До върха, към синевата

До върха, към синевата

До върха, към синевата
следваш стъпките в скалата
следваш порива душевен
като жажда в теб потребен.

До върха, към небесата
да докоснеш чистотата
снежни преспи, леден блок
следваш с устрем този срок.

До върха, и пак обратно
към величието необятно
с уверен ход вървиш дотам
и богинята те чака с плам.

Разравяш паднали лавини
нагоре към височините сини
върхът посреща те отново
с ледено, но тайно слово.

До върха, към синевата
шепне ти навярно планината
разчиташ думите й в тишината
с нея сливаш се в зората.

Автор:  Деница Петрова
Посветено на Атанас Скатов

Снимки: Атанас Скатов