Подробна информация за маршрута
Един от най-удобните изходни пунктове за изкачване на Отовишки връх (2696 м) в Северозападна Рила планина е хижа Рилски езера, който ще опиша с този GPS трак. Като цяло, той е често изкачван, поради близостта си до Седемте рилски езера и се съчетава с обиколката им. Той е най-високият връх в близост до тях, а и от него се открива доста обзорна гледка, особено завладяваща към язовир Карагьол и обграждащите го върхове. Освен това не е никак труден. Други удобни подходи към Отовишки връх са от хижа Иван Вазов, от хижа Скакавица, от хижа Отовица през връх Кабул и от Зелени Преслап, също през връх Кабул.
До хижа Рилски езера се стига най-лесно с лифта от (в близост до) хижа Пионерска. Туристическата маркировка до върха е идеална, следвайки червен цвят до езеро Окото, след което маршрутът се отбива по пътека със син цвят. През целия преход се движим на открито, а последната вода е малко преди езерото, тоест почти по средата. Опасности няма, дори при финалното изкачване на Отовишки връх, но все пак там е добре да се внимава.
Тръгваме от хижа Рилски езера към Сухия чал, по който минава основната пътека за Езерата. Казах, че маркировката е идеална и е червена до езеро Окото, но основно хората ползват долната от двете пътеки по рида, която не е маркирана. Така че, ако не ви се мярка червеният цвят, не се безпокойте, край езерото Бъбрека ще се появи. Та, качим ли се на Сухия чал, следва водоравно ходене и накрая леко слизане до Бъбрека.
От него започва по-стръмно изкачване, което задъхва човек. Но пък тук е много живописно, с водоскоците от двете ни страни и все по-ясно разкриващата се гледка към долните езера. В тази отсечка се оглеждаме за един чучур, който е единствения водоизточник по маршрута. Не след дълго излизаме на езеро Окото и ще видим пътеката да се разделя. Наляво тълпата продължава към Езерния връх (2550 м) и езеро Сълзата, а надясно продължава нашия преход – към Отовишки връх.
Както споменах, тук тръгва синята маркировка с едно изкачване, което изглежда по-изморително, отколкото всъщност е. Трае кратко, след което идва дълго вървене без наклон. Вдясно различаваме полегатия връх Кабул (2537 м), до който можем да се отбием на връщане, особено ако трябва после да слизаме до Зелени Преслап. Подминаваме каменната пирамида с паметна плоча на Нестор Асенов, загинал от лавина, а малко след това започва атаката. Пътеката нагоре е различима, а изкачването до Отовишки връх изглежда доста респектиращо. Отново е зрителна измама и единствено задъхването е проблем до крайната точка на маршрута.
Излизаме на билото, на метри от върха. Просторът е пред нас, а ние само можем да се възхищаваме на почти цяла Рила планина. Под нас е Отовишкото езеро, а над него се извисява връх Сейменски камък (2666 м). Съвсем ясно (в хубаво време) се вижда язовир Карагьол и респектиращите връх Голям Полич (2614 м) и двойката върхове Калините (Малък (2664 м) и Голям (2669 м) Калин). На запад, отвъд билото, не могат да се объркат Мальовица (2729 м) и близките й върхове, а леко вляво е най-високо – връх Мусала (2925 м).
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
