Подробна информация за маршрута
Хижа Заврачица е основен изходен пункт за изкачване на групата върхове от южната страна на Мусаленския венец. До нея се стига от Боровец по Кайзеровия път, минаващ през хижите Чакър войвода и Марица. Можем също да стигнем до тук и от хижа Белмекен, и от хижа Грънчар.
Преходът не е много лек, така че имайте едно наум. Една част от маршрута е с почвен терен, докато очаквано при високите надморски височини камънаците са доста повече. Като цяло, теренът крие опасности от изкълчване. Вода няма и е нужен сериозен запас, защото през цялото време сме на открито, макар и температурите да не са като на плажа. Маркировката е добра и не би трябвало да имате трудност в ориентирането.
От хижа Заврачица тръгваме на югозапад по червено-зелено-синята плюс колова маркировка. Синята бързо се отделя вляво и ние оставаме само с останалите три марки. При разклона за Белмекен коловете се делят вляво и вдясно, а червената маркировка продължава направо към хижа Грънчар. Зелената тръгва надясно с коловете и ние сме натам.
Постепенно набираме височина към Манчовците. След по-малко от километър лентовата маркировка се отделя вляво, подсичайки билото, докато коловете отиват към Малък Манчо (2771 м).
Вървим спокойно по туфестия склон с плавен наклон, който може да не изглежда особено голям, но все пак е в състояние да задъха. Наслаждаваме се на планинския простор и неусетно подсичаме и връх Манчо (2771 м). Тези, които искат да го изкачат, могат да се отбият малко назад по коловете и да го направят. След това тръгваме към седловината, която разделя Манчо с Маришки връх. Следва късо, но стръмно изкачване към него.
От връх Маришки чал слизаме на север по коловете, докато се слеем с червения маршрут от хижа Грънчар към връх Мусала. Язовир Бели Искър продължава да ни привлича с огледалните си води, а ние го оставяме все по-назад от лявата си страна, запътвайки се към Близнаците – Голям (2779 м) и Малък (2777 м). Минаваме точно покрай тях, подсичайки и двата от изток, но малко повече ентусиазъм можем да стигнем и до най-високите им точки. Вдясно вече са ни Маричините езера, разделени от нас посредством стръмна пропаст.
След Малкия Близнак поглеждаме към открилия се връх Мусала (2925 м). Следва каменисто слизане по седловината, след което също такова стръмно изкачване към първенеца на Рила. Внимаваме си в краката, за да достигнем безпроблемно до него, а тук… Това, което още не ни се беше открило – гледките на север, Мусаленския венец, Мусаленския циркус, първото Ледено езеро и едноименния заслон с форма на пирамида.
Оттук имаме много алтернативи за продължение на прехода – слизане към хижа Марица или към хижа Грънчар от юг. На север пък е преход до хижа Мусала, преход по билото към хижа Ястребец или от другата страна на Мусаленския венец към хижа Чакър войвода.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
