Национален музей „Христо Ботев“

  • Категория: Музеи
  • Област: Пловдив
  • Населено място: гр.Калофер
  • Планина: Средна Стара планина
  • Координати: 42.61132, 24.97712
  • Уебсайт: www.muzeibotev.com
  • Адрес: ул. Христо Ботев 5
  • Телефон: +359 3133 5271
    +359 3133 5407
  • Работно време: 8:30-17:30 (апр-окт) 8:30-17:00 (ное-мар)
  • Почивни дни:

    няма

  • Входна такса:

    2 лв.

  • Беседа: 8 лв.
  • Достъпност:
Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо Галерия

Обедна почивка:

12:00-13:00 (апр-окт)

12:00-12:30 (ное-мар)

 

Други входни такси:

Учащи – 1лв.

Семеен билет – 4лв.

 

С предварителна заявка може да бъдат подготвени беседи на руски, испански и френски език

Подробна информация

Христо Ботев записва със златни букви името си в българската история като гениален поет и безстрашен воевода. Автор е на някои от най-знаменитите български стихотворения – “Майце си”, “На прощаване”, “Хаджи Димитър”, “Моята молитва”, “Обесването на Васил Левски” и много други образци за българската поезия. Със своите тежки слова той пронизва дълбоко душата на читателя. Освен поет, Ботев е публицист, който издава едни от най-значимите вестници на своето време. Освен ненадминат творец той е велик ръководител в борбите за национално освобождение.

Роден е на 6 януари 1948 г. в град Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Ивана Дрянкова. Къщата, която днес е превърната в музей, не е тази в която е роден, но той я смята са свой роден дом, тъй като тук преминава детството му. Оригиналната постройка е разрушена по време на Руско-турската освободителна война, но е възстановена по спомен на жители на града, сред които брат му Кирил и тържествено открита на 2 юни 1944 г. В нея е пресъздадена обстановката, в която е живял воеводата, а оригинални предмети в нея са шевната машина и чакръкът на майка му. В нея преминава детството на революционера, който още на ранна възраст заминава да се обучава в чужбина.

Още през 1857 г. Ботьо Петков се опитва да прати сина си да учи в Русия с помощта на неговия познат от Одеса Найден Геров. Това се осъществява едва през 1863 г. и Христо Ботев е записан като “волнослушател” във Втора гимназия, понеже не е достатъчно подготвен да бъде редовен ученик. По време на престоя си там трудно се вписва в училище и е съпътстван от проблеми. Голяма част от ежедневието си прекарва в българските библиотеки в града, където се запознава образовани хора, от които учи много за литературата.

В училище, обаче, нещата не вървят добре и Ботев не успява да премине третия си клас от заминаването, поради което е изключен. Трябва да се върне в България, но той решава да остане в Русия, като се издържа с частни уроци. На следващата година – 1966 г. става учител в българско село в Бесарабия, но няколко месеца по-късно получава новини, че баща му е тежко болен. Това го кара да се върне в България, където заема мястото на баща си в училището. По това време в Цариград Петко Славейков издава вестник “Гайда”, където е поместено първото публикувано стихотворение на Христо Ботев – “Майце си”.

След като баща му се оправя, той трябва да замине отново за Одеса. Вместо в Русия тръгва към Румъния и се установява в град Браила. При престоя си там се запознава с много български воеводи като Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Желю Воевода. Именно в четата на последния той се записва, където става писар, а малко след това написва прословутото си стихотворение “На прощаване”. От 1868 г. до 1871 г. Ботев сменя на няколко пъти градовете, в които живее, за да се завърне отново в Браила, където издава първия си вестник –“Дума на българските емигранти”. В последствие заминава да живее в Букурещ, където издава “Будилник”, а след това публикува някои от знаменитите си стихотворения, начело с “Хаджи Димитър”, в чест на петгодишнината от неговата смърт.

Тази част от житейския път на поета е подробно описана в експозиционната зала на музейния комплекс. В нея са поместени множество материали, снимки и документи, които описват в детайли живота и творчеството му. Освен да се запознаете отблизо с историята на революционера, може да разгледате и единствените запазени негови вещи – стария джобен часовник и писалищните му принадлежности. Можем да видим и макет на прословутия кораб “Радецки”, който е неизменна част от българската история. Тук е изложена оригиналната преса на която са отпечатани няколко броя на вестник “Знаме” и “Нова България”, които са свързани с годините на усилена националноосвободителна дейност, с която се занимава Ботев.

През 1874 г. е избран за един от петте членове на Българския централен революционен комитет. Към края на годината започва издаването на вестник “Знаме”, от който са отпечатани 27 броя. В средата на следващата година на общото събрание на комитета е решено да бъде вдигнато въстание. През септември на същата година подготвяното въстание в Стара Загора се проваля поради малкия брой четници, които се събират, а в резултат на това Ботев подава оставка от БРЦК.

Въпреки че не участва вече в комитета, той поддържа контакти с някои революционери. През това време Гюргевският комитет събира няколко чети, които да преминат границите на България и подпомогнат въстанията. В навечерието на Априлското въстание се разбира, че Панайот Хитов няма да може да оглави една от четите и на негово място е избран Христо Ботев, а за негови помощници – Никола Обретенов и Георги Апостолов. Новият лидер заминава да търси доброволци и финансиране за въоръжаването на четата. Липсата на достатъчно оръжия е причина да не се осъществи плануваното преминаване в България на 5 май.

Така се стига до 16 май 1876 г. На тази дата започва реализирането на плана за преминаване на Дунав. Тогава Ботев се качва, заедно с част от приближените си на легендарния кораб “Радецки”, представяйки се за градинари, тръгнали на гурбет в Сърбия. от няколко различни пристанища на реката се качват на групички останалите четници, за да не будят подозрение. На следващата сутрин “Радецки” е превзет и акостира в Козлодуй, където започва епичната история на Ботевата чета.

След три дни тежки битки в похода си към Враца, воеводите се заварват на връх Околчица. Врачанското въстание е бързо потушено и за това не получават очакваната подкрепа и остават сами, обградени от неколкократно превъзхождаща ги турска армия. Въпреки затягащия се обръч те успяват да отбият вражеските набези. Утихват стрелбите с превалянето на слънцето, а четниците вече жадуват момента на заслужена почивка. Разделени от канарите групите започват да се събират. Христо Ботев се изправя, за да провери къде се намират неговите побратими и в този момента самотен куршум проехтява и се забива право в сърцето на българина. На 20 май (1 юни по ново време) умира великия поет и революционер, но се ражда една легенда, защото тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Не умира споменът за този честит родолюбец, а там горе където пада е построен голям паметник и край него всяка година на 2 юни се събират хиляди от цяла България да му отдатат почит.

Подвизите и материали свързани с тях са изнесени в експозиционната зала, а повече за последната битка може да прочетете в тази секция. Освен всичко в музейния комплекс е върнато в стария му вид Даскал-Ботевото училище. Открито през 1848 г. по инициатива на Ботьо Петков и изучило много деца на Калофер, днес помещава художествената галерия на музея. В нея произведенията на много български творци пресъздали образа на воеводата. На втория етаж са възстановени старите класни стаи, а също така учителската и общинската стая.

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция

Места наоколо, които да посетите

град Калофер /м.Паниците/ – връх Ботев – през Тарзановата пътека град Калофер /м.Паниците/ – връх Ботев Връх Ботев – Стара планина Национален музей „Васил Левски“ гр.Карлово – вр.Голям купен – х.Амбарица кв.Видима (гр.Априлци) – хижа Плевен кв.Видима (гр.Априлци) – връх Ботев хижа Плевен – връх Ботев

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.