село Стикъл – връх Голям Перелик

Поради влизане в сила на новите правила за използване на Google Maps, може да има проблем с картата. Молим да ни извините, работим по отстраняването на проблема. Благодарим!

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция
  • Категория: Пешеходни
  • Сезон:
  • Област: Смолян
  • Планина: Родопи
  • Начална точка: с.Стикъл( 41.640382, 24.580758 )
  • Крайна точка: вр.Голям Перелик( 41.601479, 24.577536 )
  • Денивелация: 787 м1379 м - 2166 м
  • Дължина: 9.5 км
  • Времетраене: 4:00 часа
  • Информация: 04.06.2017
  • Източник: Панайот Толев
  • Маркировка:
  • Трудност:

Моля, имайте предвид, че голяма част от данните са неофициални, може да съдържат неточности и са предназначени за спомагателно, а не основно средство за ориентация при избор или провеждане на преход.

0м 0м 0м 0м 0м
Изтегли GPS трак Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо

Подробна информация за маршрута

Село Стикъл е удобен изходен пункт за изкачване на връх Голям Перелик (2191 м) в Родопите, който е военна зона и не може да бъде изкачен до най-високата си точка, а до малко по-ниско. От селото има добре поддържан туристически маршрут до хижа Перелик, който може да използваме, за да стигнем до родопското било и да се отклоним встрани от нея и да стигнем до най-високия връх на планината. От хижа Перелик е най-удобният вариант за изкачването му, но е изключително скучен начин да покорим първенеца на Родопите. Според мен вариантът в този GPS трак е много добър и приятен и препоръчвам този преход или поне дългия вариант от хижа Ледницата, по който да се отклоним.

Село Стикъл се намира непосредствено до доста по-популярното село Гела и дори, погледнато от високо, изглежда, че са едно цяло. До него се стига по хубав асфалтов път, който се отбива в село Широка лъка от главния път Смолян/Пампорово-Девин. Както споменах, маршрутът е добре поддържан и маркировката е много добра. Следва се червената маркировка, която малко след параклиса „Св. св. Константин и Елена“ се слива със зелената. В началото и край параклиса има изградени чешми. Повече от половината е по коларски път, има дори малко асфалт след него, а накрая се върви по почвена горска пътека. Почти през цялото време сме в гора, макар че коларският път е доста широк и по пладне едва ли предпазва от слънце. Опасни участъци няма.

Тръгваме по пътя зад кметството на Стикъл и пътят прави голяма извивка по хребета, но пък околностите така хубаво се откриват от там. Скоро стигаме до заслона на дядо Спас. След него има разклон, където избираме средната отсечка направо, покрай кошарата на дядо Спас и Турлата. Следва най-скучната част от прехода – монотонно вървене без гледки и живопис. Така е до параклиса „Св. св. Константин и Елена“, който се намира точно зад Турлата. Тук има и чешма. След параклиса има един по-объркващ кръстопът, където хващаме вляво и веднага гледаме за пътека вдясно (по принцип, и да не хванем пътеката, пак ще излезем на същото място). Има табела, но тя се е скрила между клоните на дърветата и лесно се изпуска. Там трябва да заобиколим едни борчета отляво и по поляната ще излезем пак на пътя. Оттам пак нагоре, докато стигнем до асфалтов път, идващ от село Гела.

Тръгваме наляво по него и на следващия завой, след едно поточе, внимаваме да не изпуснем пътеката, която излиза вдясно от него. Тук започва по-приятната част с изкачването по тънка козя пътека. Интересно за маршрута е, че виждаме Турлата от всевъзможни гледни точки и едва бихме я познали от всяка от тях. Тук вече сме доста над нейното ниво. Разбира се, с пътеката следва и по-сериозното изкачване. Не е нищо фрапантно, просто е малко по-стръмно от прехода досега. По-нагоре има и едно по-мочурливо място, където може да намокрим краката малко, но…

Най-накрая излизаме на типична за Родопите широка ливада и оттук насетне сме на открито. Но пък пътеката и планинският простор са толкова зареждащи, че не се усеща умората, натрупана досега. Вървим само направо и пропускаме отбивката за хижа Перелик. След няколко минутки излизаме на коларския път, който води до връх Голям Перелик. Минаваме от зелена на червена туристическа маркировка. Ако я следваме безусловно, на няколко пъти ще напуснем пътя, но все се въртим около него. Маршрутът минава покрай параклис с беседка и пресъхнала чешма. Връх Голям Перелик вече се вижда и ще го познаем по златистите куполи на сградите. Оттук коловата маркировка ни прекарва през поляната отсреща и по някое време трябва да я напуснем, за да се качим отново на пътя (ако не сме решили да си вървим по него, край Къщата на мечките).

Петнайсетина минути по-късно завършваме този преход пред бариерата на военното поделение и се утешаваме с това, че поне можем да зърнем най-високата точка на Родопите. Върхът не е обзорен и от него не се откриват кой знае какви гледки. Ако не решим да слизаме до хижа Перелик, оттук спокойно можем да продължим по билния маршрут към хижа Ледницата. Препоръчвам отбиване до втория по височина връх в Родопите – връх Орфей (2188 м), след което да слезем или към хижа Ледницата, или към село Гела, или към село Мугла.

Места наоколо, които да посетите

село Стикъл – хижа Перелик село Солища – село Гела /син, стар маршрут/ село Гела – хижа Ледницата село Гела – връх Орфей х.Голям Перелик – вр.Орфей хижа Перелик – хижа Ледницата хижа Перелик – връх Голям Перелик хижа Перелик – връх Орфей

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.