Подробна информация за маршрута
Туристическият маршрут до връх Било (1737 м) в този GPS трак е най-удобният и лесен преход до най-високия връх на планина Кървав камък. Това е най-високата планина в планинската група Краище от българска страна. Първото нещо, което трябва да знаете за него, е, че е граничен връх (на границата със Сърбия) и трябва да уведомите граничните власти, че смятате да го посетите, както и да носите личните си карти с вас.
Започва от високопланинското трънско село Шипковица, до което е хубаво да споменем, че пътят не е особено добър. До Долна Мелна и пътят от Трън и пътят през Трекляно не са кой знае колко добри. Трънският е понадупчен, а Треклянският е доста тесен. Може би през Пенкьовци е най-добре, но и там има дупки от време на време. Но Долна Мелна до Шипковица е по-големия проблем. Там трябва по-внимателно каране, но все пак се стига с нископроходим автомобил, различен от Ламборджини. Имахме Пасат с нас, а през подобни пътища съм нямал проблеми със старото Поло, така че правете сметка с едно наум.
Но това не трябва да ви плаши, защото ще добавя, че маршрутът е супер зареждащ. Много е панорамен и през цялото време поне от едната ни страна има гледка. Преходът е изключително лек, почти не се усещат тези 500 метра денивелация, просто е по-дълъг. Движи се основно по обширни пасища, които сериозно засилват усещането за планински простор, а и омекотяват земята под краката ни. Маркировката е червена и е доста добра, но ориентирането никак не е трудно, защото до връх Било се стига по черен път само с едно отклонение, за което ще спомена по-долу. Вода също няма по целия туристически маршрут, затова се запасете добре особено през летни дни, защото сте само на открито.
Та, качваме се почти до село Шипковица и точно като излезем от гората, има едни обширни поляни, където оставяме колите. Има и нещо като стара спирка. Ще си призная, че като видях този простор и се замислих дали да не си остана тук, да си седя и да си гледам. Оттук тръгва широк черен път, който продължава до върха. Тучни поляни по левия склон и гъсти гори по десния – това е заобикалящата ни природа. Вървим само направо, подминавайки от време на време по някое стадо в оградените пасища, което допринася да няма пастирски кучета.
Преходът върви все така направо близо 3-4 километра, по които си пълним душата. След това разнообразяваме с малко гора, която свършва малко преди да излезем на билото. Тук е и единственият разклон по маршрута, за който споменах. Десният ръкав води след 500 метра до панорамната скала Кървав камък, която се смята, че дава името на цялата планина. Струва си да се посети. Другият ръкав скоро стига до билото на планината край една гранична пирамида. След около километър и половина край граничната бразда, достигаме до връх Било.
Най-високият връх на Кървав камък ни предлага прекрасна видимост в края на прехода, защото на него е изградена военна вишка, която ни разкрива цялата околност и дори се мярка Власинското езеро. Иначе лесно се различават върховете Бесна кобила, Църноок и Велики Стрешер в Сърбия, който са най-високите в Краище, а оттук са толкова близо, че можеш да се протегнеш до тях. От наша страна е цялото Краище, Руй, Стара планина, Витоша, Рила, Осогово и дори Пирин. Заслужава си и не се колебайте.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
