Подробна информация за маршрута
Този GPS трак е по туристическия маршрут от хижа Перелик до хижа Ледницата, който се движи по главното било на Родопите. Със съвсем малки отклонения по него, може да се изкачат двата най-високи върха в планината – връх Голям Перелик (2191 м) и връх Орфей (2188 м). Маршрутът хижа Перелик – хижа Ледницата е част от европейския туристически маршрут Е-8 Рила-Родопи (в българската си част). Освен хубави емоции и приятен преход, по билото ще видите възможно най-хубавите гледки, присъщи само за Родопите. За съжаление, когато аз го минавах, хванах лошо време и в галерията няма да се видят много такива, но по-късно изкачвах връх Орфей и ще пусна няколко снимки от там.
До хижа Перелик се стига с всякакъв тип автомобил. Има табела на отбивката по пътя от село Стойките към Смолян (село Стойките е между село Широка лъка и к.к. Паморово). Оттам пътят е по-тесен, но въпреки това в перфектно състояние. Малко преди хижата, асфалтът свършва и се продължава по коларския път за връх Голям Перелик, който е леснопроходим.
Като цяло маршрутът е лесен и почти няма изкачвания (освен ако не го правите в обратна посока). Маркировката е идеална и има само едно място, което може да подведе в мъгла, но ще опиша по-долу. Теренът е почвен почти през цялото време на прехода. Вода има на няколко места и няма нужда да пълните раницата до горе. По-тежичко е през летните месеци, защото се върви предимно на открито. Опасни участъци няма.
Тръгваме от хижа Перелик и маркировката ни води през една поляна към коларския път за връх Голям Перелик. На няколко пъти вървим по него и излизаме до един параклис с беседка и чешма, която обаче не е много надеждна. В началото на лятото беше пресъхнала. Оттук няколко кола ни водят и тръгваме право през обширната поляна, като оставяме отляво пътя и Къщата на мечките. Има малко слизане до поточе, което табелата сочи, че трябва да прескочим. Тук е едно от двете изкачвания по маршрута, което също не е много трудно, по хубава пътека.
Когато излязохме на билото ни заваля и започна да пада мъгла, която скоро не позволяваше да виждаме каквото и да е било наоколо, но най-важното е, че дори в мъглата нямаше никакъв шанс да объркаме пътеката. Достатъчно ясна е и маркировката е добра. Изключение прави Разклон 2, където на земята с камъчета е изрисувана стрелка по-вляво, въпреки че табелата на желона сочи леко вдясно. За момент се зачудихме дали самата табела не е поставена накриво и затова някой е сметнал за нужно да посочи „по-вярно“. Не, каменната стрелка сочи синята маркировка, която отива към долината на Мугленска река, по пътя за село Мугла (да не се обърка с основния син маршрут към село Мугла, който тръгва от параклиса „Св. св. Петър и Павел“).
След известно време достигаме до второто за прехода изкачване – към връх Орфей (който може да сте чували с имената Карлъка, Широколъшки снежник, Шилестата чука). Малко преди него има вода, за която трябва да се отклоните стотина метра надолу. Мястото е обозначено с табела. Пътеката всъщност не е чак до връх Орфей, а го подсича. Но нищо не пречи да се качите до него, защото е само на няколкостотин метра, които са леки. Предполагам в хубаво време се вижда ясно. Това е една от най-високите части от билото на Родопите.
След връх Орфей влизаме в гора и от този момент започва постоянно слизане, което постепенно си увеличава наклона. Излизаме на една поляна за кратко, след което отново в гората. На следващата поляна се намира параклиса „Св. св. Петър и Павел“, край който има изградена чешма. Само трябва да се отклоните стотина метра вдясно до него. Покрай параклиса тръгва надолу директният туристически маршрут до село Гела. Наляво пък е синята маркировка за село Мугла.
Ние продължаваме прехода по основната пътека, която засилва наклона и отново навлиза в гора, от която се излиза чак на хижа Ледницата. Дъждът, който ни валеше беше разкалял доста и тук има няколко участъка, където става доста хлъзгаво, но освен да се нацапаме, няма какво повече да стане. По едно време излизаме на широк коларски път. Внимавайте да не тръгнете по него! (надясно отива към село Гела, а наляво към село Мугла, макар да има отбивка за хижа Ледницата). Абе, най-добре си карайте по маркирания маршрут през гората, където си е по-приятно. Така че пресичаме пътя и отново тръгваме по горската пътека. Тук, за доста кратко, по пътеката се движи по поточе, но няма проблеми да поцопаме малко.
Ето че хижа Ледницата се показва измежду дърветата. Оттук имаме няколко алтернативи за продължение – по маршрут Е-8 към село Мугла, хижа Чаирски езера и хижа Триградски скали или пък слизане надолу към селата Гела или Широка лъка.
Можете да прочетете и пътеписа по билото на Родопите и изкачването на връх Орфей.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук