Hiking, Trekking, Backpacking… Какво означават и какви са разликите между тях?

Щом четете тази статия, вероятно сте чували поне веднъж думите Hiking (Хайкинг), Trekking (Трекинг) и Backpacking (Бакпакинг), а може би дори се чудите как класифицирате досегашните си преходи. В последните години лавина от чуждици затрупва България и е неизбежно в туристическите среди да не навлязат едни от най-популярните термини в света на пешеходния (и не само) туризъм. Ако не сте се разровили специално за точното им значение, е много вероятно да се чудите каква е разликата между тях.

Долу ще опитам да дефинирам определенията и разликите между тях, базирани на дискусии с по-опитни планинари и планински водачи, както и доста изчетена по темата информация, от различни източници. Повечето мнения размиват точните граници помежду им, но в основата си са твърди и ясни. Нека обобщя:

Hiking (Хайкинг)

Учудващо за мнозина, но за това си има дума на чист български – излет. Въпреки това, за да спазя последователността на темата, ще продължа да използвам чуждицата. Най-общо казано, хайкинга се определя като продължителна разходка сред природата. Характеристики на хайковете са:

zabaven-hiking-sys-semeistvoto

  • Преходът в повечето случаи е лек и по-скоро разпускащ, отколкото трудоемък. Сама по себе си, думата излет предразполага към отмора, забавление, разходка със семейство и приятели и дори тренировка.
  • Вмества се в рамките на един ден – замръкнеш ли, вече става друго.
  • Задължително е далеч от развитите градски райони, най-често сред природата – там най-лесно да забравя ежедневието.
  • Най-често е по обозначени туристически маршрути и добре отъпкани пътеки, а началото и края най-често са една и съща точка.
  • Не се нуждае от много голяма организация и физическа подготовка.
  • Лека и компактна раница – най-често съдържа вода, лека храна, връхна дреха и други принадлежности от първа необходимост.

Много често в чуждестранни блогове може да срещнете статии за многодневни и сложни преходи, под наименованието hike. Не трябва да се учудвате. Това се дължи най-вече на размиването на терминологията в последните години. Те такова животно, като 10 дневен хайк в Хималаите, нема.

Сред най-популярните хайкинг дестинации в България са изкачването на връх Мусала през хижа Мусала, Седемте рилски езера, „Вазовата екопътека“, екопътека „Ждрелото на река Ерма“ и др.

Trekking (Трекинг)

trekking-grupa

Буквалният превод на думата trekking е „дълго и мъчително пътуване“. Като туристически термин, трекът може да се опише като дълъг пешеходен туристически преход, който има своите специфики. Основните характеристики на трека са:

  • Често сложността му е по-висока – пресечен терен, труднопроходими или рискови участъци, вървене по немаркирани маршрути и др.
  • Обичайната му продължителност е няколко дни. Въпреки че е възприето трекингът задължително да бъде няколко дни, повечето мнения клонят към тезата, че някои еднодневни преходи надхвърлят границите на хайкинга, но за това ще отделим повече редове по-долу.
  • Задължително е далеч от развитите градски райони, най-често сред природата.
  • Предварително планирани маршрут, времетраене и места за преспиване – понякога се случват леки разминавания между очаквания и възможности, но в общи линии организацията е на ниво.
  • Раница с по-голям товар, съобразена с нуждите за няколкодневен преход – освен нещата от първа необходимост, храната и водата са в по-големи количества, вече се включва резервно облекло, съобразява се екипировката спрямо спецификите на маршрута, добавят се принадлежностите за хижата, а може да се включат дори палатка, шалте и спален чувал, в зависимост от избора на нощувка.

marshrut-do-bazov-lager-na-everest

Не бъркайте трекинга с планинарството! Често срещана грешка. Той включва планински преходи, но не се ограничава само с тях. Въпреки че основно се практикува в планини, трекингът може да бъде в равнина, хълмист регион, сред гори и джунгли, в пустини и т.н.

Най-популярният трекинг маршрут в България е Ком-Емине, а в световен мащаб сигурно сте чували за „Базов лагер на Еверест“, „Пътят на Инкaтa“, „Изкачването на Килиманджаро“.

Backpacking (Бакпакинг)

Ако трябва да преведем думата backpacking буквално, тя трябва да значи „раничарство“ и аз така си го наричам. Бакпакинга е един вид „подобрен“ трекинг. По дивият му брат. Какво имам предвид? Че той притежава всички характеристики на трекинга, но без неговите лимити. Например, пак е многодневен преход, но може да бъде без фиксирана крайна цел. Или пък, може да сме определили докъде искаме да стигнем, но да си я караме айляк и да спим където ни настигнат звездите. Просто мятаме раницата на гърба и хващаме накъдето ни видят очите. Ето основните характеристики на бакпакинга:

  • Преходът може да е всякакъв вид трудност и дори да е по-лек от хайкинга – можем да катерим скали, можем да вървим и по асфалта, стига само да сме с раницата на гърба.
  • Винаги е няколко дни, освен ако нещо не ни върне обратно по маршрута още първия ден, но тогава вече не е backpacking.
  • Може да бъде навсякъде – както сред природата, така и в претъпкан мегаполис. В последно време става все по-популярно да обикаляш света с всичко необходимо на гръб.
  • Не се следва определен план, нито пък времето е от решаващо значение, а най-малки са притесненията къде ще се нощува. Най-често раничарите нарамват всичкия необходим за преживяването им багаж, избират накъде да тръгнат и просто го правят. Обикновено палатката е едно от първите неща, които закрепят за раницата.
  • Раницата тук е всичко и неслучайно тя дава името на този туристически термин. Тя е възможно най-голяма, според нуждите на човек, но там трябва да има всичко необходимо за самостоятелното му преживяване. Палатка, спален чувал, приспособления за готвене и спане, значително количество храна и резервни дрехи, са само нещата, които един бакпакър има на гърба си.

istinskiqt-backpacking

Има ли еднодневен трекинг?

По този въпрос, мненията се делят на две. Тези, които следват стриктно описанието, че трекингът е два или повече дни, държат на мнението, че няма еднодневки. На другия бряг са онези, които се хващат основно за сложността и другите съпътстващи я фактори. Аз съм от вторите и смятам, че еднодневни преходи като х. Яворов – х. Вихрен по карстовия ръб или пък х. Мусала – х. Ястребец  по Мусаленския венец, спокойно могат да влязат в категорията трекинг, въпреки че се вместват в един ден. Същото важи и за почти всеки зимен поход във високите планини. Първо, сложността им е доста висока, за някои хора дори невероятна. Второ, за подобни маршрути си трябва подготовка и далеч не са за всеки. Трето, началната и крайната точка (особено на хижа Явороввръх Вихрен) са отдалечени една от друга и от на-близката цивилизация и това налага намирането на транспорт преди и след прехода, което значи, че евентуално бързане е далеч от комфорта на хайкинга, а евентуално преспиване значи, че трябват допълнителни дни.

Малко интересни факти по темата

bashtata-na-trekkinga-major-jimmy-roberts

Джими Робъртс

Британският майор Джими Робъртс получава прозвището „бащата на трекинга“, тъй като е основател на първата в света трекинг агенция Mountain Travel Nepal. Той пръв използва термина trekking, за да опише такъв тип пешеходни преходи, какъвто е присъщ на непалските планини. В първия трек, който провежда, води три възрастни дами до Базов лагер под връх Еверест.

В различните англоговорящи части на света може да опитат да ви обяснят hiking, trekking и backpacking по доста необичаен начин. Rambling, hillwalking и fellwalking са често използвани в Обединеното кралство. В Австралия пък подобен термин е bushwalking, докато в Нова Зеландия се използва tramping.

Най-дългият туристически маршрут в света е Grand Canada Trail или по-известен като The Great Trail. Към този момент (ноември 2016 г.) са изградени 21 000 км от него, а при завършването си през 2017 г. ще надвиши 24 000 км. Кой е готов за такъв трекинг? За сравнение, Европейският международен туристически маршрут Е-4 е дълъг 10450 км, а Ком-Емине е около 700 км.

10 коментара

  1. Мерси за статията :). Напоследък се бях зачудил и аз по тази тема, без да го осъзнавам. За мен Hiking и Trekking може да са с каквато и да е дължина. При трекинг теренът е по-труден и задължително планински, при хайкинг може и да е по шосе.
    Има си day hike, но има и thru-hike https://en.wikipedia.org/wiki/Thru-hiking .

    Backpacking по-скоро е общо понятие за форма на …туризъм – може да се прави със всякакъв обществен транспорт, стоп, пеша; в планината или из градовете.
    Вече ще се замислям, като срещам тези думички.

    Във всички случаи tramping е най-силно 🙂

    • Да, има доста преплитане между различните видове преходи, особено в последно време, когато глобалният туризъм става все по-пулярен. В тази връзка е и това, което си писал за thru-hike. Наистина, има такива маршрути, които трудно мога да определя. Хем са организирани, имат си инфраструктура, хем пък голяма част от тях са много леки и се движат и по шосе или прекрачват други ограничения. Но, както съм написал, backpacking-a има всички елементи на trekking, но без ограничения. Така че аз ги приемам по-скоро като такива. 🙂

      Иначе, за транспорта на backpacking-a, добра подсказка, която съм пропуснал, но ще допълня. Благодаря.

    • От Екатерина Петрова
    • 28 ноември 2016
    • Отговор

    За популярния път „Камино де Сантяго“ може ли да се каже , че е нещо средно между Trekking и Backpacking?

    • Както отговорих на Геша по-горе, слагам го към backpacking, но може да се сложи в графата thru-hiking, както той е споменал. 🙂

  2. Благодаря за статият и аз но има и едни друго понятие което пак е неизвестно „mountering“. маунтеринг. ще се радвам някой да обясни и това чудо.

    • Здравей, Иване,

      Предполагам имаш предвид Mountaineering (маунтинеринг), което, преведено на български, означава алпинизъм или планинарство. Както изглежда от превода, има две направления.
      Едното е алпинизъм. Думата алпинизъм е всъщност европейския еквивалент на Mountaineering, тъй като произлиза от наименованието на Алпите. Извън Европа почти не се използва думата алпинизъм. Там си е Mountaineering.
      Другото е буквалното тълкуване на думата планинарство – дейности, извършвани в планината, които могат да бъдат trekking, hiking, backpacking и др. Това по-скоро е започнало да се възприема в следствие на развитието на туризма и насоката към планинските райони.

  3. В англоезичната литература, включително водещи outdoor списания, термините доста се преплитат. Посочената дефиниция е доста коректна, но всички тези думи по-скоро се възприемат в контекст.

    Hiking еднозначно дефинира само как става придвижването – пеш, а не с кон, не с лодка, не с колело.
    Оттам нататък става объркано.
    Примерно, The Pacific Crest Trail е „long-distance hiking trail“. Това е и истински thru-hiking, 4200 km през сериозни планини. Преминаването му обаче задължително е в стил „backpacking“ – хижи няма, носи се на гръб всичко необходимо, включително храна за седмица-две – до следващото зареждане, а дължината, денивелациите и трудността са умопомрачителни, макар че е „hiking trail“ по обозначени пътеки.
    Yellowstone National park, примерно, дефинира правила за „Backcountry Camping & Hiking in Yellowstone“, като определено се има предвид backpaking, многодневен поход с диво къмпиране.
    Lonely planet говорят за бекпакинг хотели и градски бекпакери, което по-скоро визира финанси и стил, и безкрайно се различава от backpacking Gates of Arctic national park, Аляска (примерно).
    И, поне според мен, раницата не е определяща, всеки носи раница, обемът и теглото й са въпрос на съвсем други класификации, един сериозен „ultralight“ бекпакър може да изтича седмичен маршрут с 10 кг раница; а ако отиваш на рейв-парти с раничка на гърба, това не те прави бакпакър.
    За движението по дива местност без пътека, често се използва „bushwhacking“. Без да се дефинира каква е раницата.

    Та, не обръщайте особено внимание на термините, важно е какво съответната общност разбира под този термин в съответния контекст.

    • Да, както си споменал, термините се преплитат и вече контекста има по-голямо значение. Затова реших и да напиша тази статия, за да се опитам да разгранича дефинициите. С развитието на света и увеличаването на източниците на информацията много думи са загубили истинското си значение.
      Ще дам пример с думата „маратон“, която има точни измерения – 42,195 км. Да, но вече всяко второ състезание, което надвишава 10-20 км, наричат маратон. Всичко започва от организаторите, минава през участниците и медиите, след това през хората и така дефиницията вече се губи. Това, че хората я използват в определен контекст и тя пасва в него, не означава че трябва да бягаме от основното значение и да го загърбим.
      Подобна е ситуацията с Hiking, Trekking и Backpacking. Затова изслушах и прочетох много мнения, които систематизирах. На такава тема е невъзможно да бъдеш 100% точен, но повечето заключения бяха в тази посока.
      Също така, говорим за общите случаи, а не за частни като този с „ultralight“ бакпакърите. И за Ком-Емине се казва, че е 20-25 дневен, но Дизела го прави за по-малко от 5. Винаги се намират частни случаи. 🙂

      • От Stefan Hadjianastassov
      • 8 декември 2016

      „Ултралайт“ е цяла индустрия и направление, също и начин на мислене, със своя терминология, не е частен случай.
      По-скоро класическото разделяне хайкинг-бекпакинг вече е леко остаряло. Но не искам да излиза, че споря, не съм лингвист – само дето обикалям по планините от 45 години, и живея сред англоезични планинари последните 20.

    • Различното мнение не винаги е спор :). Дори ще бъде полезна подобна дискусия за потребителите.
      Да, Ultralight backpacking е отделно направление, а не бакпагинг. Както Ultra маратонът не е маратон. И това, наистина, не го прави частен, а коренно различен случай 🙂
      За остаряването на думите – няма спор, в 21 век нищо не е същото 🙂

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.