Кончето в Пирин – всички маршрути и полезни съвети

Ах, Кончето, Кончето! Седловината между върховете Кутело и Бански суходол е една от най-атрактивните дестинации в Пирин и като цяло по българските планини. Всяко лято увлича хиляди ентусиасти, любители на високия адреналин. Минаването по него е незабравимо изживяване, наистина. Въпреки че на скалистия ръб е поставено обезопасително метално въже, тръпката е не по-малка. От едната страна е отвесна пропаст, а от другата склонът е респектиращ.

Върховете Кутело (2908 м) и Бански суходол (2886 м) са съответно втори и трети по височина в Пирин след връх Вихрен (2914 м). Това означава, че не е леко да се стигне до тях. До Кончето стигат няколко туристически маршрута, всеки от които крие своите особености. Ще ги опиша накратко по-долу и за всеки ще поставя линк към подробната информация и GPS трака. Но първо ще дам малко обща информация, която се отнася за всички тях.

Съвети преди да се качите на Кончето

  • Имайте предвид, че изкачването е дълго и тежко. Най-краткият маршрут в двете посоки е 7-8 часа. Отчетете и това, че ако има сериозен наплив от туристи, преминаването става по-бавно и може да се окаже с 1-2 часа повече.
  • Избягвайте лошо време. На места мраморното било на Пирин става като пързалка при дъжд и дори хубави туристически обувки може да не помогнат по някоя от тесните пътеки. Отделно съставът на скалите е такъв, че не абсорбира мълниите и е доста опасно по време на гръмотевична буря.
  • Не подценявате прехода, знаейки че има метално въже. По всички маршрути има опасни участъци още преди Кончето. А за тях няма осигуровка. Дори горе на въжето има препятствия, при които да внимавате.
  • Ако имате сериозен страх от височини, карстовият ръб на Пирин може би не е точното място за вас.
  • Изберете обувки с дебела и стабилна подметка. Теренът е каменист и на места хлъзгав. Сигурността и комфорта не трябва да се пренебрегват.
  • Направете си планинска застраховка. От гореспоменатото става ясно, че е задължителна по тези места.
  • Най-добре отидете през седмицата. В хубавите летни уикенди има големи навалици по пътеките. И човек вместо да му се наслади на спокойствие, се фокусира върху шумни компании, разминавания и чужди неволи.
  • Запасете се с доста вода, защото по нито един от маршрутите до Кончето няма, а те са много дълги. Дори най-краткият от тях е 7-8 часа в двете посоки при сериозно натоварване. Това, заедно с топло време, може да значи ускорено обезводняване.
  • Задължително носете яке и дебела блуза. Времето горе се променя бързо и дори един облак пред слънцето рязко може да понижи температурата.
  • Всички пътеки се движат почти изцяло на открито. Слънцето във високите планини е много по-силно и е желателно да използвате предпазни средства – слънцезащитен крем, шапка и очила.

Южната или от северната страна да изберем?

От южната страна са по-популярните маршрути за изкачване – от хижите Вихрен и Бъндерица. Те са по-кратки, но там е и по-голямата концентрация на туристи. А и често хората съчетават с изкачване на връх Вихрен. Двете хижи са почти една до друга – на 30-40 минути пеша. До тях се стига по асфалтов път от Банско. Съветвам преди да тръгнете да питате дали са отворени за автомобили, защото понякога през летните месеци до тях е забранено движението на МПС между 8:00 и 16:00.

От северната страна ходенето е повече, но пък и спокойствието е по-голямо. Най-често изходен пункт е хижа Яворов, която туристите избират за преспиване, защото пътят до нея не е асфалтиран. Най-рядко се изкачва от хижа Загаза, но ще спомена и нея. Дори мога да кажа, че тази хижа не се използва целенасочено за изходен пункт към Кончето. И до двете хижи се стига по горски пътища, съответно 8 км до Яворов и 22 км до Загаза. Но не мога да гарантирам, че са проходими с лек автомобил.

След като имате предвид тези съвети, е време да видим откъде може да се качите до седловината Кончето. Тук ще опиша само маркираните маршрути. Всички те минават половината от него. За тези, които искат да го направят от край до край:

  • от южната страна – изкачете се до Кутело по този маршрут и оттам следвайте ръба;
  • от северната страна – просто продължете по ръба, а не по въжето надолу;

Кончето от хижа Вихрен (~4:00 часа в посока)

Преходът от хижа Вихрен е един от двата най-популярни маршрута до седловината между Кутело и Бански суходол. Най-кратък е от всички, с малко предимство пред този от Бъндерица. При него има един малък опасен участък, но щом сте тръгнали към Кончето, трябва да сте подготвени за такива места. Маркировката е червена. Преходът подсича връх Вихрен и минава през местността Големия Казан. След това се изкачва към Премката, тръгва нагоре към Кутело, но на средата се отклонява, за да подсече и него. Тук е другият по-опасен момент, където пътеката е тясна и хлъзгава, а по нея няма обезопасително въже. Този участък е 500-600 метра (не целият е опасен), след което тръгва въжето. Малко след това вече сме горе и вървим по ръба до връх Бански суходол.

Кончето от хижа Бъндерица (~4:30 часа в посока)

Другият най-популярен маршрут до Кончето е от хижа Бъндерица. Не мога да преценя дали между двата има разлика във физическото натоварване, но според мен този е леко по-натоварващ. И като времетраене е съвсем малко по-дълъг. Маркировката до Премката е зелена, след което следваме червената. В началото от хижата се тръгва през гора, която скоро оредява. След това минаваме последователно през Малкия и Големия Казан. Тук избягваме онзи опасен участък от предния маршрут. В началото на Големия казан пътеката се слива с тази от хижа Вихрен и оттук нататък описанието е същото – Премката, подсичане на Кутело, Кончето и Бански суходол.

От хижа Вихрен с изкачване на връх Вихрен (5:30 часа в посока)

Маршрутът до Кончето през Връх Вихрен е за по-ентусиазираните и по-добре подготвените физически. Най-високият връх в Пирин е трудоемко начинание, което налива допълнителна умора в тялото. Стръмното слизане от север е сериозен бич за краката, не по малко уморително от изкачването. По северния склон има опасни участъци, но там е поставена метална верига, която улеснява прехода. Тръгваме от хижа Вихрен за връх Вихрен, като тук не минаваме през Казаните, а много преди тях отбиваме по класическия маршрут. Цялото изкачване е стръмно и за около три часа сме горе. Следва слизането до Премката, което споменах. На Премката излизаме при другите два маршрута, които описах по-горе. Вече сте чували завършека от тук до края на Кончето.

От хижа Яворов до Кончето (~5:30 часа в посока)

Първият маршрут до Кончето от север, който ще опиша, е по червената туристическа маркировка от хижа Яворов. По него изминаваме почти цялото мраморно било на Пирин – от Суходолския превал до Кутело. До него стигаме след близо тричасово изкачване в циркуса Разложки суходол. По билото наклонът е почти не се усеща, но под ходилата ни се усеща скалистата повърхност. Първо минаваме под връх Разложки суходол (2728 м), след който подсичаме и връх Баюви дупки (2821 м). След него излизаме край заслон Кончето. Двайсетина минути след него вече сме на връх Бански суходол и тръгваме по тесния ръб към връх Кутело.

От хижа Яворов през циркуса Баюва дупка (~5:30 часа в посока)

Вторият маршрут от хижа Яворов преминава през циркуса Баюва дупка. Разликата с предния е, че наклонът е малко по-полегат, за сметка на дължината. Затова аз лично го препоръчвам за слизане, защото е много по-щадящ за колената. Ако правите Кончето от хижа Яворов и ще се връщате до нея, препоръчвам да изкачите по другия маршрут и да слезете по този. Другите разлики са, че се движим малко по-дълго в гората и маркировката е синя до билото. Пътеката излиза на него между върховете Разложки суходол и Баюви дупки, което означава, че този път минаваме само покрай втория. След него отново сме на заслона и малко по-късно достигаме целта на прехода.

От хижа Загаза до Кончето (~6:45 часа в посока)

Маршрутът от хижа Загаза до Кончето е най-непопулярният и най-дълъг от всички. Ако ви се случи да го изминавате, най-вероятно ще е част от някой многодневен преход, който сте планирали да включва пиринското било. Все пак не мога да не го спомена, защото е възможен за еднодневен преход. За него имам най-малко информация, тъй като не съм го минавал лично. Той е единственият от изброените маршрути, които се качват до най-високите части на Пирин от западна страна.

Изкачването трае около 4 часа по кафява маркировка, предимно през гора, докато излезе на връх Албутин (2688 м). От него тръгваме по билото и след петнайсетина минути излизаме на Суходолския превал, където се срещаме с червения маршрут от хижа Яворов. Тук кафявата маркировка свършва и сме по познатата билна пътека на червения – покрай Разложки суходол, Баюви дупки и заслон Кончето до Бански суходол и Кутело.

Целият маршрут по билото на Пирин от хижа Яворов до хижа Вихрен (~10:00 часа)

За край ще опиша целият маршрут по мраморното било на планината. Вероятно може да сте го сглобили в главата си вече, тъй като съчетава участъците от хижа Яворов до Кончето и от Кончето през Вихрен до хижа Вихрен. Времето от 10 часа не би трябвало да е плашещо, защото повечето от другите преходи са приблизително толкова в двете посоки. Участъкът от хижа Яворов до хижа Вихрен е част от европейския туристически маршрут Е4. Накратко ще обобщя това, което вече описах горе.

От хижа Яворов се изкачва мраморното било на Пирин. Оттам следва подминаване на върховете Разложки суходол и Баюви дупки. Достига се до заслон Кончето за около 4:30 часа. От тук маркировката продължава до средата на седловината Кончето. От там започва да слиза, подсичайки връх Кутело, за да се стигне до седловината Премката. От нея започва тежко изкачване на връх Вихрен по северния склон. Накрая завършва със слизане към хижа Вихрен по класическия маршрут.

Къде да отседнем наблизо ако няма места в хижите?

Тъй като районът е доста популярен за планински туризъм, често на хижите няма места. От четири пъти, само два съм успявал да се вредя, защото не беше в последния момент. Освен това има много хора, за които не се чувстват комфортно на хижа. За щастие в подножието на Пирин има доста възможности за настаняване. Районът е туристически и в околните градове и села има страшно много места за настаняване. От стаи за гости до луксозни СПА комплекси.

Банско е удобен изходен пункт за всички маршрути, особено за южните. Разлог пък е малко по-близо до тези от хижа Яворов. Съвсем наблизо са Добринище и село Баня, които са само на 10 минути по-далеч. Има много голям избор за всеки вкус, затова няма да изброявам поотделно. Вижте местата за настаняване с добри отзиви:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.