Подробна информация за маршрута
Маршрутът от хижа Амбарица до връх Ботев минава по алпийското било на Стара планина. Той е най-трудният от всички варианти (заедно с този от хижа Добрила, който споделят почти изцяло) за изкачването на старопланинския първенец. Но пък е най-вълнуващият! Върви нагоре-надолу по върховете Купена (2169 м), Кръстците (2035 м), Костенурката (2035 м), Жълтец (2227 м), Млечния чал (2255 м), Безименен (2171 м) и накрая Ботев (2376 м). Графиката на прехода е като кардиограма и заедно с липсата на вода, води до нуждата от здрави крака и тежка раница. На моменти е предизвикателен, най-вече по Купена, който би могъл да бъде препятствие за хора със страх от височини. Останалата част е физическа.
Опасно ли е алпийското било на Стара планина?
Отговорът ми е – и да, и не. Зависи от климатичните условия и от психиката на човек. Истински опасните участъци са от двете страни на Купена, но те са осигурени с метални въжета. Има и две места по Кръстците, които нямат осигуровка и на които трябва да се внимава. По тези върхове пътеките са тесни, но мога да кажа безопасни. Всичко това, при нормални условия и психическа нагласа, не би трябвало да е проблем. Останалото е напълно безопасно.
При влажно време обаче, трябва да се подхожда с изключително внимание. Скалистите места стават опасни, а пътеките по алпийското било на Стара планина около Купена и Кръстците, могат да бъдат много хлъзгави и от безопасни, да се превърнат в застрашителни.
Другата опасност е за хората с фобия към височини. Може би е най-добре те да се преориентират към друг маршрут за изкачване на връх Ботев. В техните очи пътеките по Купена и Кръстците, които описах като безопасни, вероятно няма да изглеждат по този начин.
Най-важното за маршрута от хижа Амбарица до връх Ботев
- Началната точка хижа Амбарица е достъпна само пеша. Най-удобният изходен пункт за нея е местността Смесите над село Черни Осъм. Други възможности са преходи от хижите Яворова лъка, Добрила, Хубавец, Балкански рози и Васил Левски.
- Маркировката е зелена до билото, след което червена до връх Ботев. Добра е и единственото място, където може да се обърка, е преди изкачването на връх Жълтец, което ще опиша по-долу.
- Питейната вода има чак на заслон Ботев, който е в подножието на връх Ботев, както и на самия връх. Това значи около 8 часа без вода, а може да е доста жарко. Имайте предвид, че преходът по билото на Стара планина не е така прохладно като в Рила и Пирин.
- Теренът е предимно почвен, но по Купена и на места по Кръстците е скалист.
- Открит/сенчест – преходът е изцяло на открито. Няма и много скали, които правят дори малка сянка.
- Опасностите са тези, които описах по-горе.
Маршрутът от хижа Амбарица до връх Ботев може да се раздели на четири части:
- От хижа Амбарица до подножието на връх Купена (2:30 ч.)
- От подножието на връх Купена до връх Костенурката (2:30 ч.)
- От връх Костенурката до заслон Ботев (3:00 ч.)
- От заслон Ботев до връх Ботев (1:00 ч.)
Общото време за досигане от хижа Амбарица до връх Ботев е около 9 часа. Силно препоръчително е ранно тръгване. Все пак физически по-подготвените може да се справят по-бързо, докато някои може дори да предпочетат почивка на заслон Ботев и да оставят върха за следващия ден.
От хижа Амбарица до подножието на Купена
От хижа Амбарица се вижда страхотно трасето на нашия преход до връх Ботев. Зъберите на Купена и Кръстците изглеждат респектиращо и по-късно ще разберем дали е така. Тръгваме от хижата по зелената маркировка в посока билото. Следва дълго и плавно изкачване до седловината между върховете Левски (Амбарица) и Купена.
Там е разклонът, на който надясно са връх Левски и хижа Добрила, а направо – хижите Хубавец, Балкански рози и Васил Левски. Ние тръгваме наляво по вече червената маркировка на европейския маршрут Е-3 (Ком-Емине). Продължаваме за кратко по равна пътека, подсичаме Малкия Купен и се изправяме пред Големия.
От подножието на връх Купена до връх Костенурката
Следва най-техничният участък по маршрута от хижа Амбарица до връх Ботев. Тясна пътека тръгва да се вие стръмно нагоре по Купена. Точно преди връхната точка е най-сложният участък за целия преход. Има едно прекатерване, за което трябва да си помогнем със съседната скала и да се наберем на въжето. Доста е неудобно, особено с голяма раница. Още по-неудобно е за хора с по-нисък ръст.
В крайна сметка излизаме на връх Купена. Записваме своето послание в тетрадката, която се намира в метална кутия на върха, и се отправяме надолу от другата му страна. Кратка пътека ни отвежда до първите въжета по стръмна скала. Тя обаче е значително „по-удобна“ от предната. Продължаваме по пътеката до второто въже, което е по-технично и може да се наложи да го слизаме на заден ход. Веднага след него е последното. И до тук с най-трудната част.
Тясната пътека продължава по Кръстците изморително с кратки участъци нагоре-надолу, които обаче се повтарят безкрайно. По тях има две места, на които трябва да се внимава. Едното е по-стръмно, но напълно преодолимо, докато второто може да е малко по-опасно ако не внимавате. След близо 2:30 часа и общо 5 от началото на прехода, слизаме от Кръстците. Намираме се на разклона край връх Костенурката, където наляво са местността Смесите и хижа Плевен, а надясно са хижите Васил Левски и Балкански рози. Това е и мястото, където излиза пътеката от хижа Добрила за връх Ботев, която подсича алпийското било.
От връх Костенурката до заслон Ботев
Оттук насетне вече няма опасности, а около нас билото се разширява значително. След половин час по равна пътека предстои изкачване на връх Жълтец.
Много е важно да отбележа, че тук има голям шанс за объркване. Доста ясна пътека, при това маркирана с червено в началото, тръгва да подсича върха отдясно. Не тръгвайте по нея! Макар на картата да е отбелязано, че някъде има подсичаща пътека, не е така. Тази ще ви отведе до Петолъчката в местността Дюза. На картата има и означение за водоизточник, но беше толкова сух, че не знам дали и пролетта е пълноводен. Затова щом започнете да набирате височина към Жълтец, се ориентирайте само по реброто за стръмна пътека, по която скоро ще видите и жалони от зимната маркировка.
Веднъж излезем ли на върха, оттам нататък е лесно до заслон Ботев. Следващият връх, Млечния чал, е почти на едно ниво, след което има съвсем леко спускане и качване до Безименен, откъдето се слиза за заслона. Той е като хижа и на него може да се подкрепите с храна и напитки.
От заслон Ботев до връх Ботев
Дойде време за финалното изкачване по маршрута от хижа Амбарица до връх Ботев. Вече няма как да се объркате. Пътеката от заслон Ботев е ясна и широка. А и целта е все нагоре по склона. Пътеката се вие, за да облекчи малко наклона, но въпреки това е голям. След около час достигаме до най-високия връх в Стара планина. Зад гърба ни можем да погледнем с удовлетворение нашия маршрут по алпийското било. На върха се намира туристическа спалня „Ботев връх“, на която също се предлагат храна и напитки. Слизането може да бъде по някой от другите маршрути до връх Ботев.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук