Пътеписи

Деница Петрова:Посвещавам в памет на човека, който ме вдъхновяваше, и продължава да го прави, на човека с огромно сърце и душа, на алпиниста Атанас Скатов, който ми даде поглед и пътека с перото да докосвам върховете на планините. Човекът, който ме отвеждаше със слово до ледените приказки на белите заснежени красоти. Една неугасваща искра, която запали с любов и страст…

Обикновено, когато се каже “Гълъбец”, си представяме знаменития железопътен тунел. Разбира се, тунелът е наречен на едноименния планински праг /трябваше да си припомня географския термин в Уикипедия/, свързващ Етрополска планина със Средна гора. Бях го преминавал с кола и влак безброй пъти, но си наумих да ида дотам пеша, когато видях на картата, че на билото има скромни като височина,…

Става дума за главното вододелно било на тази скромна планина, на югозапад водите отиват в Струма, а на североизток – в Искъра. Не е невъзможно цялото нещо да се мине наведнъж, разстоянието е малко над 25 километра, пътищата и пътеките са проходими и дори им направих непрекъснат трак. Проблемът е по-скоро логистичен – някой трябва да ви закара до Брусник…

Трябваше да са точно четири, защото преди време бях чел новела, част от романа „Невинните“ на Херман Брох, наречена „Четири речи на щудиенрата Цахариас“. По време на Ваймарската република Цахариас, гимназиален учител по математика, строг екзаминатор, бъдещ нацист и многословен досадник в пияно състояние с нетърпящ възражение тон държи четири речи, след което в къщи си отнася напълно заслужен бой…

Наближаваше националният празник на България – 22 септември, денят, в който се отбелязва независимостта ни. Около този ден има празник и в смолянското китно градче Златоград. За три дни щяха да се проведат „Делюви празници“. Супер, това е за мен! Веднага се записах за тази екскурзия и я зачаках с нетърпение. Програмата бе богата, както се убедих впоследствие. Настъпи денят…

Точно това се вижда на снимката по-горе; вляво е Конявската планина, или по-точно Ришкият и дял, в средата, разбира се, е проломът и вдясно е Земенската планина, нищо, че първенецът й Тичак остава зад кадър. Бонус е Осогово със заснежените си върхове в дъното. За съвсем повърхностно запознанство с този край ми бяха нужни четири прехода и три години. Случва…

Едно от многото неща, от които ме е срам, е, че почти не познавам Стара планина. До тази пролет бях ходил само до връх Препасница и няколко пъти по долината на Батулийската река. Казах си, че така не може да продължава. В средата на февруари издебнах неделя с хубаво време и си устроих „щадящ“ излет до първенеца на Мала планина –…

Величествен си в меката мъгла която във прегръдка сгушва ти върха и в залез с ивици на  розов цвят светът отдолу някакси е малък, слят. Замръзнали пътеки, хладна тишина от тази гледка горе спира ти дъха и облаците да се поклонят дълбоко събират се в небето нашироко. Величествен си в тази точка на земята дето само смелите достигат до зората…

От малък обичам хвойна – почти както в едновремешния виц, според който в автобиографиите си един ден ще трябва да пишем „От малък обичам ориз“. Още преди да я видя на живо, бях очарован от падането на Мечо Пух в това, което много по-късно щях да разбера, че е “gorse bush”* – съвсем друго растение. Бил съм изгубен в превода,…

До върха, към синевата До върха, към синевата следваш стъпките в скалата следваш порива душевен като жажда в теб потребен. До върха, към небесата да докоснеш чистотата снежни преспи, леден блок следваш с устрем този срок. До върха, и пак обратно към величието необятно с уверен ход вървиш дотам и богинята те чака с плам. Разравяш паднали лавини нагоре към…