Наближаваше националният празник на България – 22 септември, денят, в който се отбелязва независимостта ни. Около този ден има празник и в смолянското китно градче Златоград. За три дни щяха да се проведат „Делюви празници“. Супер, това е за мен! Веднага се записах за тази екскурзия и я зачаках с нетърпение. Програмата бе богата, както се убедих впоследствие. Настъпи денят…
Точно това се вижда на снимката по-горе; вляво е Конявската планина, или по-точно Ришкият и дял, в средата, разбира се, е проломът и вдясно е Земенската планина, нищо, че първенецът й Тичак остава зад кадър. Бонус е Осогово със заснежените си върхове в дъното. За съвсем повърхностно запознанство с този край ми бяха нужни четири прехода и три години. Случва…
Едно от многото неща, от които ме е срам, е, че почти не познавам Стара планина. До тази пролет бях ходил само до връх Препасница и няколко пъти по долината на Батулийската река. Казах си, че така не може да продължава. В средата на февруари издебнах неделя с хубаво време и си устроих „щадящ“ излет до първенеца на Мала планина –…
Величествен си в меката мъгла която във прегръдка сгушва ти върха и в залез с ивици на розов цвят светът отдолу някакси е малък, слят. Замръзнали пътеки, хладна тишина от тази гледка горе спира ти дъха и облаците да се поклонят дълбоко събират се в небето нашироко. Величествен си в тази точка на земята дето само смелите достигат до зората…
От малък обичам хвойна – почти както в едновремешния виц, според който в автобиографиите си един ден ще трябва да пишем „От малък обичам ориз“. Още преди да я видя на живо, бях очарован от падането на Мечо Пух в това, което много по-късно щях да разбера, че е “gorse bush”* – съвсем друго растение. Бил съм изгубен в превода,…
До върха, към синевата До върха, към синевата следваш стъпките в скалата следваш порива душевен като жажда в теб потребен. До върха, към небесата да докоснеш чистотата снежни преспи, леден блок следваш с устрем този срок. До върха, и пак обратно към величието необятно с уверен ход вървиш дотам и богинята те чака с плам. Разравяш паднали лавини нагоре към…
Планината се оглежда в бистрите води Планината се оглежда в бистрите води носи ти наслада, шепот на звезди каменни шевици, в бялата картина покоряваш пак поредната пъртина. Планината се оглежда в бистрите води и богиня в синьо чака те в зори каменна пътека, светла синева и с ръка докосва твоята ръка. Планината се оглежда в бистрите води улови от този…
Реки, пък и не само реки, с това име има много. Една от най-бистрите кой знае защо се нарича Матница, но сега става дума за Соволянска Бистрица. Тя си извира от северните склонове на Осогово, минава през село Гърляно и се промушва между Лисец и Чудинската планина, място, което някъде четох да наричат „дълбок пролом“. Обичам проломите; представях си нещо…
Това място ме преследва дори в заглавието. От една страна, ако пишех на английски, щях да го завърша с по-лаконичното и както си въобразявам, по-елегантното „and things“; ако ли пък го правех преди доста време, щях обезателно да включа заедно с Меча чешма по-малката и посестрима Вуча чешма, която вече не е между нас. Колко стилно щеше да се получи…
Тази планина е по-голяма, отколкото изглежда, може би защото трудно се вижда цялата от едно място. Такива места, разбира се, има, но северозападният дял създава усещане за нещо по-скоро хълмисто, отколкото планинско и целостта се губи. Така или иначе разстоянието, което минах, излезе 27 или 28 километра, а може да бъде и повече, ако примерно се упорства с преход от…
