хижа Скакавица – Седемте рилски езера

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция
  • Категория: Пешеходни
  • Сезон:
  • Област: Кюстендил
  • Планина: Рила
  • Начална точка: х.Скакавица( 42.230637, 23.303618 )
  • Крайна точка: Седемте рилски езера( 42.198622, 23.311125 )
  • Денивелация: 719 м1831 м - 2550 м
  • Дължина: 5.5 км
  • Времетраене: 2:30 часа
  • Информация: 29.07.2017
  • Източник: Панайот Толев
  • Маркировка:
  • Трудност:

Моля, имайте предвид, че голяма част от данните са неофициални, може да съдържат неточности и са предназначени за спомагателно, а не основно средство за ориентация при избор или провеждане на преход.

0м 0м 0м 0м 0м
Изтегли GPS трак Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо

Подробна информация за маршрута

Хижа Скакавица е един от основните изходни пунктове за пешеходен преход до Седемте рилски езера. Туристическият маршрут от нея до Езерата е добре поддържан и изкачването до тях е много приятно, като аз лично подкрепям този вариант за достъп до тях. След по-малко от два часа от нея човек може да се оглежда в кристалните води на езерото Бъбрека. Именно описание на този маршрут ще дам заедно с GPS трака.

До хижата се стига за малко повече от час от местността Зелени Преслап в Северозападна Рила, също с пешеходен преход. Следваме червената туристическа маркировка, която идва от Зелени преслап и стига до Езерния връх и мога да кажа, че е отлична, както и табелите за хижа Иван Вазов. Първият час вървим през гора, която постепенно оредява преди да излезе на Големия рид. Теренът е предимно почвен, като само изкачването до Езерния връх (2550 м) е по сравнително стръмен каменист участък. Вода, освен на хижата, има малко преди езеро Окото, към края на прехода.

Ясни табели до хижата сочат накъде е маршрутът за Рилските езера. Отначало има един по-мочурлив участък, но нищо проблемно. Първоначално нашата червена маркировка тръгва заедно със синята към хижа Ловна и зелената към хижа Рилски езера. Точно за разклоните, на които се отделят тези цветове трябва да следим по-зорко. На Разклон 2 синята продължава по широкия път към хижа Ловна и лесно можем да изпуснем нашата пътека вдясно, въпреки ясните табели. Следва едно кратко изкачване, след което отново сме на разклон, но този път ние сме направо, а от нашата пътека се отклонява зеления маршрут вляво.

Продължаваме с изкачване сред гората, което след трийсетина-четирийсет минути излиза на гол планински склон с доста широк кръгозор. Тук срещаме и първите желони от зимната маркировка. Постепенно наклонът се изравнява, което значи, че вече се движим по Големия рид. Ако се чудите защо няма хора, въпреки че вече сме по маршрута на обиколката на Седемте рилски езера, това е защото те се движат по успоредната пътека по-надолу, от лявата ни страна. Това е и причината ние да не виждаме никакви езера, макар да сме в циркуса – долната пътека е по обзорната. Следваме коловете, а не открилите се следи от автомобил (тъжно за планината), макар и двете да излизат на Бъбрека.

Ето че езерото вече се открива пред нас, както и навалиците, ако сме в почивен ден. Срещу нас вече ясно виждаме Езерния връх, до който трябва да се качим. На вид е доста респектиращ, но не е толкова страшен, колкото изглежда. Виждаме и широката пътека, която го подвива. Стръмничка е, но го казвам от гледна точка умора, а не опасност. Само трябва да се внимава от подхлъзвания или нестабилни камъни. Иначе е много живописно с падащите води на планинските потоци, както и все по-добре откриващите се гледки с повишаване на надморската височина. По пътеката се намира единствената вода по пътя – чучур вдясно от маршрута.

След двайсетина-трийсет минути вече се възхищаваме на езерото Окото, което е междинна спирка на този участък от туристическия маршрут. Задъханите могат да поемат въздух преди да продължат за още толкова път до последното езеро Сълзата. Точно край него е и заветната цел на прехода – Езерния връх, от който се открива панорама към целия циркус и с едно завъртане се обхващат и седемте езера. Това е магията на Рила – водната планина.

Оттук алтернативите за продължаване са колкото щеш. Аз ходих до близкия Отовишки връх (2696 м), след това към другия близък връх Кабул (2537 м) и слязох към Зелени Преслап. В тази посока може да се продължи от Отовишки към хижа Иван Вазов. Може пък да се хване другата посока по билото или към Зелени рид, или дори към връх Мальовица (2729 м). Разбира се, най-често е слизането надолу в циркуса и затварянето на кръга през хижа Седемте езера до хижа Рилски езера. От хижа Седемте езера можете да направите едно бързо изкачване на връх Харамията (2481 м), стига да има достатъчно сили.

Места наоколо, които да посетите

Обиколка на Седемте рилски езера хижа Рилски езера – вр. Отовишки връх хижа Рилски езера – връх Кабул хижа Рилски езера – хижа Седемте езера местност Зелени Преслап – връх Кабул м.Зелени Преслап – вр.Отовишки връх /през връх Кабул/ местност Зелени преслап – Седемте рилски езера местност Зелени Преслап – хижа Скакавица

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.