Връх Вихрен – всички маршрути за изкачване на най-високия връх в Пирин

Връх Вихрен е специален! Дали аз попадам само на хора, които говорят с неприкрит ентусиазъм за него, или наистина е така. Факт, че по моите контакти мога да заключа, че пиринският първенец е най-долюбваният от всички върхове с титла „най-висок на планина“. Не е тайна, че той се води и най-трудният за изкачване от всички планински първенци. Оставя след себе си връх Мусала, връх Ботев, Черни връх и останалите 35. Аз също поддържам това твърдение, подчертавайки че говорим за класическите маршрути за изкачването им, защото всеки може да си направи труден дори връх Чеканска бука.

От лирическото отклонение можем да съдим, че популярността на Вихрен е достатъчно голяма, за да може интересът към него да прокара множество пътеки до горе. Има няколко начина да изкачите най-високия връх в Пирин – маркирани туристически маршрути и немаркирани пътеки, сравнително безопасни и изключително опасни, магистрали и съвсем безлюдни. Затова реших да систематизирам всички тях в тази секция:

Класическият маршрут за изкачване на връх Вихрен (от хижа Вихрен) (~3:00 часа)

Това е най-популярният от всички подходи за изкачване на връх Вихрен. Мало и голямо преодолява денивелацията от точно 999 м по тази пътека, която е най-благоприятният начин да стигнеш до шапката на Пирин. По-страшното в този маршрут е предварителната паника от безбройните статии, които го описват като едва ли не непреодолим. Съвсем не е така, но разбира се, човек трябва да внимава в краката си. А пък пъшкането до горе си го има в изобилие.

От хижа Вихрен до връх Вихрен през Казаните (~4:00 часа)

Аз като че ли ги подкарах по трудност. Та, втори в списъка, е друг маршрут, започващ от хижа Вихрен, който пропуска разклона за класическата пътека, за да стигне плавно до циркуса Казаните. Дотук – физически доста по-лесно от другия, но се едно наум за един по-опасен участък. Вече е време за голямото задъхване. Изкачването на Премката е първото предизвикателство, а после следва атаката на връх Вихрен. Преди години е била доста сериозна тръпка и екстремийка. Но вече има метално въже до върха, което определено помага доста, като свежда трудността до предимно физическа.

От хижа Бъндерица до връх Вихрен (~4:00 часа)

Тук като че ли е една идея по-трудно. Втората част от този маршрут съвпада с частта след Казаните на предния. Но разликата идва основно с изкачването от Малкия към Големия Казан. Там вървим по сипест склон с доста голям наклон. Не трябва да забравяме и това, че от хижа Вихрен до Казаните се стига по полегата широка пътека без никаква трудност, докато от хижа Бъндерица до Малкия Казан в този маршрут е доста по-разнообразно. Втората част с Премката и атаката на върха вече я казах и няма да я повтарям.

От хижа Яворов по Карстовия ръб и Кончето (~8:00 часа)

Тук вдигаме сериозно нивото. Това е един доста сериозен еднодневен преход от хижа Яворов до Вихрен, особено ако искаме да изкачим всички върхове по пътя си. Достигането до връх Вихрен от тук може да отнеме повече от 6-7 часа и на добре подготвени планинари, а не трябва да забравяме, че имаме и слизане след това. Не е изключен варианта за разцепване на маршрута на две, със спане на заслон Кончето, преди едноименната седловина, но през лятото не е сигурно, че ще намерите място там. Този маршрут се движи по червената маркировка, част от европейския туристически маршрут Е-4.

Джамджиевия ръб (~4:00 часа)

Джамджиевия ръб е най-екстремният подход към връх Вихрен, за който не са нужни алпийски умения и екипировка. За тук е нужен много кураж и повишена концентрация. Не минавайте по този маршрут само за да се правите на герои или от излишна гъзария, това не е Кончето! Направете го добре подготвени и с натрупан опит в планината, за да не тръгне името ви по медиите. Джамджиевия ръб е истинско предизвикателство, макар в началото преходът да не подсказва това. Първата си част дели с маршрута от хижа Вихрен до Казаните, но преди Големия Казан се отбива нагоре по скалистия ръб. Оттам започват опасностите по теснопроходими пътеки, където ги има, и изкачване на отвесни скали. Маршрутът не е маркиран!

Муратов връх или Муратово езеро – Хвойнати връх – връх Вихрен

Зная, че може да се мине и от двете места. Така и не съм ги минавал, а не откривам достатъчно подробна информация за тези маршрути, за да ги опиша. Това, което съм намирал се изчерпва с изречения от рода на „Има опасни участъци“, „На места се върви на 4 крака“, но това е. Така че не предприемайте преход от там, ако нямате опит и толкова! Затова само ще го спомена тук като опция, а след време, живот и здраве, може да мина оттам и да го запиша.

Цитат на Бойко Александров от коментарите под статията:

За подхода откъм Муратов и Хвойнати – между двата върха и Кабата има премки с клек и се минава по доста тесни ръбове, които не са за всеки. Спускането от Муратов по северния ръб пък съвсем не е за всеки. По-стръмно и по-опасно от вихренската пътека от север.

Виж всички маршрути за изкачване на връх Мусала!
Виж всички маршрути за изкачване на връх Ботев!