Подробна информация за маршрута
В този GPS трак съм записал изкачването до Кончето от хижа Яворов по стандартния червен маршрут, който е част от Е4. За разлика от южните маршрути към седловината, които са претъпкани от туристи, тук може да разчитате на по-голямо спокойствие до Кончето. Освен това този подход ми се струва една идея по-безопасен, макар разстоянието да е по-дълго. По мраморното било на Пирин обаче винаги трябва да сме предпазливи.
До хижа Яворов се стига по черен път (не зная дали става за нископроходими автомобили), както и по пешеходен маршрут от местността Бетоловото. Маркировката е много добра, но и без това е трудно да се объркате. Теренът е типичен за тази част на Пирин – предимно каменист е. Само в началото се движим през гора, след което сме изцяло на открито. Вода по маршрута няма. Опасностите са предимно по тесните пътеки на места по билото, но смятам, че при внимателно преминаване не би трябвало да има проблем. Избягвайте дъждовно време, защото би било много хлъзгаво.
От хижа Яворов до заслон Кончето
Маршрутът за Кончето започва по приятна горска пътека нагоре от хижа Яворов. Първоначално наклонът е приемлив, но постепенно се увеличава и става изморителен. Така е през цялото време докато се качим до суходолския превал на пиринското било. Точно по средата на изкачването се намира заслон Бункера, след който излизаме от горския пояс. Растителността е по-ниска и вече ни заобикаля предимно клек. Някъде 2 часа и нещо след хижа Яворов достигаме до Суходолското езеро, което е единственият водоизточник по маршрута. Половин час след него вече трябва да сме на Суходолския превал, където започват шеметните гледки. Оттук имаме поглед към цялото карстово било на Пирин, чак до връх Вихрен (2914 м). А надясно е връх Албутин (2914 м) и най-северните върхове на Пирин.
Преходът ни продължава по билото на планината. Първоначално ходилата ни се радват на мека почва, но това съвсем скоро се променя и отново стъпваме по камънаци. Наклонът по Карстовия ръб едва се усеща, за щастие след дългото изкачване. Но отново обръщам внимание, че на места, особено под връх Баюви дупки, трябва да внимаваме, защото пътеката на места е тясна и хлъзгава. От Суходолския превал подсичаме последователно връх Разложки суходол (2728 м) и връх Баюви дупки (2820 м), след който излизаме до заслон Кончето. Това, което виждате след него не е Кончето, макар ръбът да изглежда красив и респектиращ. Ако се качите малко над заслона, се разкрива страхотна перспектива. От там ясно ще различите седлото между върховете Бански суходол (2886 м) и Кутело (2908 м). От хижа Яворов до заслона е около 4-4:30 часа.
По Кончето и продължение след него
Продължаваме напред и след 15-20 минути сме на връх Бански суходол, от който започва Кончето. Гледката надолу е зашеметяваща. От ляво е отвесна пропаст, а отдясно – почти отвесна. Въпреки че има осигурително метално въже още от началото на седловината, тръпката си остава. Напред ръбът постепенно се стеснява и в най-тясната му част е едва половин метър широк. Отново ще кажа, че въпреки въжето, е добре да подхождате внимателно, защото има някои малки препятствия. В GPS-трака съм описал маршрута до средата на Кончето, където въжето се отклонява вдясно и надолу, за да изберете накъде да продължите.
Можете да продължите по Кончето напред до връх Кутело без обезопасително въже, за да кажете, че сте изкачили втория по височина връх в Пирин. Другият вариант е да слезете заедно с въжето, което подсича Кутело. Оттам имате три възможности – към хижа Вихрен през връх Вихрен, слизане директно от Кончето до хижа Вихрен през Казаните или слизане до хижа Бъндерица. Ако все пак решите да се връщате до хижа Яворов, може да го направите по синия маршрут през циркуса Баюва дупка.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
