Подробна информация за маршрута
Връх Харамията (2465 м) представлява интерес за доста от посетителите на Седемте рилски езера и тук ще дам по-подробно описание на маршрута до него от хижа Седемте езера, която се намира в подножието му. За тези, които не са запознати с името, това е атрактивният остър зъбер в източната част на циркуса. Можете да го срещнете и като връх Хайдута. Изкачването не е много дълго, но за сметка на това е задъхващо. За добре подготвените физически не представлява трудност да го съчетаят с обиколката на Рилските езера, но другите е добре да се замислят преди да го направят.
До хижа Седемте езера се достига по някоя от маркираните туристически пътеки, но най-лесно от хижа Рилски езера, за по-малко от час. Туристическа маркировка по маршрута до връх Харамията няма, но предполагам, че няма да се объркате – само трябва да внимавате за отклонението, което тръгва нагоре (Разклон 1) или да използвате GPS трака. Точно при него тръгва коловата маркировка за Зелени рид, която обаче, в нашия случай, следваме за кратко. Вода има само в началото, преди да започне изкачването. През цялото време се движим на открито. Теренът е предимно каменист и на места сипест, поради което трябва да се внимава за подхлъзвания.
Смятам, че изкачването на връх Харамията не е много подходящо за хора със страх от височини. Стигането до седловината няма да е проблем. Самият ръб, по който го правим, не е толкова тесен, колкото изглежда, но пък може да се окаже трудно преодолим за хора, които се притесняват от високото. Накрая обаче има едни по-стръмни участъци, които влияят по-сериозно на такава психика, особено на слизане.
Ако нямате такива проблеми, смело нагоре, но с повишено внимание, разбира се. От хижа Седемте езера се тръгва по източния бряг на Рибното езеро (от страната на Харамията). Не след дълго стигаме до Кръгът и Чешмата на Дънов. Това е последният водоизточник за прехода. Малко след тях следим за отбивката вляво от основната пътека, която лесно може да се изпусне. Следете за редките колове от зимната маркировка.
Оттук нагоре няма какво да объркате по маршрута. Постепенно наклонът се увеличава и вървим по каменистия склон до седловината. Около нея теренът омеква за малко. Излезем ли на премката, погледът ни се прехласва по двете Чанакгьолски езера – Езерото на чистотата (горното) и Езерото на съзерцанието (долното). Те са изворът на река Черни Искър, която заедно с река Бели Искър формират най-дългата река у нас – Искър. Насреща ни е Зелени рид, към който желоните на зимната маркировка продължават.
Ние обаче сме по хребета надясно и нагоре. Оттук няма какво да объркате – право нагоре по ръба. Пътеката е широка и няма опасност, освен ако вие не я предизвикате. Постепенно се стеснява и, както споменах, към края на изкачването има няколко по-стръмни и тесни местенца, където трябва да подходим с повишено внимание. Те са последното препятствие за този преход.
Отгоре се виждат седем рилски езера. Но не Седемте рилски езера. Само 5 от тях (без Окото и Сълзата), заедно с двете Чанакгьолски. Оттук (за съжаление) много добре можем да видим разликата между тези, около които обикалят хиляди туристи на ден и другите, които рядко се посещават. Първите са наполовина блата, а вторите – кристално чисти.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
