Пътеписи

Реки, пък и не само реки, с това име има много. Една от най-бистрите кой знае защо се нарича Матница, но сега става дума за Соволянска Бистрица. Тя си извира от северните склонове на Осогово, минава през село Гърляно и се промушва между Лисец и Чудинската планина, място, което някъде четох да наричат „дълбок пролом“. Обичам проломите; представях си нещо…

Това място ме преследва дори в заглавието. От една страна, ако пишех на английски, щях да го завърша с по-лаконичното и както си въобразявам, по-елегантното „and things“; ако ли пък го правех преди доста време, щях обезателно да включа заедно с Меча чешма по-малката и посестрима Вуча чешма, която вече не е между нас. Колко стилно  щеше да се получи…

Тази планина е по-голяма, отколкото изглежда, може би защото трудно се вижда цялата от едно място. Такива места, разбира се, има, но северозападният дял създава усещане за нещо по-скоро хълмисто, отколкото планинско и целостта се губи. Така или иначе разстоянието, което минах, излезе 27 или 28 километра, а може да бъде и повече, ако примерно се упорства с преход от…

I love to hike. When I moved to Bulgaria for 7 weeks, I was surprised by how green the country is and how many beautiful hiking trails there are to explore. Of course, most visitors to Bulgaria don’t have seven weeks to spare, but there is still a lot of beauty that’s easily accessible from Sofia. Chances are you’re flying…

Река Планщица се влива в Искъра при ресторант „Златна рибка“ по пътя за Самоков. Нагоре по течението тръгва път, асфалтов до нещо като бент на 2-3 км. Дотук добре; няколко пъти бях стигал дотам, виждах, че черен път продължава нататък, а на топографска карта изглеждаше, че достига връх Челина чука. Много ми се искаше да го мина, толкова много, че…

Направих нещо като излет покрай река Нишава – от Разбоишкия манастир на 5-6 километра надолу по течението. До манастира отидох по обичайния начин от село Разбоище надолу по пътеката, после вървях по жп линията. Минават доста товарни влакове, но се чуват отдалече и са бавни. Все пак трябва да се внимава. Проломът, макар и не особено изразен, е учудващо красив….

Прочети предната част от прехода ни в Пирин тук! Миналата нощ умората беше победила Вима, докато ние скитахме по Джангал и тя беше заспала преди да успеем да я запознаем с опасностите по българските хижи, които понякога налагат използването на спален чувал. И ако предните три вечери се къпахме в лукса на Яворов, Вихрен и Спано поле (в сравнение с общата спалня…

Прочети предната част от прехода ни в Пирин тук! На следващата сутрин се успахме, ама мъжката. Вярно, че не бързахме, ама чак пък толкова… Пържените филийки привършиха едва към 11 без нещо. Добре че Тевно беше сравнително наблизо, но пък с Пифа имахме мераци и за Джангал в същия ден. С темпото, неволно наложено след втория ден, нещата щяха да са на кантар…

Прочети предната част от прехода ни в Пирин тук! Утрото ни посрещна чудесно с порозовелия Вихрен насреща. Пифа изглеждаше преобразено спокоен след вчера, виждайки широката усмивка на Вима. Позволихме си да починем по-дълго, за да има повече време за възстановяване на коленете й. Една ударна доза мекици ни зареди с достатъчно гориво да стигнем до Синаница. Едва изминахме няколкостотин метра и изведнъж…

Гребенът на Пирин се издигаше далеч над нас, но утре всичко щеше да е далеч под нас! Сега се качвахме на таксито долу в Банско, а след 15 минути и 30 лева вече сме в местността Бетоловото и от хижа Яворов ни делеше само час и половина припкав ход. Бяхме леко назад с времето, а то течеше неукротимо. Пренебрегнахме обиколния черен…