Подробна информация за маршрута
Туристическият маршрут от хижа Македония до хижа Рибни езера в Рила планина е много разнообразен преход и колкото повече напредваме по него, толкова по-красиви местенца ни разкрива. Но за сметка на това е физически по-тежичък, защото не е кратък и няколко пъти се повтаря упражнението нагоре-надолу. Ако сте във форма, едва ли ще имате проблем с него. Най-често този преохд се прави наобратно, тъй като е част от европейския туристически маршрут Е4, но аз го описвам по този начин, защото съм го минала така.
Най-важната информация за прехода от хижа Македония до хижа Рибни езера
Трябва да имате предвид обаче, че има няколко по технични места и дори участък с метално въже на Павлев връх (2667 м). Все пак си мисля, че въпреки това не би трябвало да е проблем дори за хора, които се притесняват от височини. Участъкът с въжето е по-скоро една морена от големи камъни и няма стръмнини или някакви по-опасни места. Но просто имайте едно наум.
До хижа Македония се стига единствено пеша. Най-удобните туристически маршрути за нея са от хижа Бодрост, от хижа Семково и от хижа Добърско. Някои ентусиасти (като мен) идват чак от хижа Предел през връх Капатник.
Преходът от хижа Македония до хижа Рибни езера се движи изцяло по червената туристическа маркировка, която е в добро състояние и се следи лесно. Освен това, паралелно се движи зимната (колова) маркировка, но жалоните на места са нарядко, а и тя изкачва всички върхове по пътя, докато червената лентова подсича повечето. Така или иначе пътеката е много ясно различима и едва ли може да се объркате, като изключим мъгливо време при връх Аладжа слап, където при мъгла може да се наложи използването на GPS трака. Теренът се мени, но е предимно почвен. Движим се изцяло на открито и вода по маршрута няма.
От хижа Македония до Кадиин гроб
Тръгваме нагоре по безкрайния склон от хижа Македония към Голям Мечи връх (2617 м). Той сякаш наистина няма край и е пословичен с това. За километър и половина се преодоляват 400 метра денивелация, което го слагаме около час. Реално, не изкачваме Голям Мечи връх и като стигнем до билото, поемаме в противоположната на него посока – към Ангелов връх (2641 м). За няколко минутки може да поотдъхнем след баира, наслаждавайки се на открилия се гребен на Мальовишкия дял. След това пак има леко изкачване и после равно при подсичането на Ангелов връх. Всичко това е около половин час. Маркировката подсича върха съвсем леко, макар че колекционерите на върхове лесно могат да се отбият до него.
След Ангелов връх започва слизане към местността Кадиин гроб, която го разделя със следващия връх по веригата – Аладжа слап (Пъстри слап, 2683 м). Тук има малко хаотично расъл клек и жалоните от зимната маркировка са нарядко, така е хубаво да се оглеждаме добре. Това е единственото място по туристическия маршрут, където пътеката може да се изгуби. В ясно време не би трябвало да има проблем да се ориентирате по върха отсреща, но в мъгла внимавайте и ако е нужно използвайте GPS трака.
От Кадиин гроб до Павлев връх
Изкачването на връх Аладжа слап има отново едни бързи 250 метра денивелация за по-малко от километър, така че пак си е зор. И в този случай върхът се подсича с малко, така че може да се отбиете. И това си заслужава, защото започват да се откриват все по мащабни гледки на Рила планина. От Ангелов връх до тук е близо 2 часа.
Тук отново имаме слизане, но този път е по-кратко. Изкачването на връх Карааланица (Черната поляна, 2716 м) след това също е кратко, на фона на предните нагорнища в прехода. Тук не подсичаме, а директно минаваме през върха, Красивото Синьо езеро вече се подава малко и загатва за интересни моменти по-нататък. Постепенно теренът се е променил и вече преобладават камънаците по пътеката. От Аладжа слап до Карааланица е няма и час.
Следва най-лекото слизане по маршрута, за да се подходи към Павлев връх (2667 м). Както споменах, той представлява една купчина големи камънаци. Внимаваме при стъпването от камък на камък и постепенно набираме височина. След 30-40 минути излизаме на Павлев връх, където магнетичната гледка към Синьото езеро вече е цяла. В кристалните му води се отразява Малкия Мермер (2586 м), надвиснал над него. От Павлев връх започва металното въже. Честно казано на мен повече ми пречеше, отколкото ми помагаше, но предполагам, че основната причина да е там са зимните преминавания. Ръбът е относително широк, няма нищо общо с Кончето в Пирин, за което предполагам всеки се сеща, като чуе въже. Така че лека-полека преходът слиза до седловината.
От Павлев връх до разклона за Рибни езера
Навярно още като сте се качили на Павлев връх сте обърнали внимание на Зъбците отсреща. Няма как да останат незабелязани. Първата ми мисъл беше “По дяволите, от там ли трябва да минавам!?”. Бях чел, че ако може да има някакви проблеми по маршрута, то биха били на Павлев връх, но не и другаде. Спокойно, така е! Като се загледате по-добре в Зъбците, ще намерите с поглед тъничка пътечка, която ги подсича. Изглежда тясна само отдалеч, но като сте на разклона, откъдето започва, се вижда, че всъщност не е чак толкова тясна. Има някои участъци, в които се стеснява, но пак си мисля, че дори хора със сериозен страх от височини биха преминали.
А тъкмо като ги преминеш, онемяваш! Магическата картина на Рибни езера се появява пред теб и не ти остава нищо друго, освен да се отпуснеш на някоя скала и да забравиш за какво си тук. Доказателство, че това е едно от най-живописните места в Рила. Така де, ама не можеш да стоиш тук вечно, затова по някое време се отърсваш от приказката и продължаваш по маршрута надолу.
От разклона за Рибни езера
Достигаме разклона за хижа Рибни езера. До тук от Павлев връс се слиза за по-малко от час. Да слезеш или да не слезеш, това е въпросът! Аз бих се качил още малко, преди да сляза. Наистина, смятам, че си заслужава всяка минута, отделена да се изкачи отсрещния връх Кьоравица. 15-20 минути е до горе, но пък открива останалите красоти на тази част на планината. Малкото Мермерско езеро е първо, а от другата страна на върха е Смрадливото езеро – най-голямото ледниково езеро в България. Районът на Рибни езера несъмнено е един от най-красивите в цяла Рила!
Тук висим колкото си искаме, защото сме на финала на прехода. Остава ни по-малко от час от връх Кьоравица до хижа Рибни езера, така че сами си преценяме времето. Спускаме се обратно до разклона и тръгваме по червената туристическа маркировка на маршрута отново. Слизането по пътеката е средно натоварващо и след половин час сме на равно пред хижата.
От хижа Рибни езера има много възможности за продължение на прехода. Най-често се поема в поска хижа Грънчар и после от Грънчар до връх Мусала. Другата по-сериозна алтернатива е към заслон Кобилино бранище и оттам един от двата варианта – към хижа Мальовица или към хижа Мечит. Ако решите вече да слизате от планината, може да тръгнете към Тиха Рила и оттам по пътя до Рилския манастир. Ако пък сте решили да обикаляте района, може да посетите едни от най-красивите езера в Рила. Има маркирани пътеки към Синьото езеро, към Смрадливото езеро и към Черни гьол.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
