Подробна информация
Връх Ботев е най-високият връх в Стара планина и с неговите 2375,9 м тя нарежда планината на 3-то място по височина в България, след Рила (връх Мусала – 2925 м) и Пирин (връх Вихрен – 2914 м). Намира се в Средна Стара планина, в Национален парк „Централен Балкан“. Разположението му в сърцето на страната и множеството туристически маршрути, които го опасват, го правят привлекателен за множество планинари. В подножието му се намира и най-високия водопад на Балканския полуостров – Райското пръскало. Той е основна атракция в местността със своите 124,5 м, което допълнително популяризира връх Ботев.
Склоновете на юг от върха са с много стръмен наклон, на места отвесни, което ги прави популярни сред алпинистите. Там се намират Райските скали, от които се спускат водите на Райското пръскало. Високата надморска височина на резерват Джендема, в който се намира, са предпоставки за дългото задържане на снеговете, които захранват водопада. Няма нужда да говорим и за красивите гледки от най-високия връх в Стара планина. При ясно време казват, че по време на преход в далечината може да се види река Дунав.
Интересно за връх Ботев е, че до средата на миналия век е носил името Юмрукчал. Той представлява обширно пасище по билото на Балкана. Тук флората и фауната обуславят собствена мини екосистема. Срещат се различни видове, много от които защитени и такива, които се срещат рядко по други места. Неприятно за природата наоколо е, че мащабното строителство и полагането на кабелни трасета водят до ерозия на скалите и почвите.
Връх Ботев е част от туристически маршрут Ком-Емине, който е финалната част от международния туристически маршрут Е-3. Освен всичко, той е включен в списъка със 100-те национални туристически обекта.
Маршрути за изкачване на връх Ботев
Туристическите маршрути до върха са сравнително дълги. Най-късият от тях е този от хижа Рай, по т.нар. Тарзанова пътека, който е с продължителност между 2 и 3 часа. Като сметнем, че до хижата трябва да се върви още 4-5, можете да си представите колко общо ходене ви очаква. Други изходни пунктове към връх Ботев са маркираните маршрути от хижа Плевен – преход 3:30-4:00 часа, от хижа Васил Левски 3:30-4:00 часа и от хижа Тъжа – 3:00-3:30 часа. Друг популярен преход, но двойно по-дълъг, е от хижа Добрила по билото на Стара планина, който може да отнеме повече от 9 часа.
Всички маршрути за изкачване на връх Ботев от подножието на Стара планина:
- Град Калофер – връх Ботев (през заслон Маринка) (7:00 ч)
- Град Калофер – връх Ботев (през Тарзановата пътека и хижа Рай) (7:45 ч)
- Град Априлци (кв. Видима) – връх Ботев (4:30 ч)
- Град Априлци (кв. Острец) – връх Ботев (7:30 ч)
- Град Карлово – връх Ботев (през хижа Васил Левски) (9:30 ч)
- Град Карлово – връх Ботев (през хижа Равнец) (8:15 ч)
Всички маршрути за изкачване на връх Ботев от съседните хижи:
- Хижа Рай – връх Ботев (2:45 ч)
- Хижа Плевен – връх Ботев (3:30 ч)
- Хижа Тъжа – връх Ботев (4:00 ч)
- Хижа Добрила – връх Ботев (9:00 ч)
- Хижа Амбарица – връх Ботев (9:00 ч)
- Хижа Васил Левски – връх Ботев (4:30 ч)
- Хижа Балкански рози – връх Ботев (6:00 ч)
- Хижа Хубавец – връх Ботев (7:00 ч)
- Хижа Равнец – връх Ботев (5:15 ч)
- Хижа Мазалат – връх Ботев (8:00 ч)
- Хижа Яворова лъка – връх Ботев (10:30 ч)
