем близо, но не е точно така, защото ходенето по този наклон не е никак бързо. В крайна сметка достигаме заветната цел.
Интересното е, че котата на върха се намира на по-ниското от двете съседни възвишения. По-високо изглеждаше при гранична пирамида 55. Не зная защо е така, не беше и зрителна измама, защото когато отидохме и до другия връх, този с котата продължаваше да изглежда видимо по-нисък. Е, нищо, те са само на стотина метра един от друг. Пред нас е цяла Югозападна България и лесно различаваме Рила, Пирин, Славянка, Беласица, Огражден и Осогово и македонските планини. Разбира се и съвсем близката Малашевска планина и нейния първенец Ильов връх, който е само на около 6 км по черния път, минаващ точно покрай котата на Огреяк. Можем да направим кръговия маршрут на Влахина и Малашевска.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
