Пътеписи

Преди няколко години се пробвах и не успях да достигна връх Кръстец от Реброво, разполагайки с малко повече от половин наистина много хубав, но недотам продължителен октомврийски ден. Не съм амбициозен, но не обичам недовършени неща и през изминалите май четири години, втренчен в картите, се заканвах на планината, че този път ще успея. Заканата, след дълги размисли и въпроси към…

За непосветените в тънкостите на “едното време” пояснявам: полудните биваха санитарни, при които се предполагаше да се почиства примерно работното място или някакъв прилежащ боклукчарник и спортни – те понякога се изразяваха в служебен излет или нещо подобно, но най-вече в “скатаване”. Тези неща изчезнаха скоро след 10 ноември, горе-долу заедно със софийското жителство, но трийсет и кусур години по-късно…

Ако си пропуснал:Прочети седмата част („Тарзановата пътека, Ботев за втори път и… надолу“) от пътеписа „Седмица край Ботев“!илиЗапочни „Седмица край Ботев“ отначало! Събудих се за последно в планината. Връх Ботев бе зад гърба ми и предстоеше слизане от планината. Все още не знаех, че ме очаква толкова живописен преход, затова се подготвих за скучновато слизане през гора. Без особен ентусиазъм…

Ако си пропуснал:Прочети шестата част („Един ден в Рая“) от пътеписа „Седмица край Ботев“!илиЗапочни „Седмица край Ботев“ отначало! Зората изпревари будилника ми. Побързах да погледна през прозореца, че кога ли скоро ще се събудя с Райското пръскало над възглавницата? Там си беше, сигурно ще ме чака и още 33 години. Бях готов с багажа от снощи, трябваше само да се…

Ако си пропуснал:Прочети петата част („Дългият път до Рая“) от пътеписа „Седмица край Ботев“!илиЗапочни „Седмица край Ботев“ отначало! Да се събудиш в Рая Събудих се и нямах търпение да погледна през прозореца. Лежах на леглото с най-красивата гледка! Трябваше само да завъртя глава на възглавница, за да зърна Райското пръскало. Едва сълзеше, но чарът му оставаше неповторим. В тази суша…

Ако си пропуснал:Прочети четвъртата част („Преход като за почивка“) от пътеписа „Седмица край Ботев“!илиЗапочни „Седмица край Ботев“ отначало! Отново към старопланинското било Да, и на хижа Тъжа нямаше пържени филийки, макар че с хижарят слязохме по едно време. Вече ги бленувах! Предвид очаквания преход и липсата на сън, подобен мазничък въглехидрат щеше да ми е много полезен. Целта за днес…

Ако си пропуснал:Прочети третата част („По алпийското било на Балкана“) от пътеписа „Седмица край Ботев“!илиЗапочни „Седмица край Ботев“ отначало! Набързо до Ботев Събуждаме се аз – слънцето пече ли пече. Поглеждам телефона – 10:15. Иха! Досега не ми се беше случвало да спя почти половин денонощие. Пусти мързел, докъде ме е докарал за една година. Опитах се да го оправдая…

Ако си пропуснал:Прочети втората част („На хижа като на хотел“) от пътеписа „Седмица край Ботев“!илиЗапочни „Седмица край Ботев“ отначало! Нагоре към билото В 6:30 се изстрелях мигновено от леглото, знаейки че вече изоставам с половин час. Нямаше как да мисля за хижа Тъжа след снощи. Новата ми цел – заслон Ботев – е на близо осем часа разстояние, а с…

Ако си пропуснал:Прочети първата част („Пътят към планината“) от пътеписа „Седмица край Ботев“! Към Добрила Последната доза пъшкане свърши край изоставената горна станция на сопотския лифт. Постепенно оставях гледките към равнината зад гърба си. Някъде по пътя захвърлих и мислите от равнината, за да освободя повече място за новите от планината. Минах покрай мястото, където по възрожденско време се е…

Този път щеше да ми е тежко. Карантината и работата от къщи бяха вплели здрави нишки мързел в мускулните ми влакна, а някои от следващите дни в Стара планина изглеждаха предизвикателно. Едва ли сутрешният крос в последните десетина дни е върнал формата ми от миналото лято, когато тъпчех с дни из Рила и Пирин без особени затруднения. Но познавах добре…