Подробна информация за маршрута
Маршрутът от хижа Равнец до връх Ботев (2376 м) е един от четирите варианта за изкачване на най-високия връх в Стара планина от запад. Той е по-удобен откъм Южна България. Сравнително тежък е, но все пак натоварването е добре разпределено – първончално сериозно изкачване, следвано от дълго водоравно ходене за „почивка“ и финал с голямо изкачване. Ако съпоставя, мога да кажа, че е по-лек от жълтия маршрут от Калофер до Ботев, но ако добавим прехода от Карлово до хижа Равнец, без който няма как да стигнете до хижата, тогава ситуацията е обратната.
Най-важното за маршрута от хижа Равнец до връх Ботев
- Началната точка хижа Равнец е достъпна само пеша. Най-удобният изходен пункт е град Карлово, от който има два двучасови маршрута. Друг вариант е преход от хижа Васил Левски.
- Маркировката е добра – червен цвят от хижа Равнец до местността Дюза, зелен до заслон Ботев и отново червен до връх Ботев.
- Питейна вода не мога да преценя дали има. На няколко места покрай потоци има възможност да напълните. Но предвид стадата, които пасат в този район, не зная дали е удачен вариант без специална бутилка.
- Теренът е предимно примесен почвен и каменист.
- Открит/сенчест – преходът е почти изцяло на открито, което заедно с летни горещини и липсата на питейна вода, може да е проблем.
- Опасностите са свързани със стадата по маршрута и по-точно пастирските кучета. Внимавайте с тях!
Можем да разделим прехода от хижа Равнец до връх Ботев на няколко части:
- От хижа Равнец до местността Булката (2 часа)
- От местността Булката до местността Дюза (1:15 часа)
- От местността Дюза до заслон Ботев (1:30 часа)
- От заслон Ботев до връх Ботев (1 час)
От хижа Равнец до местността Булката
Първата част на маршрута от хижа Равнец до връх Ботев е най-изморителната. Началните два часа са изкачване до масива Равнец. От долината, в която се намира хижата, се отправяме към рида Голеш, по който маркировката се извива нагоре. Тя е споделена синя и червена засега, а в началото съвпада и със зимната колова маркировка. След 40-50 минути се отбиваме вляво от зимната маркировка към дерето на река Карамандра. Изкачването продължава стръмно по нейната долина.
Малко след изворите на реката, наклонът намалява и достига до местността Булката, където летният маршрут отново се засича за кратко със зимния. Зимният обаче продължава право на изток и нагоре към рида Равнец. Нашият се отделя вляво, посока североизток, за да подсече рида от север. До тук стигаме за около 2 часа.
От местността Булката до местността Дюза
5-10 минути след Булката излизаме на разклона за хижа Васил Левски. Оттук синята маркировка се отклонява наляво и се спуска към нея. Ние продължаваме по червената към Дюза. Вече излизаме окончателно от горския пояс, а пред нас се открива една от най-красивите гледки по маршрута – към алпийското било на Стара планина. Подредени отляво надясно са върховете Левски (Амбарица, 2166 м), Купена (2169 м), Кръстците (2035 м) и Костенурката( 2035 м). Именно от тук погледнат, последния връх е във форма на костенурка, което дава името му. От тук се вижда и нашата цел връх Ботев.
Постепенно наклонът се изправя изцяло за дълго и дори наклонът е съвсем леко надолу. Пътеката се вие по ридовете и прекосява три дерета преди да излезе на седловината Дюза. Около 40-50 минути след разклона за хижа Васил Левски минаваме покрай каменна постройка, която наричат Бункера и може да послужи за подслон. Ще обърна внимание, че е добре да се оглеждате за стадата с пастирски кучета в този район.
След още 10 минути се намираме на големия разклон Петолъчката. Наляво е хижа Васил Левски. Направо по рида е зимният маршрут към билото на Стара планина. Направо, подсичащ рида е нашият маршрут към връх Ботев. Надясно е хижа Рай. До тук сме за общо около 3 часа.
От местността Дюза до заслон Ботев
Пътеката продължава по зелената маркировка, която се споделя с маршрута от хижа Васил Левски до връх Ботев. Наклон почти няма до Дерин дере, първото от трите преди заслон Ботев. Оттам нататък имаме леки изкачвания и после спускания до останалите дерета и така до заслона. След Дерин дере вече можем да вървим по-спокойно от гледна точка на пастирските кучета. В този участък няма много за описване. Заслон Ботев е като хижа, така че освен подслон, там може да се подкрепите с храна и напитки.
От заслон Ботев до връх Ботев
Следва финалното изкачване по маршрута от хижа Равнец до връх Ботев. Свикнахме на лекия наклон, но е време отново да стегнем краката. Пътеката оттук е доста широка и се вие на серпентини до най-високата точка на Стара планина. Вече следваме червената маркировка. Поради натрупаната умора, изкачването може да е около час. Горе също може да се подкрепите с храна и напитки в туристическа спалня „Ботев връх“. Слизането може да бъде по някой от другите маршрути за изкачване на връх Ботев.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук