Подробна информация за маршрута
Маршрутът от хижа Яворов до хижа Вихрен върви по червената туристическа маркировка, но в този GPS трак се отклонява от нея за изкачването на най-високите върхове в Пирин (тук е тракът само по нея). Маршрутът е тежък и въпреки че е само 12 км, е добре да бъде изминаван от сравнително опитни или поне физически подготвени хора. Най-важното е да нямат страх от височини, защото може да не стигнат дори до прочутата седловина Кончето. Средно време, нужно за изминаването му, е 13-14 ч. (с отклоненията към върховете), което говори доста красноречиво за сложността. Ето и по-подробно описание:
До хижа Яворов се стига по пешеходен маршрут или черен път от местността Бетоловото. Излезем ли на билото – нататък е основно камъняк, който от време на време минава в чакъл и сипеи. Повечето опитни хора описват прехода така: „Ако си внимаваш в краката, ще го преминеш“. Хубаво е да знаем, че водата е оскъдна и ще спомена по-долу по-подробно за това, както и че почти изцяло се движим на открито. В слънчеви дни, без предпазни мерки на такава височина, шансът за изгаряне е доста голям.
Тръгваме от хижа Яворов нагоре по червената маркировка, която в началото върви заедно с жълтата. Наклонът е постоянен и не е много малък, но пък силите са си все още в нас, което значи, че ще го преживеем. Първоначално се движим през гора, докато стигнем до заслон Бункера, след което сме често сред клек. Около час и половина-два след началото е Суходолското езеро, което е последната вода по маршрута за доста дълго време (чак под Кабата в подножието на връх Вихрен). Пълним манерките и продължаваме към билото, което минава през изкачване на Окаденския рид.
Когато се изкачим на билото, маркировките се разделят. Оттук нататък нашият маршрут е изцяло по билото, което си е достатъчен ориентир (в ясно време, разбира се). Преходът ни продължава по червената маркировка наляво – югоизточна посока. Връх Разложки суходол (2728 м) не е първият връх, който се вижда, но през тази безименна кота минава „пътеката“ към него. Пада се отзад и към него се отправяме. За изкачването му напускаме маркировката, но ако не ви е толкова важен, може да си карате по нея, която в началото се движи по хубава пътека, но под Разложки суходол си има няколко опасни участъка.
На слизането му се озоваваме на разклона, където идва синята маркировка от хижа Яворов през циркуса Баюва дупка. Виждаме и връх Баюви дупки (2820 м) пред себе си, който е четвърти по височина в Пирин и също не се пада по маркираната пътека и оттук пак трябва да се отклоним от нея, за да го достигнем. Пак ще напомним – внимавайте си доста в краката. Изкачването е по пътеката, която върви точно по билото и е доста стръмна и опасна. Спокойно може да се мине по другата, която подсича първите коти и стига право до най-високата от всички. Слизането от другата му страна минава през заслон Кончето, малко преди отново да излезем на маркировката.
Следващата цел от маршрута е Бански суходол (2884 м), който е най-близо до маркировката от върховете досега, но за пореден път преходът ни се отклонява от нея, макар и леко.
Вече сме изкачили третия по височина връх в Пирин. Поглеждаме към втория – връх Кутело (2908 м), а зад него и първия – връх Вихрен (2914 м). До връх Кутело ни делят едни има-няма 1000 м, голяма част от които се наричат Кончето. Това е седловината между двата върха, която на места е широка по-малко от 50 см. Едно от най-привлекателните и популярни предизвикателства за любителите на планинския туризъм. Доста страховити истории се ширят из интернет пространството, но реалността не е чак толкова страшна. Има къде да се стъпва спокойно, а голяма част от него е обезопасена с метално въже. Проблемът е за хората със страх от височини и за тези, които не внимават. Има няколко места, които са по-опасни за преминаване, където обезопасяването ще спести много притеснения. Преминаването си е тръпка, няма да споря. От едната страна е почти отвесно, а другата е около 70-градусов наклон. Но щом сме предпазливи и с подходяща нагласа, не би трябвало да има проблем.
Трябва да отбележа, че по средата на Кончето маркировката се отделя от седловината, но ние не я следваме, за да можем да достигнем връх Кутело. След него идва още една седловина до първенеца на Пирин – Премката. Това, че сме минали Кончето, не означава, че вече можем да я караме без да си гледаме в краката. Не подценявайте слизането към Премката и продължавайте да внимавате, защото по тези камънаци винаги има опасност от подхлъзване и загуба на равновесие. Следва по-стръмно слизане, последвано от стръмно изкачване на връх Вихрен. Дължината и трудността на маршрута досега вече оказват своето влияние и също трябва да се вземат под внимание. Именно заради това може да ни се стори, че този Вихрен няма изкачване. Давайте още малко и сте там.
Голяма наслада е да седнеш на шапката на красивия Пирин след толкова уморително пътешествие. Не толкова почивката, а мисълта за постигнатото и гледките, ни дават сили за последната част на – финалния преход на слизане към хижа Вихрен по класическия маршрут. Ако на Премката все още не се усещаха колената, тук е мястото това да стане. Трябва да понижим денивелацията с 1000 м за малко повече от 3 км, което след такова натоварване си е бич за краката.
Друга радост откриваме 30-40 мин. след старта на слизането от връх Вихрен. Малко поточе за голямо удоволствие. Когато ние минахме през средата на август, струйката беше тънка, но предостатъчна да утолим жаждата и да напълним манерките. Ако случайно е пресъхнало, ще трябва да се чака още час надолу, където, край разклона за Казаните, със сигурност ще има вода. С последни сили криволичим по пътеката надолу, докато достигнем хижа Вихрен.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
