Връх Ботев – всички маршрути за изкачване на най-високия връх в Стара планина

Беше ми трудно да класифицирам всички маршрути за изкачване на връх Ботев (2376 м), тъй като е много изолиран, преходите са дълги и са възможни много различни комбинации. Затова описах всички основни направления, които може да комбинирате или разделите по ваша преценка. Със сигурност това ще улесни избора ви на маршрут. 

Има само един (кв. Видима в Априлци) подходящ за изкачване със слизане в същия ден. Той обаче е удобен от Северна България. Всички останали маршрути от подножието до връх Ботев са по 12-13 часа общо в двете посоки. Възможни са за един ден с добра физическа подготовка, но е убийство и лично според мен се губи удоволствието. 

Съветът ми за пълноценно изживяване е да разделите прехода в два, може дори в три дни. Има десетина хижи около първенеца на Стара планина, една под върха и една на самия връх, така че възможностите са много. Само проверете за места предварително, защото някои са претоварени през почивните дни.

гр. Априлци (кв. Видима) – връх Ботев /директен/ (~4:30 ч)

Безспорно това е най-удобният маршрут за изкачване на връх Ботев, особено ако целите слизане на същия ден. Общата продължителност в двете посоки е около 8 часа. За сравнение с всички останали маршрути за изкачване на връх Ботев – само изкачването им е почти толкова дълго. Недостатъкът за мнозина е, че началната точка е откъм Северна България.

Първият етап – достигането до подбилната пътека – е най-труден. За 3 километра се преодоляват 800 метра денивелация, което е адски изморително! Следва „почивка“ по равната пътека към заслон Ботев, където се открива страхотна панорама към Северен Джендем. Малко преди заслона наклонът се увеличава и се движи така до най-високия връх в Стара планина. На заслон Ботев може да се подкрепите с храна и напитки преди финалното изкачване.

гр. Априлиц (кв. Видима) – хижа Плевен – връх Ботев (~5:00 ч)

кв. Видима – хижа Плевен (1:30 часа)
хижа Плевен – връх Ботев (3:30 часа)

Това е вторият най-кратък маршрут до връх Ботев. Той е удачен с приспиване (ако не, по-скоро използвайте директния). Изключително удобен е, например когато тръгвате за планината петък след работа и пристигнете в подножието късно. Качвате се за час и половина (може и по-малко) до хижа Плевен, почивате си и спестявате едни стръмни 450 метра от следващия ден.

Като цяло преходът от тук е много сходен с директния (тук се заобикаля повече). Изкачването до хижа Плевен е много стръмно и изморително. След това наклонът е по-умерен (но все пак задъхващ) до подбилната пътека. По нея се върви водоравно почти до заслон Ботев. На заслона може да починете и да се подкрепите преди финалното изкачване на връх Ботев, което отново е стръмно. Ще допълня, че Северен Джендем си струва да се види отблизо.

гр. Априлци (кв. Острец) – хижа Тъжа – връх Ботев (~7:30 ч)

кв. Острец – хижа Тъжа (3 часа)
хижа Тъжа – връх Ботев (4 часа)
+0:30 ч ако се комбинират в един ден

Друг вариант за изкачване на връх Ботев е през хижа Тъжа, като най-често се прави с преспиване. До нея се стига от квартал Острец на Априлци в Северна България (може и от село Тъжа от Южна България, но е двойно по-дълго). Предвид че от съседния квартал Видима изкачването е много по-кратко, от Острец е значително по-спокойно. Освен това този маршрут до Ботев е по-обзорен.

От Христовата стружна над квартал Острец до хижа Тъжа се стига за около 3 часа по стръмна пътека. После преходът продължава с умерен наклон по маршрута от хижа Тъжа към връх Ботев. Достига до билото на Стара планина за около час, след което върви само по него до Ботев. Най-впечатляващи са гледките от Параджика към отвесните склонове на Северен Джендем под него.

гр. Калофер – връх Ботев /директен, през Параджика/ (~7:00 ч)

Въпреки че е доста дълъг, маршрутът от Калофер през Параджика е често използван за директно изкачване на връх Ботев. Той е малко по-лесният от двата, които тръгват от Калофер, но все пак трябва да сте подготвени за 14 километра, които преодоляват над 1700 метра денивелация. Слизане в Калофер на същия ден е трудно начинание, затова най-често след изкачване по него, се спи на някоя от хижите на и около върха.

Натоварването е горе-долу добре разпределено. Първият етап до Параджишка поляна е с умерен до лек наклон. Следва тежко изкачване до разклона за заслон Маринка. Третият участък до заслона отново е с умерен наклон. Последният час до старопланинския първенец е отново по-стръмен. Минусът на този маршрут е липсата на питейна вода – първата е чак край заслон Маринка.

гр. Калофер – хижа Рай – връх Ботев /през Тарзановата пътека/ (~7:45 ч)

гр. Калофер – хижа Рай (4:30 часа)
хижа Рай – връх Ботев (2:45 часа)
+0:30 ако се комбинират в един ден

Това е най-атрактивният от всички маршрути за изкачване на връх Ботев! Макар че е доста тежък, мнозина избират преход от Калофер през хижа Рай. По него се открива невероятна панорама към Джендема, минава се покрай Райското пръскало и се изкачва по Тарзановата пътека. Повече от това – здраве му кажи!

До Параджишка поляна е най-лесната част. След това има кратко спускане, за да започне безкрайното изкачване. Наклонът рязко се увеличава и продължава така чак до най-високия връх в Стара планина, като единствената по-равна част са двайсетина минути край хижа Рай. По този маршрут общото изкачване и спускане са съответно около 2000 и 300 метра.

гр. Карлово – хижа Васил Левски – връх Ботев (~9:30 ч)

гр. Карлово – хижа Хубавец (2 часа)
хижа Хубавец – хижа Балкански рози (1 час)
хижа Балкански рози – хижа Васил Левски (1:30 часа)
хижа Васил Левски – връх Ботев (4:30 часа)
+0:30 ако се комбинират в един ден

Един от най-дългите маршрути до връх Ботев започва от Карлово. Преходът върви по долината на Стара река и преминава през хижите Хубавец, Балкански рози и Васил Левски. Предвид дължината, най-често се преспива на някоя от хижите. Васил Левски е най-удобният вариант, защото е точно по средата.

Долината е красива и предлага сянка през половината преход. Натоварването и тук е добре разпределено. Редуват се стръмни изкачвания и плавни участъци на равни интервали от по час и половина – два. Допълнителен плюс е наличието на питейна вода и храна по-начесто.

Имайте предвид, че по този маршрут е възможно да срещнете пастирски кучета.

гр. Карлово – хижа Равнец – връх Ботев (~8:15 ч)

гр. Карлово – хижа Равнец (2:30 часа)
хижа Равнец – връх Ботев (5:15 часа)
+0:30 ако се комбинират в един ден

Друг от най-дългите маршрути за изкачване на връх Ботев е от Карлово през хижа Равнец, който също е удачен с преспиване. Той респектира с продължителното първоначално изкачване от подножието до билото на Стара планина. За първите 7-8 километра (около 4:30 часа) се преодоляват 1400 метра денивелация. След това преходът върви по почти равен терен в продължение на около 3 часа, преди финалното изкачване на най-високия връх в Стара планина. 

Аз лично харесвам подобно разпределение на натоварването. Така по-голямата част от изкачването се преодолява с най-свежи сили, последвано от дълго водоравно вървене за „почивка“ преди стръмния финал. Освен това, с ранно тръгване се избягват жегите по най-тежкия участък.

Имайте предвид, че и по този маршрут е възможно да срещнете пастирски кучета.

хижа Добрила – връх Ботев (~9:00 ч)

хижа Добрила – заслон Ботев (8 часа)
заслон Ботев – връх Ботев (1 час)

Маршрутът от хижа Добрила до връх Ботев е най-предизвикателният от всички. За него си трябват здрави крака и позитивна нагласа. Той е по-удобен вариант за достъп от Южна България.

Преход до първенеца на Стара планина през хижа Добрила е почти невъзможен без преспиване на нея. Затова не добавям град Сопот като начална точка за еднодневен маршрут до първенеца на Стара планина. Има лифт, но въпреки това времето се удължава с 2:30 часа. Освен това лифтът тръгва най-рано в 8:00. По мое мнение това го прави рисков и не искам да заблудя някого.

Преминаването през връх Купена е интересният, но и най-техничен участък, който може да се окаже сериозно препятствие за хора със страх от височини. Другото е физика – 1500 метра общо изкачване и 1000 общо спускане. Все едно вървиш по кардиограма. Преходът е изцяло билен, без сянка, и 8 часа без водоизточници в горещи дни звучат като тежка раница. За компенсация има почти постоянна 360 градусова панорама, която открива едновременно Северна и Южна България.

хижа Амбарица – връх Ботев (~9:00 ч)

хижа Амбарица – заслон Ботев (8 часа)
заслон Ботев – връх Ботев (1 час)

Маршрутът за изкачване на връх Ботев от хижа Амбарица е почти идентичен с този от Добрила. Разликите са две: хижа Амбарица е по-удобна за достъп от Северна България и маршрутът от нея подсича връх Левски (Амбарица), докато този от хижа Добрила го изкачва. Двата маршрута се събират точно преди връх Купена.

И тук преход първенеца на Стара планина през хижа Амбарица е почти невъзможен без преспиване на нея. Затова не добавям село Черни Осъм като начална точка за еднодневен маршрут до връх Ботев. Това би означавало допълнителни 3:30 часа и много умора от тежкото изкачване до хижата, което ще го направи рисков.

хижа Мазалат – хижа Тъжа – връх Ботев (8:00 ч)

хижа Мазалат – хижа Тъжа (3:30 часа)
хижа Тъжа – връх Ботев (4:00 часа)
+0:30 ако се комбинират в един ден

Този маршрут е също по направлението хижа Тъжа – връх Ботев, но реших да го отделя, тъй като е интересен вариант. Макар да изглежда далеч, всъщност маршрутът е по-кратък от половината други. Въпросът е, че до хижа Мазалат се стига единствено пеша и трябва да си предвидите нощувка там. Имайте предвид, че е една от най-посещаваните хижи в България и през почивните дни е натоварена, затова резервирайте по-отрано.

От хижа Мазалат тръгваме по маршрута Ком-Емине наобратно. Започваме със двучасово изкачване по билото на Стара планина, след което маршрутът обръща посоката надолу. Долината на река Тъжа буквално разцепва старопланинското било и трябва да слезем от него в посока хижа Тъжа. От нея отново поемаме нагоре, за да го достигнем, и вървим все по него до връх Ботев.

хижа Яворова лъка – връх Ботев (10:30 ч)

хижа Яворова лъка – заслон Ботев (9:30 часа)
заслон Ботев – връх Ботев (1 час)

Макар странен и абсолютно непопулярен, от хижа Яворова лъка също има маршрут за изкачване на връх Ботев. Не съм го изминавал и нямам добра информация за него. Със сигурност не е лек, а освен това е най-дългият от всички описани. Хижата се намира в подножието на Стара планина, близо до село Черни Осъм.

От хижа Яворова лъка се поема по жълтия маршрут за хижа Плевен. На рида Осинак има разклон със зеления маршрут от местността Смесите към билото на Стара планина, който също може да се използва за начало на маршрут до Ботев. По него се изкачваме до седловината между върховете Кръстците и Костенурката. От там поемаме на запад по широкото било, което достига до най-високия връх в Стара планина.

Съвети за изкачването на най-високия връх в Стара планина

• Изберете маршрут според възможностите си. Не се надценявайте!
• Направете планинска застраховка! Без да всявам смут, но връх Ботев най-често присъства в новините във връзка с инциденти. Калкулирай цена тук.
• Носете ветроустойчиво яке – Ботев често е покрит с облаци, дори в ясни дни.
• Предвидете повече вода в раницата.
• Щеките помагат за маршрути с такава дължина.
• Носете шапка, очила, слънцезащитни продукти – през повечето време ще вървите на открито.
• Направете връх Ботев в два или три дни за пълноценно изживяване.
• Ако предприемете изкачване от подножието за ден, избягвайте да пътувате сутринта преди прехода. Нощувайте близо до началната точка.

Къде да отседнем в преди или след прехода?

Хижите са най-доброто място да отседнеш в планината. По време на похода до връх Ботев хижите са неизменни спирки. Най-често той е избиран за уикенд дестинация и рядко някой остава след като слезе. Но петъка е най-добре да се съберат сили някъде наблизо – Карлово, Калофер или Априлци. Ето и някои предложения:

Калофер