Подробна информация за маршрута
Още една интересна алтернатива за разнообразие на обиколката на Седемте рилски езера е изкачването на връх Кабул (2537 м), до който се стига изключително лесно от хижа Рилски езера. Дори изкачване е много силно казано, защото туристическият маршрут почти през цялото време е прав, като изключим участъка между езерата Бъбрека до Окото и малко след това. Дори склонът, по който достигаме до връх Кабул от тази му страна, е достатъчно полегат, за да изпитаме затруднения. Най често върхът се изкачва от другата страна, от местността Зелени Преслап или от хижа Скакавица (която също се достига от Зелени Преслап), но варианта в този GPS трак е най-лекият.
До хижа Рилски езера има всевъзможни начини за достигане, но най-лесно е с лифта до Езерата от хижа Пионерска. Маркировката след излизане на платото е малко изчезнала (или май е преместена по към Отовишки връх (2696 м), не съм сигурен, защото не минах от там, но така изглеждаше), но едва ли ще е трудно да се ориентирате. По принцип е червена до езеро Окото, а след него синя, но тя за половин час се губи. Преходът се движи изцяло на открито по предимно мек почвен терен, присъщ за тази част от планината, и тук-таме малко камъняк. Вода има малко преди езеро Окото.
Тръгваме от хижа Рилски езера вдясно към Сухия чал, по който се движи основния туристически маршрут за обиколка на Седемте езера. Ще вметна, че червената туристическа маркировка върви по горната пътека на рида, докато потокът от хора е по долната, която е по-обзорна. В крайна сметка се стига до пресечна точка с маркировката край езеро Бъбрека. А до там е лек полегат преход, който към края дори слиза леко.
От Бъбрека следва единственото изкачване по маршрута и единствен участък с предимно каменист терен. Свикнахме на лекото и сега наклонът вероятно ще ни задъха по-сериозно, но все пак трябва да усетим, че сме в планина. Това е най-живописната част от прехода, защото край нас се плискат водите на малки водоскоци, а гледката към езерата се открива все повече с повишаване на надморската височина. Оглеждаме се за един чучур от дясната страна на пътеката, който е единственият водоизточник по трасето.
За около половин час (няма и толкова) стигаме до бистрото езеро Окото. Тук пътеката се раздвоява, като наляво продължава туристическият поток към Езерния връх и езеро Сълзата. Докато ние поемаме по дясното разклонение, също нагоре. Наклонът повече дава вид на труден, но с едно умерено темпо може дори да не се задъхаме толкова. Обръщаме се за последни снимки към Седемте рилски езера, след което излизаме на платото по пътеката към Отовишки връх.
Тук започваме да се оглеждаме за един самотен кол върху канара, на който някога е имало табели, обозначаващи разклона за връх Кабул надясно. Пътека не се различава изобщо. Тук се губи маркировката за известно време и трябва да знаем, че не се цепи право към върха, а се държи леко вляво, водейки се по едни каменисти участъци в посока седловината между Отовишки и Кабул. Трябва да излезем почти по средата й, след което тръгваме по нея. От там вече синята туристическа маркировка доста ясно се различава и се движи по добре утъпкана пътека.
Така монотонно маршрутът ни „изкачва“ връх Кабул, който не се слави с много обзорни гледки към другите части на Рила, но пък си е готино там. Аз лично завърших прехода си със слизане към Зелени Преслап от другата страна на върха, но може и към хижа Скакавица, от която да посетите красивия водопад Скакавица. Друга близка алтернатива е през Отовишки връх към хижа Иван Вазов.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
