хижа Яворов – хижа Вихрен (Карстовия ръб и Кончето)

Поради влизане в сила на новите правила за използване на Google Maps, може да има проблем с картата. Молим да ни извините, работим по отстраняването на проблема. Благодарим!

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция
  • Категория: Пешеходни
  • Сезон:
  • Област: Благоевград
  • Планина: Пирин
  • Начална точка: х.Яворов( 41.825336, 23.378235 )
  • Крайна точка: х.Вихрен( 41.756690, 23.416400 )
  • Денивелация: 1159 м1755 м - 2914 м
  • Дължина: 12 км
  • Времетраене: 10:00 часа
  • Информация: 04.09.2017
  • Източник: Панайот Толев
  • Маркировка:
  • Трудност:

Моля, имайте предвид, че голяма част от данните са неофициални, може да съдържат неточности и са предназначени за спомагателно, а не основно средство за ориентация при избор или провеждане на преход.

0м 0м 0м 0м 0м
Изтегли GPS трак Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо

Подробна информация за маршрута

Маршрутът от хижа Яворов към хижа Вихрен по Карстовия ръб е един от най-популярните, интересни, красиви, но и трудни преходи в Пирин и няма как да не пусна GPS трак и описание за него. Изкачва се до Мраморното било, движи се изцяло по него, след което слиза от седловината Кабата към крайната точка. По протежението му се намират и четири от най-високите върхове в планината, както и в цяла България – връх Баюви дупки (2820 м), връх Бански Суходол (2884 м), връх Кутело (2908 м) и накрая – връх Вихрен (2914 м). Баюви дупки и Кутело се подсичат, а Бански Суходол и Вихрен се изкачват. Тук може да видите маршрута, който изкачва всички върхове по пътя. Той е почти идентичен с този.

До хижа Яворов се стига пеш по туристическа пътека с жълт цвят или по черен път – и двете от местността Бетоловото в подножието на планината. Движим се изцяло по червената туристическа маркировка, която е част от международния туристически маршрут Е-4. Преходът не е за всеки, тъй като е много труден физически и на места опасен. Все пак, ако внимавате достатъчно и нямате страх от височини, би трябвало да няма проблеми с изминаването му. Хубаво е да се знае, че вода има само в началото и в края. Теренът е основно каменист, нещо присъщо за високите части на Пирин. Друго важно нещо е, че почти през цялото време се върви на голо и в ясните летни дни няма къде да се скриете от горящото слънце. Добре е да се ползва слънцезащитен крем. Утехата в преходите на открито е, че няма какво да пречи на гледките. А тук те са впечатляващи.

Ще разделя маршрута на четири части:

  • От хижа Яворов до билото на Пирин (2:45 часа)
  • От началото на билото до заслон Кончето (1:45 часа)
  • От заслон Кончето до връх Вихрен (3:30 часа)
  • От връх Вихрен до хижа Вихрен (2:30 часа)

От хижа Яворов до билото на Пирин

Тръгваме от хижа Яворов нагоре към билото на планината, като се водим от червената и жълтата маркировки. Равномерно, но не много леко, пътят се изкачва нагоре. Първият по-малко от час сме през гората, която започва да оредява край заслон Бункера. Отстъпва място на клекове и малки полянки. Още по-малко от час и достигаме до Суходолското езеро. Имайте предвид, че това е последната вода за доста дълго време. Чак на слизане от връх Вихрен има такава.

След кратка почивка поемаме пак нагоре, а теренът вече е предимно каменист и морените не са рядко явление. Не след дълго се озоваваме на Окаденския рид, а още малко ни трябва и вече сме на билото. Общо около час след езерото. Тук ни напуска жълтата туристическа маркировка, която продължава към хижите Загаза и Лагера. Вдясно пък се отделя кафява маркировка, която изкачва съседния връх Албутин (2688 м) и слиза към хижа Загаза.

От началото на билото до заслон Кончето

Ние поемаме наляво по червената, право по Мраморното било. Напомняме да се внимава, защото на места по билния преход има нестабилни камъни или можем да се подхлъзнем. Само в самото начало е лесно и безопасно и дори пътеката е почвена и почти без наклон.

Подсичаме връх Разложки Суходол (2728 м) от югозапад, като тук са някои от най-опасните участъци за целия преход. Подминем ли върха, се озоваваме на разклона с маршрута от хижа Яворов, който идва от циркуса Баюва дупка. Пред нас е и връх Баюви дупки, който също подсичаме от югозапад по на места опасния скалист склон. След като стигнем от другата му страна, ще различим заслон Кончето вляво от пътеката.

Тук е и може би най-фотогеничната част от маршрута. Накъдето и да се обърнем, при хубаво време можем да ахнем. Ако се качим малко над заслона, ще открием перфектното панорамно местенце, което разкрива абсолютно всяка посока. Назад са Баюви дупки, Разложки Суходол и Албутин. Напред са Бански Суходол, Кончето, Кутело и Вихрен. От едната страна на ръба е циркуса Баюви дупки, обгърнат от величествените ридове Средоноса (вляво) и Котешки чал (вдясно). От другата страна пък е долината на Влахинска река, а недалеч лесно се различава и връх Синаница.

От заслон Кончето до връх Вихрен

След тази ободряваща почивка се отправяме напред. Следва връх Бански Суходол. Тук трябва много да се внимава за маркировката! Следете добре за отклонение вляво, защото много лесно се хваща маркирана пак в червено пътека, която подсича Кончето. Без да искаме хванахме нея, но не знаехме, че изобщо има такава. Аз лично не зная защо я има и според мен е доста по-опасна от самото Конче, по което има метални въжета. Ако трябва, използвайте GPS трака. До връх Бански Суходол набираме стотина метра денивелация, за да последва дълго слизане.

Оттук нататък често е доста пренаселено, особено през летните почивни дни. На върха свършва прочутата седловина Кончето, която в последно време доби невероятна популярност и почти всичко живо се отправя насам. Признавам, че е страшничко и доста респектиращо, когато се погледне надолу, но затова е сложено металното въже. Седловината е напълно преодолима. Силно препоръчвам да се подходи с особено внимание към този участък, защото подценяването може да е фатално. От двете страни е пропаст – от едната наклонът е 70°, а от другата е почти отвесно.

Вървим по него и му се възхищаваме. Някъде по средата маркировката и въжето се отклоняват от ръба и маршрутът тръгва надолу по склона. Подсичаме връх Кутело и слизаме към седловина Премката. Тя свързва връх Кутело с връх Вихрен и не е толкова страшна колкото Кончето. Дори напротив – това е най-равната част от много време насам. За сметка на това има голямо и стръмно изкачване към първенеца на Пирин. Подминаваме разклона за циркуса Казаните, през които се стига до хижа Бъндерица или хижа Вихрен, и постепенно започваме изкачване. Тук също на места е поставено метално въже. Достигането до най-високия връх на планината става след доста пот и вървене на четири крака от време на време. Вече и умората си казва своето. Бавно, но славно, както се казва, стигаме до заветната точка. Позволяваме си заслужена почивка преди финалното слизане към хижа Вихрен.

От връх Вихрен до хижа Вихрен

Тръгваме надолу по южния склон, който се е превърнал в магистрала. Ако сме стигнали тук по-късно следобед, може и да избегнем големия поток. Малко след като стъпим на равно на седловината Кабата, класическият маршрут прави обратен завой надолу и слиза постепенно към широките поляни под нея. Тук можем да се оглеждаме за едно поточе, което има шанс да не е пресъхнало. Ако тук няма вода, ще се наложи да изчакаме още около час.

Постепенно наклонът пак се увеличава за известно време, но нищо опасно. По каменистата пътека и между малко клек достигаме до разклона за Казаните и хижа Вихрен. Тук е дългоочакваната вода. Щом утолим жаждата поемаме по маршрута надясно, а пътеката продължава да се вие между клек и по морени. Още половин час! Хижа Вихрен става все по-голяма и по-голяма, докато най-накрая не се озовем пред нея, където този преход завършва.

Възможностите за продължение са доста. Може да слезем в Банско по жълтата пътека. Но можем да навлезем още по-навътре в Пирин. Маркирани туристически маршрути има към хижа Синаница, към хижа Демяница, към хижа Яне Сандански, към заслон Спано поле и към заслон Тевно езеро. Може пък и да се изкачи нещо наблизо, като връх Тодорка (2746 м) или Муратов връх (2669 м). Опции колкото щеш.

Места наоколо, които да посетите

хижа Яворов – връх Баюви дупки х.Яворов – вр.Баюви дупки – вр.Бански Суходол – вр.Кутело – вр.Вихрен – х.Вихрен хижа Яворов – връх Баюви дупки (през циркуса Баюва дупка) х.Яворов – Кончето – х.Бъндерица Връх Вихрен – Пирин хижа Бъндерица – връх Вихрен х.Бъндерица – вр.Кутело – Кончето – вр.Бански Суходол х. Вихрен – з. Тевно езеро – х. Пирин – с. Рожен

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.