Пътеписи

Напиши пътепис

Дъглият път до Рая – Част 5 на пътеписа „Седмица край Ботев“

Ако си пропуснал:Прочети четвъртата част („Преход като за почивка“) от пътеписа „Седмица край Ботев“!илиЗапочни „Седмица край Ботев“ отначало! Отново към старопланинското било Да, и на хижа Тъжа нямаше пържени филийки, макар че с хижарят слязохме по едно време. Вече ги бленувах! Предвид очаквания преход и липсата на сън, подобен мазничък въглехидрат щеше да ми е много полезен. Целта за днес…

Прочети повече

Преход като за почивка – Част 4 на пътеписа „Седмица край Ботев“

Ако си пропуснал:Прочети третата част („По алпийското било на Балкана“) от пътеписа „Седмица край Ботев“!илиЗапочни „Седмица край Ботев“ отначало! Набързо до Ботев Събуждаме се аз – слънцето пече ли пече. Поглеждам телефона – 10:15. Иха! Досега не ми се беше случвало да спя почти половин денонощие. Пусти мързел, докъде ме е докарал за една година. Опитах се да го оправдая…

Прочети повече

По алпийското било на Балкана – Част 3 на пътеписа „Седмица край Ботев“

Ако си пропуснал:Прочети втората част („На хижа като на хотел“) от пътеписа „Седмица край Ботев“!илиЗапочни „Седмица край Ботев“ отначало! Нагоре към билото В 6:30 се изстрелях мигновено от леглото, знаейки че вече изоставам с половин час. Нямаше как да мисля за хижа Тъжа след снощи. Новата ми цел – заслон Ботев – е на близо осем часа разстояние, а с…

Прочети повече

На хижа като на хотел – Част 2 на пътеписа „Седмица край Ботев“

Ако си пропуснал:Прочети първата част („Пътят към планината“) от пътеписа „Седмица край Ботев“! Към Добрила Последната доза пъшкане свърши край изоставената горна станция на сопотския лифт. Постепенно оставях гледките към равнината зад гърба си. Някъде по пътя захвърлих и мислите от равнината, за да освободя повече място за новите от планината. Минах покрай мястото, където по възрожденско време се е…

Прочети повече

Пътят към планината – Част 1 на пътеписа „Седмица край Ботев“

Този път щеше да ми е тежко. Карантината и работата от къщи бяха вплели здрави нишки мързел в мускулните ми влакна, а някои от следващите дни в Стара планина изглеждаха предизвикателно. Едва ли сутрешният крос в последните десетина дни е върнал формата ми от миналото лято, когато тъпчех с дни из Рила и Пирин без особени затруднения. Но познавах добре…

Прочети повече

Гълъбец, пролет и есен

Обикновено, когато се каже “Гълъбец”, си представяме знаменития железопътен тунел. Разбира се, тунелът е наречен на едноименния планински праг /трябваше да си припомня географския термин в Уикипедия/, свързващ Етрополска планина със Средна гора. Бях го преминавал с кола и влак безброй пъти, но си наумих да ида дотам пеша, когато видях на картата, че на билото има скромни като височина,…

Прочети повече

Вискяр от край до край

Става дума за главното вододелно било на тази скромна планина, на югозапад водите отиват в Струма, а на североизток – в Искъра. Не е невъзможно цялото нещо да се мине наведнъж, разстоянието е малко над 25 километра, пътищата и пътеките са проходими и дори им направих непрекъснат трак. Проблемът е по-скоро логистичен – някой трябва да ви закара до Брусник…

Прочети повече

Четири излета с влака в шест и десет

Трябваше да са точно четири, защото преди време бях чел новела, част от романа „Невинните“ на Херман Брох, наречена „Четири речи на щудиенрата Цахариас“. По време на Ваймарската република Цахариас, гимназиален учител по математика, строг екзаминатор, бъдещ нацист и многословен досадник в пияно състояние с нетърпящ възражение тон държи четири речи, след което в къщи си отнася напълно заслужен бой…

Прочети повече

На гости на Дельо Хайдутин

Наближаваше националният празник на България – 22 септември, денят, в който се отбелязва независимостта ни. Около този ден има празник и в смолянското китно градче Златоград. За три дни щяха да се проведат „Делюви празници“. Супер, това е за мен! Веднага се записах за тази екскурзия и я зачаках с нетърпение. Програмата бе богата, както се убедих впоследствие. Настъпи денят…

Прочети повече

Земенския пролом и двете му страни

Точно това се вижда на снимката по-горе; вляво е Конявската планина, или по-точно Ришкият и дял, в средата, разбира се, е проломът и вдясно е Земенската планина, нищо, че първенецът й Тичак остава зад кадър. Бонус е Осогово със заснежените си върхове в дъното. За съвсем повърхностно запознанство с този край ми бяха нужни четири прехода и три години. Случва…

Прочети повече

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.