Подробна информация за маршрута
Към този GPS трак ще направя описание на туристическия маршрут от хижа Вихрен до хижа Синаница, който е сравнително популярен преход в Пирин. Синанишкия циркус е смятан за един от най-красивите в планината и наистина си заслужава да се види. От хижа Вихрен е един от възможните начини да достигнете до него.
Преходът оттук не е нещо кой знае колко сложно, като изключим изкачването до Бъндеришката порта, както и един участък преди Синанишката порта, но това са съвсем обичайни за Пирин обстоятелства. Единствената опасност, за която трябва да се внимава според мен, е по изкачването на Синанишка порта, където има едно-две места, където е стръмно, и вероятно няма да се хареса на тези, които изпитват страх от височини.
До хижа Вихрен се стига по асфалтов път, но за 2017 г. беше въведена забрана за движение на автомобили между 9:00 ч. и 16:00 ч. до хижата и се стигаше само до местност Шингирлика. Предполага се, че и занапред през лятото ще бъде така. Туристическият маршрут е добре маркиран със синя туристическа маркировка. Теренът е отчасти каменист, отчасти почвен, но преобладава почвения. През цялото време се движим на открито, а вода има до Муратово езеро, разбира се от рекичките, затова преценете дали ще напълните от хижата.
От хижа Вихрен се оглеждаме за табелите, които сочат хижа Синаница. До Бъндеришката порта нашият син маршрут се движи заедно с жълтия за хижа Яне Сандански, а в самото начало, до едно мостче, се движим заедно с червения и зеления маршрут, които се движат съответно към Тевно езеро и хижа Демяница. Споменавам, защото ако се улисате, много лесно бихте могли да тръгнете по мостчето (по червената и зелената). Не трябва да прекосяваме реката, а се движим покрай нея. Синята маркировка е идеална и не би трябвало да има проблеми ако се оглеждате за нея.
След разклона преди въпросното мостче се излиза на просторни поляни, които са разполовени от река Бъндерица. В далечината се различават и красиви малки водопади. Тук е идеално за пикник и за отдих. Ако не съм на преход, бих могъл да изкарам цял ден край реката тук в планината. Да, но съм, затова продължавам напред към Муратово езеро. До него има малко изкачване, но нищо необикновено. Предполагам около 45 минути са достатъчни за достигането му.
Дотук всичко е наред, но следва най-тежката част от маршрута с изкачването до Бъндеришката порта – седловината между Муратов връх (2669 м) и Дончови Караули (2636 м). По този участък е предимно каменисто, върви се по морени и по по-стръмни скали, но нищо опасно, стига да се внимава. Най-накрая всичко свършва и около час след езерото излизаме на равното плато. Който желае, може да се отбие до Муратов.
За другите следва дълго право ходене по меките пътеки на Спано поле. Не след дълго стигаме до едно самотно езерце край пътеката. Там някъде можем да отбием леко нагоре към близката седловина, откъдето се открива прекрасна гледка към Гергийските езера. Оттам насетне има едно монотонно ходене за известно време – нетипично за Пирин планина.
Пътеката и маркировката ясно ни водят към скалистите участъци към Синанишката порта. Както споменах, тук има едно-две местенца, където трябва да се внимава повече. След двайсетина минути от началото на изкачването вече сме на седловината и пред нас се открива Синанишкия циркус, над който се издигат белите отвесни склонове на Синаница (2516 м) и Момин връх (2454 м). Тук е пресечна точка с маршрута към заслон Спано поле.
Следва по-продължително слизане до хижа Синаница, което минава по камъни и между клекове. На дъното на циркуса, край бистрото езеро, ще я различим и нея. Можем да продължим прехода към хижите Загаза и Лагера, както и към заслон Спано поле.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
