град Калофер (м. Паниците) – връх Ботев

  • Категория: Пешеходни
  • Сезон:
  • Област: Пловдив
  • Планина: Средна Стара планина
  • Начална точка: гр. Калофер( 42.652745, 24.981451 )
  • Крайна точка: вр. Ботев( 42.717238, 24.917592 )
  • Денивелация: 1651 м725 м - 2376 м
  • Дължина: 14 км
  • Времетраене: 7:00 часа
  • Информация: 09.09.2020
  • Източник: Панайот Толев
  • Маркировка:
  • Трудност:

Моля, имайте предвид, че голяма част от данните са неофициални, може да съдържат неточности и са предназначени за спомагателно, а не основно средство за ориентация при избор или провеждане на преход.

0 м 0 м 0 м 0 м 0 м
Изтегли GPS трак Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Интересни места наблизо

Подробна информация за маршрута

Маршрутът за изкачване на връх Ботев (2376 м) от местността Паниците по жълтата маркировка е една от двете възможности да изкачите най-високия връх в Стара планина от град Калофер. Ако мога да го сравня с маршрута през Тарзановата пътека, може би ще кажа, че този е една идея по-лек, защото разпределя по-добре натоварването. Това обаче не означава, че като цяло е лек. Има обща денивелация от близо 1700 метра и с дължината си от 14 км той е сериозно предизвикателство. Особено за онези, които ще правят изкачване и слизане до Калофер за един ден. Преходът в едната посока е около 7 часа, което значи, че трябва да имате добра физическа подготовка и да тръгнете възможно най-рано.

Най-важното за прехода от Паниците в Калофер до връх Ботев

До местността Паниците в Калофер, изходен пункт за връх Ботев, се стига с автомобил, такси или пеша. Градски транспорт към 2020 г. няма, а пеша от центъра на Калофер до Паниците е близо час и половина. Туристическата маркировка до билото е жълт цвят, който вече е доста избледнял, но все пак се следи. Има обаче един подвеждащ участък преди заслон Маринка, в който маркировка липсва и ще опиша по-подробно. За финалното изкачване по билото до първенеца на Стара планина е червена и отлична.

Преходът върви на открито през по-голямата част, което е допълнителна тежест в летните дни. Препоръчвам тръгване по зори, за да минете първите 2-3 часа по хладно, защото са най-горещите участъци по маршрута. Вода има на Паниците, после на час след началото и накрая малко преди връх Ботев. На самия връх може да купите от туристическата спалня. Теренът е смесен, като преобладава почвен. Опасни участъци няма.

Маршрутът до връх Ботев можем да разделим на няколко части:

  • От местност Паниците до местността Долен Параджик (1:45 часа)
  • От местност Долен Параджик до разклона за заслон Маринка (2:30 часа)
  • От разклона за заслон Маринка до заслон Маринка (1:45 часа)
  • От заслон Маринка до връх Ботев (1 час)

От Паниците до Долен Параджик

От местността Паниците тръгваме за връх Ботев по поречието на река Тунджа, която прекосяваме по мост. Не след дълго започва стръмна горска пътека, която се изкачва с голям наклон в продължение на половин час. След това наклонът става доста по-умерен, да не кажа почти равен. Гората се разрежда и се оказваме на открито. Тази част е като пустиня през лятото, затова ранното тръгване е препоръчително. За щастие някъде по средата има чешма вляво. Вървим по тази отсечка час и нещо, когато излизаме на разклона за жълтата маркировка, която тръгва надясно. До тук сме за по-малко от 2 часа.

Ще направя една вметка, че 300-400 метра направо по маршрута за хижа Рай и Тарзановата пътека се открива най-красивата панорама към Джендема и връх Ботев над всичко. Аз онемях, като я видях. Все пак препоръчвам да идете на слизане, ако имате време и сили, защото за такъв дълъг преход и наглед малките отклонения може да се окажат големи.

От Долен Параджик до разклона за заслон Маринка

Това е най-тежката част от прехода от Калофер до връх Ботев. Наклонът рязко се увеличава и вървенето е доста уморително. Пътеката на моменти е малко сипеста и допълнително затруднява. Първоначално пътеката е на открито. Не след дълго навлиза в гориста част, която обаче също е за кратко. След това излизаме и теренът доста се променя, като преобладава каменистата настилка. За щастие гледките стават все по-задоволителни.

Продължаваме така нагоре по рида на връх Параджика (2209 м). След около час и половина наклонът става двойно по-малък. След известно време дори пътеката се превръща в каменист път. Продължаваме така, докато стигнем до едни кошари, където жълтият маршрут се отклонява от рида. Направо и нагоре продължават жалоните от зимния маршрут за връх Ботев през връх Параджика. Макар че мнозина го използват за лятно изкачване на старопланинския първенец, ние обаче сме наляво, където подсичаме Параджика по пътека с едва доловим наклон. До тук е общо около 4:15 часа от Паниците.

От разклона до заслон Маринка

Крайно време беше да можем да дишаме по-спокойно, докато изкачваме Стара планна, и този участък от маршрута го позволява. Теренът тук е малко по-каменист, но лек за вървене. Пътеката се вие по югозападния склон на връх Параджика. Масивният връх Ботев се вижда все по-голям и по-голям.

Към края на тази част от прехода е онова място без маркировка, което споменах. Трябва да е минал по малко от час и половина след разклона и сме вече много близо до коритото на река Голяма Бъзовица. Там трябва да следим за трафпост вдясно, на 50 метра нагоре от нашата пътека. Край него започва и стълбова маркировка. Точно под него свършва маркировката (Разклон 3) и „скача“ 50 метра нагоре при този трафпост (Разклон 4). Там също има много ясна пътека.

Особено трябва да се внимава ако използвате този маршрут за слизане, защото горната пътека е много широка и най-логичното е да се продължи по нея. Но тя се отправя някъде нагоре и не знам дали изобщо в даден момент слиза до маркирания маршрут. Аз не видях никъде да се съединяват.

След като излезем на трафпоста си следваме колчетата до заслон Маринка, до който имаме двайсетина минути преход. Той представлява бетонна полуразрушена постройка, която отдавна не е годна за нощуване, освен в много краен случай. Край него има няколко маси и малко встрани от тях пътечка води до водата. До тук е общо около 6 часа от Паниците.

От заслон Маринка до връх Ботев

Остана финалното изкачване на маршрута от местността Паниците до връх Ботев. Тук жълтата маркировка свършва и вече използваме червената маркировка на билния маршрут Е3 – Ком-Емине. Тя се движи заедно със стълбовете от зимната, а не по широкия черен път, който се вие по склона. Надясно от заслон маринка е хижа Тъжа. Наляво е нашата цел. Наклонът отново се увеличава драстично, но пък е за последно. След около час преход сме на върха, от който се откриват невероятни гледки, стига да не е в облаци, както често се случва.

Накъде можем да продължим след изкачването на връх Ботев?

Ако слизаме отново към Калофер, може да го направим по Тарзановата пътека и през хижа Рай, за да не повтаряме маршрута. Но в такъв вариант аз бих предпочел изкачване през Тарзановата пътека и слизане от гореописания маршрут.

Ето всички варианти:

Не забравяй планинската застраховка!Имаш 10% ОТСТЪПКА с промо код TRIPSJOURNAL от застраховка Парана – най-удобната туристическа застраховка!
Активираш, когато ти потрябва, без да ходиш до офиси. Купи ТУК!

Интересни места наоколо, които да посетите

град Калофер (м. Паниците) – връх Ботев (през Тарзановата пътека) Национален музей „Христо Ботев“ Връх Ботев – Стара планина гр. Априлци (кв. Видима) – хижа Плевен гр. Априлци (кв. Видима) – връх Ботев хижа Плевен – връх Ботев гр.Карлово – вр.Голям купен – х.Амбарица Национален музей „Васил Левски“

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.