Подробна информация за маршрута
Туристическият маршрут до връх Вихрен (2914 м) от хижа Вихрен през Казаните е един от най-често използваните за изкачване на най-високия връх в Пирин. Първата половина от него е доста лесна, но след Казаните нещата се променят. Първоначално се тръгва по класическия маршрут, който след половин час се напуска, за да се слее след няма и час с този от хижа Бъндерица.
Преходът от Казаните до Вихрен не е лесен заради втората си част, където е технически по-сложно. Ако не е поставеният обезопасителен синджир по северния склон, дори човек без страх от височини може да се зачуди какво прави тук. През цялото време вървим по характерния за Пирин каменист терен. Хубаво е да се тръгва с изгрева, защото сме на открито и вода по пътя няма. Едва ли бихте сбъркали пътя, тъй като маркировката е перфектна и се следва червения цвят. До хижа Вихрен се стига по идеален асфалтов път от Банско, но пък паркирането може да е голям проблем ако поокъснеете. Освен това проверете дали е отворен преди да тръгнете, защото понякога летните уикенди е затворен за МПС в определени часове.
От хижа Вихрен до Казаните
Тръгваме от хижата по класическия маршрут, който в началото криволичи между храсти и морени. Както споменах, след около половин час достигаме до разклона за Казаните, който е добре обозначен и лесно ще познаете, тъй като е непосредствено след единствената река по пътя. Следва плавно изкачване около час по широка пътека, което реално подсича връх Вихрен от изток преди да стигне до Казаните. Разстоянието е около 1.5 км, докато направим един остър завой, след който се отделя много тясна пътека, която води до горе по екстремния Джамджиев ръб.
Спокойно, в този трак не сме по него, а си продължаваме прехода с подсичането. Не след дълго се озоваваме на дъното на Големия Казан – по-горния от двата. Маршрутът се слива със зелената маркировка от хижа Бъндерица. Ако досега не сме усетили могъществото на Пирин, няма къде другаде. По самото име съдим за формата на местността, а ние сме притиснати и нищожни под натиска на отвесните склонове на Вихрен отляво и Кутело отдясно.
От Големия Казан до връх Вихрен
Поглеждаме напред, където е следващата цел – седловината Премката. Тя свързва двата най-високи върха в Пирин – Вихрен и Кутело. Изкачването до нея е доста стръмно и тук започват големите трудности на прехода. Първо минаваме покрай заслон Казана и започваме постепенно да набираме денивелация, което е за кратко, преди наклонът да стане сериозен. Внимавайте много за подхлъзвания и в никакъв случай не подценявайте този участък, ако изобщо има как да го подцените.
Като тръгнем по Премката наляво пак има за кратко по-полегата част, за да започне атаката на връх Вихрен по стръмния северен склон. На няколко пъти се налага да включим и ръцете в употреба. Изглежда близко, реално е около 600-700 метра, но дори да сте много експедитивни, четирисетина минути не ви мърдат. В крайна сметка усилията си струват всяко едно пъшкане до горе. Няма да описвам, сами ще видите със затаен дъх.
Оттук има няколко възможни маршрута за продължаване на прехода. Едната е към върховете Хвойнати и Муратов, други две са слизания съответно към хижа Вихрен или към хижа Бъндерица. Последните са може би най-атрактивни, защото включват мраморното било на Пирин и Кончето – от Вихрен може да се продължи към Кончето. А може да изкачите и следващите 3 поред най-високи върхове в Пирин – Кутело (2908 м), Бански суходол (2884 м) и Баюви дупки (2820 м) и да слезете на хижа Яворов.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук