Подробна информация за маршрута
Маршрутът от хижа Добрила до връх Ботев минава по алпийското било на Стара планина. Той е най-трудният от всички варианти (заедно с този от хижа Амбарица, който споделят почти изцяло) за изкачването на старопланинския първенец. Но пък е най-вълнуващият. Върви нагоре-надолу през върховете Левски (Амбарица, 2166 м), Малка Амбарица (2143 м), Купена (2169 м), Кръстците (2035 м), Костенурката (2035 м), Жълтец (2227 м), Млечния чал (2255 м), Безименен (2171 м) и накрая Ботев (2376 м). Графиката на прехода е като кардиограма и заедно с липсата на вода, води до нуждата от здрави крака и тежка раница. На моменти е предизвикателен, най-вече по Купена, който би могъл да бъде препятствие за хора със страх от височини. Останалата част е физическа.
Маршрутът от хижа Добрила до връх Ботев по алпийското било на Стара планина е част от европейския туристически маршрут Е-3 (Ком-Емине).
Опасно ли е алпийското било на Стара планина?
Отговорът ми е – и да, и не. Зависи от климатичните условия и от психиката на човек. Истински опасните участъци са от двете страни на Купена, но те са осигурени с метални въжета. Има и две места по Кръстците, които нямат осигуровка и на които трябва да се внимава. По тези върхове пътеките са тесни, но мога да кажа безопасни. Всичко това, при нормални условия и психическа нагласа, не би трябвало да е проблем. Останалото е напълно безопасно.
При влажно време обаче, трябва да се подхожда с изключително внимание. Скалистите места стават опасни, а пътеките по алпийското било на Стара планина около Купена и Кръстците, могат да бъдат много хлъзгави и от безопасни, да се превърнат в застрашителни.
Другата опасност е за хората със страх от височини. Може би е най-добре те да се преориентират към друг маршрут за изкачване на връх Ботев. В техните очи пътеките по Купена и Кръстците, които описах като сравнително безопасни, вероятно няма да изглеждат по този начин.
Най-важното за маршрута от хижа Добрила до връх Ботев
- Началната точка хижа Добрила е достъпна само пеша. Най-удобният изходен пункт за нея е град Сопот с лифт и двучасов пешеходен преход.
- Маркировката е червен цвят и е много добра. Единственото място, където може да се обърка, е преди изкачването на връх Жълтец, което ще опиша по-долу.
- Питейната вода има чак на заслон Ботев, който е в подножието на връх Ботев, както и на самия връх. Това значи около 8 часа без вода, а може да е доста жарко. Имайте предвид, че преходът по билото на Стара планина не е така прохладно като в Рила и Пирин.
- Теренът е предимно почвен, но по Купена и на места по Кръстците е скалист.
- Открит/сенчест – преходът е изцяло на открито. Няма и много скали, които правят дори малка сянка.
- Опасностите са тези, които описах по-горе.
Маршрутът от хижа Добрила до връх Ботев по алпийското било на Стара планина може да се раздели на четири части:
- От хижа Добрила до подножието на връх Купена (2:30 ч.)
- От подножието на връх Купена до връх Костенурката (2:30 ч.)
- От връх Костенурката до заслон Ботев (3:00 ч.)
- От заслон Ботев до връх Ботев (1:00 ч.)
Общото време за досигане от хижа Добрила до връх Ботев е около 9 часа. Силно препоръчително е ранно тръгване. Все пак физически по-подготвените може да се справят по-бързо, докато някои може дори да предпочетат почивка на заслон Ботев и да оставят върха за следващия ден.
От хижа Добрила до подножието на Купена
Първото предизвикателство на прехода от хижа Добрила до връх Ботев е изкачването на връх Левски (Амбарица). Маршрутът започва от източната порта на двора на хижата със стръмно изкачване като за добро утро. Скоро наклонът намалява, но все пак си остава голям. Превалим ли първото възвишение, ще видим изгрева над връх Ботев. За близо час и половина стигаме до шарения заслон Амбарица на върха, откъдето вече виждаме целия маршрут пред себе си – алпийското било на Стара планина.
Отправяме се към следващото препятствие – връх Купена, във формата на правилна пирамида. Мнозина го определят като най-красивия старопланински връх. Пътеката към него започва със спускане. Маркировката минава по връх Малка Амбарица, но има пътека, която го подсича. В седловината между двата върха е разклонът, на който наляво е хижа Амбарица, а надясно – хижите Хубавец, Балкански рози и Васил Левски. Продължаваме за кратко по равна пътека, подсичаме Малкия Купен и се изправяме пред Големия.
От подножието на връх Купена до връх Костенурката
Следва най-техничният участък по маршрута от хижа Добрила до връх Ботев. Тясна пътека тръгва да се вие стръмно нагоре по Купена. Точно преди връхната точка е най-сложният участък за целия преход. Има едно прекатерване, за което трябва да си помогнем със съседната скала и да се наберем на въжето. Доста е неудобно, особено с голяма раница. Още по-неудобно е за хора с по-нисък ръст.
В крайна сметка излизаме на връх Купена. Записваме своето послание в тетрадката, която се намира в метална кутия на върха, и се отправяме надолу от другата му страна. Кратка пътека ни отвежда до първите въжета по стръмна скала. Тя обаче е значително „по-удобна“ от предната. Продължаваме по пътеката до второто въже, което е по-технично и може да се наложи да го слизаме на заден ход. Веднага след него е последното. И до тук с най-трудната част.
Тясната пътека продължава изморително по Кръстците с кратки участъци нагоре-надолу, които обаче се повтарят безкрайно. По тях има две места, на които трябва да се внимава. Едното е по-стръмно, но напълно преодолимо, докато второто може да е малко по-опасно ако не внимавате. След близо 2:30 часа и общо 5 от началото на прехода, слизаме от Кръстците. Намираме се на разклона край връх Костенурката, където наляво са местността Смесите и хижа Плевен, а надясно са хижите Васил Левски и Балкански рози. Всъщност, това е и мястото, където излиза пътеката от хижа Добрила за връх Ботев, която подсича алпийското било.
От връх Костенурката до заслон Ботев
Оттук насетне вече няма опасности, а около нас билото се разширява значително. След половин час по равна пътека предстои изкачване на връх Жълтец.
Много е важно да отбележа, че тук има голям шанс за объркване. Доста ясна пътека, при това маркирана с червено в началото, тръгва да подсича върха отдясно. Не тръгвайте по нея! Макар на картата да е отбелязано, че някъде има подсичаща пътека, не е така. Тази ще ви отведе до Петолъчката в местността Дюза. На картата има и означение за водоизточник, но беше толкова сух, че не знам дали и пролетта е пълноводен. Затова щом започнете да набирате височина към Жълтец, се ориентирайте само по реброто за стръмна пътека, по която скоро ще видите и жалони от зимната маркировка.
Веднъж излезем ли на върха, оттам нататък е лесно до заслон Ботев. Следващият връх, Млечния чал, е почти на едно ниво, след което има съвсем леко спускане и качване до Безименен, откъдето се слиза за заслона. Той е като хижа и на него може да се подкрепите с храна и напитки.
От заслон Ботев до връх Ботев
Дойде време за финалното изкачване по маршрута от хижа Добрила до връх Ботев. Вече няма как да се объркате. Пътеката от заслон Ботев е ясна и широка. А и целта е все нагоре по склона. Пътеката се вие, за да облекчи малко наклона, но въпреки това е голям. След около час достигаме до най-високия връх в Стара планина. Зад гърба ни можем да погледнем с удовлетворение нашия маршрут по алпийското било. На върха се намира туристическа спалня „Ботев връх“, на която също се предлагат храна и напитки. Слизането може да бъде по някой от другите маршрути до връх Ботев.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
