Подробна информация
Пирин показва величието и могъществото на планините по един неповторим начин и връх Вихрен е типичен пример за това. Той е най-високият връх в планината. Височината му от 2914 м го нарежда на второ място в България, след връх Мусала (2925 м) в Рила и на трето на балканите, след Митикас (2917 м) в Олимп. Името си носи от 1942 г. насам. Преди това се е казвал Елтепе.
Разположен е в северния дял на Пирин, между върховете Кутело и Хвойнати връх, които са съответно на северозапад и югоизток.
Биоразнообразието там не е особено богато. Поради състава му, предимно от мрамор, не виреят много растения, но наоколо може да се срещне рядкото цвете Еделвайс.
Характерно за върхът е, че изглежда много различен, погледнат от различните посоки, а погледнати от него различните посоки изглеждат някак магически.
Връх Вихрен, по мнения, е най-трудния за изкачване от всичките български първенци. Разбира се, в зависимост от поетия маршрут. Въпреки това, той е един от най-изкачваните върхове в България.
Подходящо време за изкачване е периода от началото на юли до края на септември, когато атмосферните условия са сравнително стабилни и дните са дълги. Тогава е най-големият наплив на туристи, което значи, че едва ли ще останете сами в планината. Това е и най-удобното време за нетренираните и неопитните ентусиасти.
Класическият маршрут за изкачването на връх Вихрен започва от хижа Вихрен, която се намира на 1950 м надморска височина. Имайте предвид, че паркингът е често пълен в активния сезон и е добре да бъдете тук сравнително рано. Ранното пристигане е и препоръчително и за самото изкачване. Най-доброто време за тръгване е, може би, между 6:00 и 7:00, а пътят до върха по класическия маршрут е, ориентировъчно, за средно подготвени, около 3 – 3.5 часа в едната посока.
За достигането до заветната точка има различни походи, като най-известните маркирани са, тъй нареченият от нас “Царски път”, маршрутът през местността Казаните и може би най-атрактивният – през седловината Кончето.
“Царският път”, както изглежда по името, е най-лесният от трите варианта. Той е класическият път към Вихрен. Трудностите са най-малко и по този път ролята на страхът от височини е незначителна. Това, че е “най-лесният” не означава да се качите на джапанките и за 30 минути да сте горе. Пътят почти през цялото време е с голям наклон и множество неравности. Трябват здрави крака и достатъчен резерв издръжливост или, в противен случай, упоритост и стабилна воля.
“Казаните” са вторият вариант. Туристическият маршрут за изкачване на връх Вихрен от хижа Бъндерица минава през Казаните. По-голямата част от този маршрут изглежда сравнително лесна. Действително е така, но до определен етап. Оттам нататък следват по-стръмни участъци, на които по-“страхливите” от височина имат по-голям шанс да се откажат. Случаят е проверен. И дори да не се чувствате уплашени и преминете напред, стигате до атаката на върха. Там е напълно възможно да се замислите. Стръмно е, а погледнато от самия връх изглежда невъзможно.
Кончето сме оставили за последно. Някои хора се учудват, когато погледнат и разберат, че това е реален маркиран туристически маршрут. То представлява седловина, свързваща два съседни върха – Кутело и Бански суходол, а маршрутът по него за връх Вихрен тръгва от хижа Яворов. Името на Кончето се базира на два факта. Първият е, че погледната отдалеч, седловината прилича на голямо седло. Вторият, по разкази, е, че преди да бъде сложено обезопасително въже, ентусиастите го възсядали и преминавали по него пълзейки. Това е възможно, тъй като “пътеката” е много тясна. По цялата дължина от 400 м има много участъци с ширина около 50 см. А отляво и отдясно – пропаст. Височината е около 2800 м, така че не желаете да се хлъзгате. Важно е да се отбележи, че обезопасителното въже по маршрута не е от край до край.
Връх Вихрен е един от 100-те национални туристически обекта.
