Подробна информация за маршрута
Маршрутът в този GPS трак стига до най-високия връх на Малашевска планина – Ильов връх (1803 м). Преходът е лек и дори на места малко безинтересен. Най-често това изкачване се комбинира и с изкачване на връх Огреяк (Кадийца, 1924 м), който пък е най-високият връх на Влахина планина и е само на няколко километра от Ильов връх по черен път. И двата се намират на границата с Македония, така че трябва да уведомите граничните за намерението си да ги изкачвате.
Както казах, преходът е лек и се върви основно по черни пътища. Маркировка няма, не е много сложно за ориентиране, но пък използването на GPS трака не вреди никога. В общи линии, на всеки разклон следвайте левия ръкав. Само имайте предвид, че към края има един разклон, където левият ръкав много не личи, но дори да го пропуснете, пак ще излезете на билния път и там – наляво. Вода по маршрута няма, въпреки че се минава покрай две ферми, така че се запасете. Половината път минава през гора, а другата е на открито.
Тръгваме от един разклон след село Брестово. Следващият след разклона за Коматинските скали. До него се стига по разбит асфалтов път от Симитли. Асфалтът продължава надолу вдясно, а ние поемаме по левия черен път. Следва постепенно изкачване сред гората, тук-таме ни се открива връх Огреяк отсреща, докато най-сетне стигнем до фермите. Там има няколко разклона. На първия – ляво, на втория – дясно, на третия – направо. В общи линии – всичко, което води нагоре.
С покачването на надморската височина оттук нататък гледките стават все по хубави. Вече крачим по широка поляна и дърветата, които ги криеха досега, остават под нас. Рила и Пирин са на ръка разстояние отляво. Връх Огреяк се изправя гордо и в целия си ръст отдясно. Пътят става все по-изровен от стичали се води и горе-долу тук започваме да се оглеждаме за трудно различимия път вляво. Хващаме по него и до 20-30 минутки сме на Ильов връх, чиято кота е оградена от наредени по земята камъни под формата на кръст. Тук е и гранична пирамида 51.
Оттук ясно се различават българските планини на юг и изток – Рила, Пирин, Славянка, Беласица, Огражден, както и доста македонски, които не знам. Разбира се на север е близката Влахина и нейния Огреяк, до който се стига само след около 6 км по черния път, на който излязохме накрая, само че в обратна посока. Можем да направим кръговия маршрут.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
