Плана: по река Планщица, заслон Рай и Пеюва бука

Река Планщица се влива в Искъра при ресторант „Златна рибка“ по пътя за Самоков. Нагоре по течението тръгва път, асфалтов до нещо като бент на 2-3 км. Дотук добре; няколко пъти бях стигал дотам, виждах, че черен път продължава нататък, а на топографска карта изглеждаше, че достига връх Челина чука. Много ми се искаше да го мина, толкова много, че от миналата есен до тази пролет се пробвах три пъти и три пъти се провалих.

Над бента си личат ясно остатъците от път и дори от мостове, от които са останали само устоите. На тези места или се подскача по камъните /един от опитите ми беше навръх Ивановден и те бяха малко замръзнали/, или се гази. Последният ми напън се състоя в края на април при пълноводие – може би сухо лято или есен ще е по-добър сезон…

Така или иначе мостовете се оказаха пет, като след петия долината, или по-скоро клисурата, стана толкова непроходима, че ми се наложи да се спасявам с полу-пълзене, полу-скално катерене право нагоре по източния склон. Излязох право на връх Белия камък, който е всъщност зелена поляна с фантастична гледка към Рила. Заоблените била на Плана изглеждаха пасторални и идилични след кошмарната клисура, а близкият заслон Рай сякаш настояваше да заслужи името си.

Прибрах се през Пеюва бука – води се, че е хижа, но от години не работи – до Пасарел. За ходенето по Планщица мога само да кажа „Не правете това в къщи“. Иначе до заслон Рай е лесно да се стигне от спирка „Двата шопа“ преди Пасарел през заслон Саво. Ходенето е по хубав черен път без маркировка и отнема час-два в зависимост от темпото.

Снимките може да се видят тук