град Калофер (м. Паниците) – връх Ботев (през Тарзановата пътека)

  • Категория: Пешеходни
  • Сезон:
  • Област: Пловдив
  • Планина: Средна Стара планина
  • Начална точка: гр. Калофер( 42.652745, 24.981451 )
  • Крайна точка: вр. Ботев( 42.717124, 24.917247 )
  • Денивелация: 1651 м725 м - 2376 м
  • Дължина: 13.75 км
  • Времетраене: 7:00 часа
  • Информация: 11.09.2020
  • Източник: Панайот Толев
  • Маркировка:
  • Трудност:

Моля, имайте предвид, че голяма част от данните са неофициални, може да съдържат неточности и са предназначени за спомагателно, а не основно средство за ориентация при избор или провеждане на преход.

0 м 0 м 0 м 0 м 0 м
Изтегли GPS трак Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Интересни места наблизо

Подробна информация за маршрута

Туристическият маршрут за изкачване на връх Ботев по Тарзановата пътека (през хижа Рай) е най-популярният за изкачване на най-високия връх в Стара планина. Връх Ботев е първенец със своите 2376 метра и изкачването му съперничи по трудност с тези на връх Вихрен и връх Мусала. Най-често се преспива на хижа Рай преди изкачването по Тарзановата пътека, но много хора правят преход от Калофер за един ден. Тук ще опиша именно този вариант, с тръгване от местността Паниците. Това е доста сериозно начинание, особено ако ще се слиза до Калофер същия ден, защото денивелацията е близо 1700 метра и отнема около 7 часа в посока. Затова е препоръчително да сте доста добре физически подготвени и да тръгвате с изгрева.

Опасна ли е Тарзановата пътека?

Основният въпрос, когато става дума за Тарзановата пътека, е дали има опасности, най-вече защото има метални въжета по нея. Зависи най-вече от това дали човек е със силно развит страх от височини. Името на пътеката не е защото трябва да си Тарзан, за да я преминеш. Просто носи името на първия човек, който я е трасирал през далечната 1941 г. – Тодор Божков с прякор Тарзан, който по-късно загива по нея.

Лично според мен металните въжета са по-скоро спомагателни, отколкото обезопасителни, а маршрутът не е опасен. Няма нищо общо с Кончето в Пирин, Северната стена на Вихрен и дори Купена в Стара планина, който минах няколко дни по-рано. Има две места, който по-скоро мога да нарека препятствия, отколкото опасни. Те могат да се изкачат дори човек да не се държи за въжето. Изключвам мокро и хлъзгаво време. Тогава, както навсякъде по скалист терен, има опасност и въжетата са помощник.

А сега другата гледна точка. В хижа Рай се запознах с хора, които бяха слезли по Тарзановата пътека и не са безразлични към височините. Те описаха тези места като доста трудни и може да се каже опасни, но пък не и непреодолими.

Най-важното за изкачването на връх Ботев през Тарзановата пътека

До местността Паниците се стига с автомобил, такси или пеша. Към 2020 г. няма обществен транспорт до там. Пешеходното разстояние от центъра на Калофер до там е близо час и половина. Туристическата маркировка е в отлично състояние – син цвят до Тарзановата пътека, а след това зелен до връх Ботев. Горе-долу 2/3 от прехода е на открито. Вода има на няколко места, като последната надеждна чешма е на хижа Рай, а горе може да си купите бутилирана от туристическата спалня на Ботев. Теренът е смесен, като до хижата е предимно почвен, а след това е предимно каменист.

Можем да разделим маршрута до връх Ботев на няколко части:

  • От местност Паниците до резерват Джендема (1:45 часа)
  • От резерват Джендема до хижа Рай (2:45 часа)
  • От хижа Рай по Тарзановата пътека (1:30 часа)
  • От Тарзановата пътека до връх Ботев (1:15 часа)

От местност Паниците до резерват Джендема

Тръгваме за връх Ботев от местността Паниците. Слизаме до река Тунджа и вървим за кратко по нея, след което започва стръмно изкачване през гората. Продължава горе-долу половин час, след което излиза на обширна открита местност. Наклонът рязко намалява и изглежда почти равен. Оттук сме само направо по широка пътека. След двайсетина минути минаваме покрай първата чешма по маршрута. През жарките летни дни в тази част е доста горещо, затова препоръчвам ранно тръгване, за да може до към 9:00-10:00 да сте стигнали Джендема и да влезете в гората.

Малко преди това е разклонът за жълтия маршрут от Паниците до връх Ботев. 5 минути след него се открива една от най-красивите гледки по българските планини, именно към резерват Джендема и връх Ботев над него. Зашеметяваща е! Има няколко пейки, на които да починете с тази гледка насреща. Общо от Паниците до Джендема е по-малко от 2 часа.

От резерват Джендема до хижа Рай

Всъщност тепърва навлизаме в резерват Джендема и хижа Рай се намира в него. Насреща може да видим каква е целта – да слезем до долината под нас, след което да изкачим планинския гребен насреща, който са образували Райските Купени. Хижата се намира на най-високата му точка, отвъд гората.

Преходът навлиза сред красиви букаци, които засега са редки. Пътеката продължава да бъде с малък наклон, но този път надолу и по-скоро е широк черен път засега. След 15-20 минути той свършва на едно уширение, откъдето тръгва пешеходна пътека. Гората започва да се сгъстява, а пътеката става малко по-стръмна надолу. Съвсем скоро достигаме долината на река Малка Бъзовица, която е най-ниската точка на тази част от маршрута. Оттук започва постепенно изкачване. Почти веднага достигаме до чешмата Мечата глава, която в края на лятото след големи суши пресъхва. Но десетина минути след това има още една, която е пълноводна.

Около час след навлизането в резерват Джендема наклонът рязко се увеличава. Това е след долината на един приток на река Голяма Бъзовица. Оттук нагоре става доста тежко, но няма нищо опасно. По някое време дори ти се струва, че няма да има край. След час и нещо преход по склона обаче се вижда пролуката между дърветата и излизаме на хребета. Още 5 минутки и сме на хижа Рай, където може да се подкрепим с вкусен обяд на фона на Райското пръскало, което тече по отвесните скали на Джендема.

От хижа Рай по Тарзановата пътека

Малко след хижа Рай е най-шеметната част от целия маршрут – изкачването по Тарзановата пътека. Но преди да стигнем въжетата, трябва да повървим още малко. Тръгваме по пътеката край параклиса, която вече има и зелена маркировка, заедно със синята. След 5 минути сме на разклона за Райското пръскало, което е на половин час по стръмна пътека. Вие преценете времето и силите си, преди да удължите прехода си с отиване и връщане до него.

На 15-20 минути от хижата се намира разклона за връх Ботев. Не би трябвало да имате проблем да проследите пътеката, въпреки липсата на маркировка и обозначителни стрелки. Все пак ще опиша няколко детайла. Разклонът се намира на 20-30 метра след една предупредителна табела за лавини, която се намира между два жалона от зимната маркировка. На самия разклон върху камък е нарисувана синя стрелка с надпис „хижа Васил Левски“, която сочи направо по камениста пътека. Точно преди този надпис вдясно е Тарзановата пътека, която вече се движи само по зелена маркировка.

От тук насетне едва ли бихте объркали маршрута до подножието на връх Ботев. Наклонът доста се увеличава. До първото метално въже на Тарзановата пътека се върви около половин час след разклона. Малко преди него по скалите тече вода, ако имате нужда. От там се тръгва на серпентини по скалистия склон на Джендема. Пътеката обаче е достатъчно широка и на места въжето по-скоро има спомагателна функция, отколкото обезопасителна. Както описах по-горе, имаше само две места, които изискват по-специално внимание.

От Тарзановата пътека до връх Ботев

От първия до последния участък с въжета се преминава за около 45 минути. Не мислете обаче, че вече сте изкачили Ботев. Има още поне час преход до него. Хубавото е, че наклонът става доста по умерен, макар че продължава да задъхва. Или поне така ни се струва след Тарзановата пътека. Срещу нас вече се показва върхът на кулата, а пътеката е ясна и широка.

Тя върви направо близо половин час, когато прави завой надясно, където се превръща в широк коларски път. Точно там се оглеждайте за маркировката, която излиза вляво от пътя. Не е фатално да продължите, просто ще пообиколите малко. Единствено при мъгла и липса на GPS може би е добре да се придържате към маркировката, тъй като пътят се губи по някое време и за ориентир служи кулата на връх Ботев, която в мъгла няма да се вижда. Около час и малко след последните въжета на Тарзановата пътека сме на най-високата точка на Стара планина. Тук можем да се подкрепим с храна и напитка в туристическата спалня на върха.

Накъде можем да продължим след изкачването на връх Ботев?

Ако слизаме отново към Калофер, може да го направим по жълтата пътека през заслон Маринка, за да не повтаряме маршрута.

Ето всички варианти:

Не забравяй планинската застраховка!Имаш 10% ОТСТЪПКА с промо код TRIPSJOURNAL от застраховка Парана – най-удобната туристическа застраховка!
Активираш, когато ти потрябва, без да ходиш до офиси. Купи ТУК!

Интересни места наоколо, които да посетите

град Калофер (м. Паниците) – връх Ботев Национален музей „Христо Ботев“ Връх Ботев – Стара планина гр. Априлци (кв. Видима) – хижа Плевен гр. Априлци (кв. Видима) – връх Ботев хижа Плевен – връх Ботев гр.Карлово – вр.Голям купен – х.Амбарица Национален музей „Васил Левски“

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.