Подробна информация за маршрута
Връх Каменица (2822 м) в Пирин е мерак за много планинари и с този GPS трак ще опиша единия от маршрутите за изкачването му – от заслон Тевно езеро през Малка Каменица. Този е може би по-популярния, но за сметка на това по-труден и доста по-опасен от маршрута през Беговишкия превал. Категорично не е за хора със страх от височини или такива, които не са уверени в способностите си. Особено на слизане. Ако решите да правите изкачване на връх Каменица от едната страна и слизане от другата, моят съвет е направите изкачването от тук, а за слизането през Беговишкия превал.
До заслон Тевно езеро може да се стигне по множество пешеходни маршрути, но повечето от тях са поне 4-5 часови преходи. Туристическа маркировка за изкачването на върха няма, като не смятам първите 10-15 минути до южната Кралевдворска порта. Има ясно различима пътека, която обаче на места се губи, но ще обяснявам в течение на описанието. Теренът през 3/4 от маршрута е каменист. Вода няма и се движим изцяло на открито. Опасности си има и много трябва да се внимава, защото на доста места нямаш право на подхлъзване. Наистина, подхождайте винаги много внимателно!
От заслон Тевно езеро тръгваме на изток по червената туристическа маркировка към портата южно от връх Кралев двор. Само малко преди нея имаме леко изкачване, докато достигнем седловината. Там напускаме маркировката и тръгваме по пътеката вдясно по широкия ръб. Леко нагоре, после повечко надолу и така, дотук сравнително добре.
Следва изкачването на връх Малка Каменица (2675 м). Тук започват трудностите и по-екстремните моменти. През по-голямата част пътеката е много тясна, а склонът – отвесен. Има и няколко по-високи камъни, които са удобни за по-голям разкрач. Хубавото тук е, че почти винаги има стабилни скали, където можеш да се захванеш добре (пак зависи от ръста, предполагам). А на местата, където няма скали, има пък хвойна. Това определено дава малко повече спокойствие, но винаги подхождайте с повишено внимание! В крайна сметка, достигаме до връх Малка Каменица. Оттук се вижда цяла Пирин планина в ясно време и само можем да се наслаждаваме. Ще отворя една скоба, че насреща гребенът към връх Каменица има три по-осезаеми чупки като стъпала, които визуално го разделят на три основни части и се различават добре от тук. Ще стане въпрос по-нататък за тях.
След Малка Каменица идва и едно по-голямо слизане, което сякаш отдалеч не изглеждаше чак толкова голямо. Тук пътеката е малко по-добре, но по-лошият момент е, че след слизане следва изкачване. Почти изравняваме надморската височина, която беше преди Малка Каменица. Дори не знам защо казвам „почти“. Слизаме и минаваме зад гребена към връх Каменица. Още известно време пътеката се различава ясно, след това преходът тръгва по камъни и не може да се следи добре.
Та, подсичаме и подминаваме първото и второто стъпало от гребена. След това е малко по-особено за ориентиране. Намираме се на едни камънаци, а насреща има малък скален улей, успореден на гребена. Надясно пък има подход за качване към третото му стъпало. Не знам дали има правилен маршрут, но това, което знаех, е, че този директен подход за третото стъпало се води най-опасен. Затова смело продължихме напред, минахме по малкия улей и продължихме по морената.
Тук също има две възможности, едната от която аз не видях и затова съм подминал без да се загледам. На картата, след улея е имало възможност за изкачване към третото стъпало (вече без опасния му участък). В GPS трака към това описание аз съм подминал това място и сме продължили по морената. Малко след това видяхме един стръмен сипей вдясно, пак в улей, който се качва до билото. Той изглеждаше сравнително удобна възможност да се качим към гребена и го направихме.
Лично мое мнение е, че това е доста добра алтернатива, особено на фона на предходните изкачвания. Само трябва да внимавате, защото сипеят е доста хлъзгав. Той е дълъг не повече от 20-30 метра, след което продължаваме изкачването по стръмния склон по туфест участък, където са се образували стъпала в почвата, които доста помагат. В крайна сметка излизаме отново на пътеката, която се движи по билото. Оттук имаме не повече от 15 минути до връх Каменица.
Горе върхът е много интересен. Сякаш някой е сипвал камънаци с шепите, та е засипал върха. Още по-интересно ми стана, когато видях, че котата реално е малко под най-високата точка – на първото място, където се вижда почва. Предполагам оттук идва разминаването в източниците за височината на върха. Според официалните данни, той е висок 2822 м, но на места е записан 2824 м. Не знам, но ми стана интересно какви точно са били правилата за полагане на кота и дали това е случайно. Не намерих информация и ако някой има, да пише 🙂
За слизане аз силно препоръчвам маршрута през Беговишкия превал, защото е много по-безопасен. Да не кажа, че няма никакви опасности. Само наклонът в началото е по-голям, а от превала избираме дали се връщаме към Тевно езеро, дали слизаме към хижа Беговица или продължаваме с преход до хижа Пирин, която е малко по-далеч в планината. Друга опция е от Каменица минаването през върховете Яловарника (2765 м), Зъбът (2686 м) и Куклите (2687 м), но тя също е с повишено внимание.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
