Подробна информация за маршрута
Преходът от връх Вихрен до връх Мусала (реално от хижа Вихрен до лифта на хижа Ястребец) е най-вълнуващото преживяване, което съм имал в планините, и засега най-дългият туристически маршрут, който съм изминавал. Все още не съм чувал някой да е ходил любителски между първенците на Пирин (2914 м) и Рила (2925 м), така че това начинание май не е особено популярно и официално давам една идея на ентусиастите. С този GPS трак ще дам описание с най-важната информация за него, като ще гледам да бъде максимално сбито. В последствие ще опиша по-подробно всеки един от етапите на маршрута в отделни статии, които ще линквам от тук.
Защо точно от Вихрен към Мусала? Това ме питаха на всяка хижа по пътя и всеки срещнат, с който се заговорех. Защо не обратно, каквато е посоката на трансевропейския туристически маршрут Е4, чийто път се следва почти през цялото време? Ами, защото са различни преходи и аз не целя да минавам Е4! За мен целта беше по-скоро символиката – двата най-високи върха в България и един вид “изкачване” от по-ниския към по-високия. Пък и ми звучеше готино – да стигнеш от Вихрен до Мусала.
Накратко най-важната информация за маршрута от Вихрен до Мусала
Тук ще опиша най-важната информация за прехода. Ако има нещо специфично за някой от дните, разбира се ще му обърна внимание в описанието на самия участък. Но ако не намерите там, значи може да се ориентирате от следните точки:
- За прехода от най-високия връх в Пирин до най-високия връх в Рила си трябва стабилна физическа подготовка. Бая път си е. Маршрутът е дълъг почти 90 км. с общо изкачване около 6000 метра и общо слизане около 5500 метра. Ако се заиграете да изкачвате съседните върхове, може и повече да станат.
- Междинните пунктове са удобни да се раздели на 6 дни с различна продължителност и един почивка помежду им. Смятам, че това е оптимално за пълноценно преживяване без излишно натоварване.
- Туристическата маркировка през цялото време е червен цвят и мога да кажа е добра, като изключим едни участъци между хижа Предел и връх Капатник, където направо си е наложително използването на GPS трак. Затова няма да го споменавам за всеки отделен ден.
- Ако имате страх от височини, може и да не завършите Вихрен-Мусала, защото си има опасни местенца. Поне ще разберете това още на първия ден, защото най-големите проблеми са по мраморното било на Пирин от връх Вихрен през седловината Кончето до Суходолския превал. На третия етап по Павлев връх също има въжета, но ако сте минали Кончето, няма шанс това да ви уплаши дори наполовина. За други опасни места не се сещам.
- Преходите ден по ден са дълги (минимум 6-7 часа) и за цялата туристическа пътека има едва 2-3 места с питейна вода (като изключим хижите), така че се подгответе, че ще носите повече товар на гърба си. Тези места са в участъците от хижа Яворов до хижа Предел и от хижа Рибни езера до хижа Грънчар. Другаде няма!
- Едва ¼ от маршрута е в гора. Участъкът е от над хижа Яворов до връх Капатник. Записвам го тук, за да не го споменавам за всеки ден поотделно. Предвидете мерки за предпазване от слънцето, защото останалите ¾, които са на открито, са на надморска височина над 2000 м, което значи много по-силно лъчение.
- Имайте предвид, че тази ¼ горска част е с висока за България популация на мечки – Северен Пирин и Южна Рила, горе-долу от хижа Яворов до връх Капатник. Какво обаче ще рече “висока за България” аз не мога да кажа. Просто гледайте да шумите повече.
- Теренът е разнообразен и както има участъци, където ще си трамбовате краката, има други, по които е истинско удоволствие да ходите. Съотношението отново е горе долу ¼ на ¾, но този път в наша полза – по-голямата част са от втория тип.
Кратко описание на туристическия маршрут от връх Вихрен до връх Мусала
Въпреки че няма нужда да казвам, че ще видите тонове безмерна красота по пътя си, ще го кажа. Той е изключително разнообразен и в повечето време обзорен. Всяка част от него е коренно различна от останалите. Има за преминаване скални масиви, горски преходи, кръстосване през ловни стопанства, гледки към красиви езера, необятни билни извивки, безкрайни слизания, безкрайни изкачвания, прекрасни панорами и какво ли още не. Заслужава си всяка изморителна крачка!
За всичко това си трябва бая вървене и отново препоръчвам добра физическа подготовка. Както споменах вече, разделям го на 6 дни вървене с различна продължителност и една почивка между тях. Първоначално смятах моята да бъде след третия ден, но даваха точно него да вали, затова го съчетах с почивката. Вместо 3, вървях 4 дни и тогава почивах на Рибни езера. А и смятам, че е най-добрият избор за почивка, защото е най-красивата местност по маршрута. Ето кои са етапите:
- Хижа Вихрен – връх Вихрен – хижа Яворов (~10-12 часа, 12 км)
- Хижа Яворов – хижа Предел (Предел хът) (~6-7 часа, 14 км)
- Хижа Предел – хижа Македония (~9-11 часа, 22 км)
- Хижа Македония – хижа Рибни езера (6-7 часа, 10 км)
- Хижа Рибни езера – хижа Грънчар (6-7 часа, 15 км)
- Хижа Грънчар – връх Мусала – хижа Ястребец (7-8 часа, 14.5 км)
Хижа Вихрен – Връх Вихрен – хижа Яворов
Безспорно започваме с физически, технически и психически най-трудната част от туристическия маршрут. Минете ли това, значи занапред няма да откриете проблеми и ще имате нужда само издръжливи крака, за да завършите успешно Вихрен-Мусала. Това е един от големите плюсове при избора на тази посока на прехода, защото сме най-свежи за най-трудното и после си е направо почивка, макар да се върви дълго. Честно казано, имам си теория, че който се навие на преход от над Банско до над Боровец, вероятно вече е минавал по Карстовия ръб от хижа Вихрен до хижа Яворов и си търси по-голямо предизвикателство. Ама не знам дали тази теория е вярна, вие ще кажете.
Най-важното за тази отсечка е, че има доста опасни участъци и със сигурност не трябва да тръгвате, ако имате страх от височини. В такъв случай по-добре минете директно на ден втори. Теренът е почти изцяло каменист и доста тежък, така че се пригответе за доста тропане. Само последния час сме в сянката на гора, а предвид че няма вода по 10-12-часов маршрут, бъдете подготвени и се запасете. Ще вметна, че в този GPS трак описвам преминаването изцяло по червената туристическа маркировка, по която върви европейския път Е4, макар че аз реално слизах към хижа Яворов по синята пътека преди връх Разложки суходол. Но съм го минавал и по тази, така че информацията ми пак е от първа ръка.
Започваме! Първо е изкачването на Вихрен по класическия маршрут. Повечето от вас вероятно са наясно, че е само нагоре, в продължение на 2-3-4 часа. Най-важното тук е да не пропуснете разклона при река Елтепската вода, която прекосяваме около половин час след началото. Направо пътеката се отправя към Казаните, а наляво и нагоре е класическият маршрут за Вихрен. Не че не можете да го качите и от Казаните…
След около 2:00-2:30 часа изкачване излизаме на седловината Кабата, където започват да се откриват първите гледки към по-далечните части на Пирин. Тук следва най-задъхващата част от прехода, в която атакуваме най-високия връх на планината. След има-няма 40-50 минути вече се радваме на панорамите отгоре.
Следва слизане от Вихрен към седловината Премката. Навремето това беше доста замислящ участък, но откакто сложиха метално въже далеч не е толкова респектиращ. Дори вече са се образували широки коловози, които допълнително улесняват. От Премката поемаме нагоре към подгласника връх Кутело (2908 м), но до него не стигаме. Оглеждаме се за отбивка на маркировката вляво и подсичаме върха по нея. Тук започват по-стръмните наклони под краката ни, така че повишаваме вниманието. След като позаобиколим връх Кутело, започва въжето, което ни води до прословутата седловина Кончето. Дори обезопасено, Кончето е наистина адски респектиращо и впечатляващо. Отляво – 70% наклон, отдясно – почти 90%. Затаяваме дъх, хващаме металното въже и преминаваме тези 500 метра.
След Кончето нещата се нормализират за известно време. Туристическият маршрут преминава през връх Бански суходол (2884 м), който е петият по височина връх в България. Оттам насетне има кратко слизане до заслон Кончето и след това дълго време вървим почти без наклон. Разбира се това не значи, че е леко и безопасно, така че доста внимавайте под върховете Баюви дупки (2820 м) и Разложки суходол (2728 м). След Баюви дупки е разклона със синята маркировка, която слиза надолу, но ние подсичаме и Разложки суходол, за да стигнем до местността Итипица, която лесно ще познаете по забития в скала кръст. Той ни подсеща, че се отбиваме от карстовото било на Пирин вдясно и започваме слизане към хиж Яворов. Ако сте вече много на зор за вода, скоро минаваме покрай Суходолското езеро, а след него постепенно навлизаме в гора и така чак до хижа Яворов. Наклонът на цялото слизане е доста сериозен, така че слагайте наколенките на краката.
Хижа Яворов – хижа Предел
След предния впечатляващ и замайващо интересен преход, вторият ден може да ви се стори като безкрайно и отегчително слизане в гората. Наистина смятам, че това чувство е породено от преминаването на един от най-атрактивните планински маршрути в България, какъвто е карстовото било на Пирин. Защото това е едно 6-7 часово спокойствие сред природата, по лека и приятна за вървене пътека. Чисто технически – най-леката част по маршрута от Вихрен до Мусала.
Сега най-важната информация накратко. Тук няма сериозни опасности, освен мисълта за мечките. Теренът е коренно различен от вчера и сега се движим по мека почвена пътека. Единствено днес почти изцяло вървим през гора, което е идеално за горещи дни. Тази част от Вихрен-Мусала е единствената, в която има няколко водоизточника.
Като цяло няма много за описване на околната среда. Тръгваме от хижа Яворов през гората с много лек наклон нагоре, докато след известно време излизаме на поляната, където прекосяваме Окаденска река с гледка към връх Албутин (2688 м). Това е една от годните за пиене източници на вода за прехода (поне така ни казаха от хижа Яворов). Наоколо има и много малини, да си знаете за края на лятото. След това продължаваме през гората и не след дълго отново сме сред обширна гола местност. Тук изкачваме най-високата точка от днешния маршрут местността Ушиците под Даутов връх (2597 м). Оттук са първите гледки към Рила и изглежда невероятно, като погледнете къде ще сте утре още преди обяд.
След това започва само слизане надолу, което отначало е по по-стръмна пътека, заобиколена от клек, но след това отново влиза в гората и намалява наклона. Дори на места се върви по черен път. Стъпите ли за пръв път на такъв е добре вече да се оглеждате по-зорко за маркировката, тъй като има разклони, а един от които лесно се пропуска. Не че няма да излезете после пак на правилния път, но ще си добавите половин-един час вървене.
След известно време по черните пътища започва и урбанизацията. Намираме се вече в местността Кулиното и първо срещаме няколко постройки и беседка с чешма наоколо, след което почти веднага се излиза на асфалтиран път. Да, по него вървим до хижа Предел. И хич не е малко – час и половина може да отиде. Важното тук е, като излезете на главния път от Банско за София, да хванете наляво и да не изпуснете след половин час отбивката вляво за хижа Предел (която вече е преименувана на Предел хът).
Хижа Предел – хижа Македония
През този ден усещането е за простор и необятна Рила. Доста пъти съм бил в други краища на планината, но чувство като това не бях изпитвал. Това като изключим първите 2-3 часа. За тях имах информация, че големи участъци са много непроходими от храсталаци и маркировката се губи, но се оказа, че не е толкова страшно. Факт е, има 2-3 такива места преди връх Капатник (2170 м), но не са толкова мащабни, а с GPS трака под ръка няма шанс за изгубване. Само описание не съм сигурен дали ще помогне. И това са единствените объркващи моменти от връх Вихрен до връх Мусала. Като изключим тези моменти, през цялото време маркировката е добра. Единственото притеснение е от диви животни, а и тук се минава и през частно ловно стопанство. Теренът отново е лек за ходилата. Тук вече няма вода, а преходът е доста доста дълъг, така че се подгответе. Сянката на гората е само за първите 3 часа, но точно на място, защото именно в тази част е почти цялото изкачване в маршрута – над 1100 метра.
От хижа Предел отиваме до главния път Банско-София. Оттам наляво и веднага вдясно. Асфалтиран път върви покрай река Мразеница, измежду почивни станции и вили, докато стигне до един мост. Отбиваме вляво преди него, минаваме зад къщите и оттук дълго занапред вървим по широк черен път край реката, който първоначално се изкачва с приятен наклон, но постепенно се увеличава доста. Близо 2 часа вървим пръхтейки монотонно и донякъде скучновато.
По едно време започват да се преплитат дърварски пътища, но засега маркировката се следи. Не след дълго обаче идват тревясалите участъци, за които говорих. Тук вадим GPS-а и смело напред. След това пък няколко пъти трябва да излезем от черния път и после пак се качваме на него. После пак тревясали участъци и така… Но пак казвам, те не са дълги, а по-скоро за заблуда на врага.
Най-накрая, около 3 часа след началото на прехода, излизаме на голо с финалното изкачване, което трябва да преодолеем – връх Капатник. И него го сложете около 1 час. По него е и последната по-висока растителност. Ама, бая зор си е. Един час само нагоре по едни неприятни камъняци. После обаче всичко свършва. Само напред и през цялото време почти водоравно. Пътеката лесно се следи и в ясно време едва ли може да се объркате. Но пък няма край. Всеки път си викаш “Зад ей тоя хълм ще е” и пак се появява нов. И така 4-5 часа. Най-накрая за капак има едно изкачване, което ако не сме бъхтили толкова много, можем да определим като нормален наклон, ама след 8-9 часа вървене си е бая тегаво нагорнище. Е, поне е последното по маршрута и най-накрая, след подсичането на върховете Езерник (2485 м) и Мерджика (2485 м), виждаме хижа Македония в далечината, свита долу в долината на река Бистрица на фона на първото препятствие за следващия ден. До нея има още половин-един час.
Хижа Македония – хижа Рибни езера
Това е може би най-живописната част от целия преход от Вихрен до Мусала. Физически си е тежичка, защото постоянно се редуват изкачвания и слизания, но видиш ли накрая гледката, забравяш за краката. Синьото езеро, Мермерското езеро, Смрадливото езеро, Рибните езера… едни от най-красивите в българските планини.
Каква информация да имаме предвид за прехода от хижа Македония до хижа Рибни езера? Първо, не е лек, както споменах. Спорно е дали е дотолкова опасен, че чак да има метално въже, но е факт, че на Павлев връх има. Все пак ако сте минали Кончето и като цяло Карстовия ръб от първия ден, тук няма да имате затруднения. Вода и по този маршрут няма, сянка също няма. Теренът през по-голямата част е почвен, но покрай Павлев връх си е камъняк.
Тръгваме от хижа Македония на прословутото изкачване по безкрайния склон към Голям Мечи връх (2617 м). Наистина няма край! Сложете го минимум час, за по-сигурно. Почти излязла на билото, пътеката клони вдясно и тръгва към Ангелов връх (2641 м). Подсича го и тръгва на дълго слизане към местността Кадиин гроб. От нея следва другото сериозно изкачване – на връх Аладжа слап (Пъстри слап, 2683 м). Не е толкова безкрайно като първото, но пак си е доста задъхващо.
Почти стигнали до него го подсичаме и се спускаме преди новото изкачване – на връх Карааланица (Черна поляна, 2716 м). Още една доза напъни и пъшкане и поглеждаме от него. Тук започва да се открива първото езеро за прехода – Синьото езеро. След Карааланица вече почти нямаме нагорнища. Пред нас е каменистия Павлев връх (2667 м), до който трябва да се снишим малко.
Павлев връх представлява една огромна морена от големи камъни. Затова тук внимаваме къде стъпваме. Като достигнем най-високата му част, започва метално въже като на Кончето. Разликата обаче е, че тук е доста по безопасно и дори на някои може повече да им пречи, отколкото да помага. По-притеснителни обаче изглеждат Зъбците отсреща. На пръв поглед се чудиш по дяволите се минава през тях, но като се вгледаш, различаваш тясна пътечка по склона под тях. Макар и тя да изглежда доста стряскащо, като стигнем до нея, разбираме, че е достатъчно широка и безопасна. Все пак имайте едно наум ако сте със страх от височини.
Преминаваме Зъбците и изяществото на Рила се открива още по-добре. Вдясно са ти красивите Рибни езера, а вляво продължава гледката към Синьото езеро. Вече започваме да се наслаждаваме на най-живописната местност по маршрута от връх Вихрен до връх Мусала. Слизаме до седловината и тук идва една дилема. По принцип, трябва да слезем вдясно по приятна лека пътека към хижа Рибни езера. Но пък желанието за красиви гледки ни подтиква към пътеката направо, която изкачва връх Кьоравица (2612 м). Не е голямо отклонение, така че ако сте добре с времето – препоръчвам. Оттам се открива мъничкото кристално Мермерско езеро и Смрадливото езеро – най-голямото ледниково езеро в България и на Балканския полуостров.
Хижа Рибни езера – хижа Грънчар
Участъкът от прехода Вихрен-Мусала от хижа Рибни езера до хижа Грънчар е може би най-леката. Поне на мен така ми се стори. Сравнително кратка е и няма много изкачвания или неприятни слизания. Теренът само през първия около час и нещо е по-каменист, след което става почвен. Тук все пак имаме водоизточник по средата на маршрута.
От хижа Рибни езера прекосяваме реката и тръгваме нагоре по склона. Това, е може би най-голямото изкачване по днешния маршрут. Следва вървене по камениста пътека, която подсича връх Канарата (2691 м). След него вече минаваме на мека почва и обширни възвишения, където вървенето е песен. Преди връх Вапа (2528 м) отдясно ни се открива красивото Вапско езеро, а заедно с него невероятна панорама към Пирин.
Така продължаваме дълго-дълго, докато стигнем до изкачването на връх Ковач (Налбант, 2634 м), което макар да изглежда сериозно, на мен не ми се стори никак тежко. Самият връх се подсича, но аз препоръчвам да се отбиете за кратко на него, защото е най-обзорната точка от маршрута и наистина панорамите от там са много красиви, а заедно с това има много езера.
Оттук следва малко по-стръмно слизане, но закратко. След това пътеката продължава да слиза, но вече наклон, който почти не се усеща. Скоро вдясно ще се открие хижа Грънчар на дъното на циркуса, край красивото Грънчарско езеро. Продължаваме, докато не стигнем до черен път, който пресича нашата пътека. Тук трябва да се отбием надясно по синя маркировка, която ще отбележа, че не въри по пътя. Не че и той няма да ви отведе до хижа Грънчар, но е много по-дълго по него.
Хижа Грънчар – връх Мусала – хижа Ястребец
Достигнахме до финалната част на прехода от връх Вихрен до връх Мусала. Изкачването от хижа Грънчар до Мусала отново ще ни включи на по-високи обороти, защото си има доста нагорнище. Но пък поне е разпределено добре – първоначално преодоляваме голяма денивелация, след което имаме дълъг прав участък, след това ново тежичко изкачване и накрая – само слизане. Теренът в голяма част е каменист, но пък няма някакви опасности.
От хижа Грънчар за половин час се връщаме отново до ръба на циркуса по синята маркировка при пътеката, от която вчера се отделихме, за да слезем на хижата. Оттам се започва едно доста сериозно изкачване с постоянен голям наклон между гъст клек. Пътеката обаче е добре почистена и проходима. Това продължава поне час и половина, докато се стигне връх Юрушки чал (Овчарец, 2768 м).
След него най-накрая можем да си отдъхнем. Следва дълго вървене по почти права линия, която подсича върховете Маришки чал (2765 м), Голям Близнак (2779 м) и Малък Близнак (2777 м) и слиза до седловината Преслапа. При Маришки чал се включва зелената пътека от хижа Заврачица за връх Мусала, а на Преслапа идва маршрута от хижа Марица за първенеца на Рила. Поемаме дълбоко дъх и потегляме на финално изкачване по маршрута Вихрен-Мусала. Един час и достигаме най-високата точка в България. Изкачвал съм Мусала няколко пъти от различни страни, но усещането след 90 км до него е много по-различно. За момент си сигурен, че наистина си най-високо от всичко останало.
Оттук насетне остават още 2-3 часа до последния съдийски сигнал – лифта на хижа Ястребец. Достатъчно извървяхме, че да слизаме пеша от Мусала до Боровец, така че сме натам. Слизането до хижа Мусала не е толкова трудно, макар че теренът е пресечен и след толкова ходене всичко ни се отразява. Дотам е час-час и половина, зависи колко сте нетърпеливи да се свършва. От хижа Мусала тръгва правата пътека към лифта, която за половин час сигурно ще я изядете. И ето, че нашият преход завърши!
Условия в хижите по маршрута от Вихрен до Мусала
Като цяло не трябва да имате големи очаквания за хижите по маршрута от връх Вихрен до връх Мусала. Ето кратко описание на най-важната информация за всяка от тях:
- Хижа Вихрен – Условията тук са прилични. Чисто е и приятно. Не съм бил в бунгалата, така че не зная за там. Неудобството е, че тоалетната и банята са външни, а топла вода има до към 20:00. Електричеството е кът и има само един разклонител за цялата хижа в столовата. Кухнята обаче е доста разнообразна и вкусна.
- Хижа Яворов – тя е избрана за хижа на годината за 2016 г. Това не означава, че ви очаква някакъв лукс, но тя разполага с всички необходими условия – чистота, разнообразна кухня, електричество, топла вода, сушилно помещение и др. Просто санитарните възли са общи.
- Хижа Предел (Предел хът) – безспорно тя предлага най-добрите условия по целия маршрут. Тук имате абсолютно всичко необходимо, включително собствена баня и тоалетна.
- Хижа Македония – тук условията започват да се занижават. Мисля си, че има стаи с по-добри условия, но мен така и не ме попитаха, а директно ме настаниха в обща спалня, където леглата са си от едно време. Така че питайте. Бельото си беше чисто. Санитарните възли са общи, но поне са вътрешни. Кухнята не е богата, но няма да останете гладни. Топлата вода за къпане се заплаща. Ток има само в един разклонител в столовата.
- Хижа Рибни езера – най-красивата местност, но и тук условията не са по-различни. Легловата база е доста стара, но щяло да започва постепенно обновяване, май от бунгалата. Тоалетните са общи и са в основната сграда, но банята е външна. Честно казано си беше малко мизерна, но обещаха, че ѝ предстои ремонт. Ток имаше само в столовата. Кухнята не е лоша и сравнително си има избор.
- Хижа Грънчар – може би хижата с най-лоши условия по целия маршрут, но поне последна за нашия преход. Легловата база беше много стара, нямаше ток, нямаше баня, тоалетните са външни и не много чисти. Единственият плюс е, че има горе-долу разнообразна кухня.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
