Щом четете тази статия, вероятно сте чували поне веднъж думите Hiking (Хайкинг), Trekking (Трекинг) и Backpacking (Бакпакинг), а може би дори се чудите как класифицирате досегашните си преходи. В последните години лавина от чуждици затрупва България и е неизбежно в туристическите среди да не навлязат едни от най-популярните термини в света на пешеходния (и не само) туризъм. Ако не сте се разровили специално за точното им значение, е много вероятно да се чудите каква е разликата между тях.
Долу ще опитам да дефинирам определенията и разликите между тях, базирани на дискусии с по-опитни планинари и планински водачи, както и доста изчетена по темата информация, от различни източници. Повечето мнения размиват точните граници помежду им, но в основата си са твърди и ясни. Нека обобщя:
Hiking (Хайкинг)
Учудващо за мнозина, но за това си има дума на чист български – излет. Въпреки това, за да спазя последователността на темата, ще продължа да използвам чуждицата. Най-общо казано, хайкинга се определя като продължителна разходка сред природата. Характеристики на хайковете са:
- Преходът в повечето случаи е лек и по-скоро разпускащ, отколкото трудоемък. Сама по себе си, думата излет предразполага към отмора, забавление, разходка със семейство и приятели и дори тренировка.
- Вмества се в рамките на един ден – замръкнеш ли, вече става друго.
- Задължително е далеч от развитите градски райони, най-често сред природата – там най-лесно да забравя ежедневието.
- Най-често е по обозначени туристически маршрути и добре отъпкани пътеки, а началото и края най-често са една и съща точка.
- Не се нуждае от много голяма организация и физическа подготовка.
- Лека и компактна раница – най-често съдържа вода, лека храна, връхна дреха и други принадлежности от първа необходимост.
Много често в чуждестранни блогове може да срещнете статии за многодневни и сложни преходи, под наименованието hike. Не трябва да се учудвате. Това се дължи най-вече на размиването на терминологията в последните години. Те такова животно, като 10 дневен хайк в Хималаите, нема.
Сред най-популярните хайкинг дестинации в България са изкачването на връх Мусала през хижа Мусала, Седемте рилски езера, „Вазовата екопътека“, екопътека „Ждрелото на река Ерма“ и др.
Trekking (Трекинг)
Буквалният превод на думата trekking е „дълго и мъчително пътуване“. Като туристически термин, трекът може да се опише като дълъг пешеходен туристически преход, който има своите специфики. Основните характеристики на трека са:
- Често сложността му е по-висока – пресечен терен, труднопроходими или рискови участъци, вървене по немаркирани маршрути и др.
- Обичайната му продължителност е няколко дни. Въпреки че е възприето трекингът задължително да бъде няколко дни, повечето мнения клонят към тезата, че някои еднодневни преходи надхвърлят границите на хайкинга, но за това ще отделим повече редове по-долу.
- Задължително е далеч от развитите градски райони, най-често сред природата.
- Предварително планирани маршрут, времетраене и места за преспиване – понякога се случват леки разминавания между очаквания и възможности, но в общи линии организацията е на ниво.
- Раница с по-голям товар, съобразена с нуждите за няколкодневен преход – освен нещата от първа необходимост, храната и водата са в по-големи количества, вече се включва резервно облекло, съобразява се екипировката спрямо спецификите на маршрута, добавят се принадлежностите за хижата, а може да се включат дори палатка, шалте и спален чувал, в зависимост от избора на нощувка.
Не бъркайте трекинга с планинарството! Често срещана грешка. Той включва планински преходи, но не се ограничава само с тях. Въпреки че основно се практикува в планини, трекингът може да бъде в равнина, хълмист регион, сред гори и джунгли, в пустини и т.н.
Най-популярният трекинг маршрут в България е Ком-Емине, а в световен мащаб сигурно сте чували за „Базов лагер на Еверест“, „Пътят на Инкaтa“, „Изкачването на Килиманджаро“.
Backpacking (Бакпакинг)
Ако трябва да преведем думата backpacking буквално, тя трябва да значи „раничарство“ и аз така си го наричам. Бакпакинга е един вид „подобрен“ трекинг. По дивият му брат. Какво имам предвид? Че той притежава всички характеристики на трекинга, но без неговите лимити. Например, пак е многодневен преход, но може да бъде без фиксирана крайна цел. Или пък, може да сме определили докъде искаме да стигнем, но да си я караме айляк и да спим където ни настигнат звездите. Просто мятаме раницата на гърба и хващаме накъдето ни видят очите. Ето основните характеристики на бакпакинга:
- Преходът може да е всякакъв вид трудност и дори да е по-лек от хайкинга – можем да катерим скали, можем да вървим и по асфалта, стига само да сме с раницата на гърба.
- Винаги е няколко дни, освен ако нещо не ни върне обратно по маршрута още първия ден, но тогава вече не е backpacking.
- Може да бъде навсякъде – както сред природата, така и в претъпкан мегаполис. В последно време става все по-популярно да обикаляш света с всичко необходимо на гръб.
- Не се следва определен план, нито пък времето е от решаващо значение, а най-малки са притесненията къде ще се нощува. Най-често раничарите нарамват всичкия необходим за преживяването им багаж, избират накъде да тръгнат и просто го правят. Обикновено палатката е едно от първите неща, които закрепят за раницата.
- Раницата тук е всичко и неслучайно тя дава името на този туристически термин. Тя е възможно най-голяма, според нуждите на човек, но там трябва да има всичко необходимо за самостоятелното му преживяване. Палатка, спален чувал, приспособления за готвене и спане, значително количество храна и резервни дрехи, са само нещата, които един бакпакър има на гърба си.
Има ли еднодневен трекинг?
По този въпрос, мненията се делят на две. Тези, които следват стриктно описанието, че трекингът е два или повече дни, държат на мнението, че няма еднодневки. На другия бряг са онези, които се хващат основно за сложността и другите съпътстващи я фактори. Аз съм от вторите и смятам, че еднодневни преходи като х. Яворов – х. Вихрен по карстовия ръб или пък х. Мусала – х. Ястребец по Мусаленския венец, спокойно могат да влязат в категорията трекинг, въпреки че се вместват в един ден. Същото важи и за почти всеки зимен поход във високите планини. Първо, сложността им е доста висока, за някои хора дори невероятна. Второ, за подобни маршрути си трябва подготовка и далеч не са за всеки. Трето, началната и крайната точка (особено на хижа Яворов–връх Вихрен) са отдалечени една от друга и от на-близката цивилизация и това налага намирането на транспорт преди и след прехода, което значи, че евентуално бързане е далеч от комфорта на хайкинга, а евентуално преспиване значи, че трябват допълнителни дни.
Малко интересни факти по темата
Джими Робъртс
Британският майор Джими Робъртс получава прозвището „бащата на трекинга“, тъй като е основател на първата в света трекинг агенция Mountain Travel Nepal. Той пръв използва термина trekking, за да опише такъв тип пешеходни преходи, какъвто е присъщ на непалските планини. В първия трек, който провежда, води три възрастни дами до Базов лагер под връх Еверест.
В различните англоговорящи части на света може да опитат да ви обяснят hiking, trekking и backpacking по доста необичаен начин. Rambling, hillwalking и fellwalking са често използвани в Обединеното кралство. В Австралия пък подобен термин е bushwalking, докато в Нова Зеландия се използва tramping.
Най-дългият туристически маршрут в света е Grand Canada Trail или по-известен като The Great Trail. Към този момент (ноември 2016 г.) са изградени 21 000 км от него, а при завършването си през 2017 г. ще надвиши 24 000 км. Кой е готов за такъв трекинг? За сравнение, Европейският международен туристически маршрут Е-4 е дълъг 10450 км, а Ком-Емине е около 700 км.
10 Коментари
Мерси за статията :). Напоследък се бях зачудил и аз по тази тема, без да го осъзнавам. За мен Hiking и Trekking може да са с каквато и да е дължина. При трекинг теренът е по-труден и задължително планински, при хайкинг може и да е по шосе.
Има си day hike, но има и thru-hike https://en.wikipedia.org/wiki/Thru-hiking .
Backpacking по-скоро е общо понятие за форма на …туризъм – може да се прави със всякакъв обществен транспорт, стоп, пеша; в планината или из градовете.
Вече ще се замислям, като срещам тези думички.
Във всички случаи tramping е най-силно 🙂
Да, има доста преплитане между различните видове преходи, особено в последно време, когато глобалният туризъм става все по-пулярен. В тази връзка е и това, което си писал за thru-hike. Наистина, има такива маршрути, които трудно мога да определя. Хем са организирани, имат си инфраструктура, хем пък голяма част от тях са много леки и се движат и по шосе или прекрачват други ограничения. Но, както съм написал, backpacking-a има всички елементи на trekking, но без ограничения. Така че аз ги приемам по-скоро като такива. 🙂
Иначе, за транспорта на backpacking-a, добра подсказка, която съм пропуснал, но ще допълня. Благодаря.
За популярния път „Камино де Сантяго“ може ли да се каже , че е нещо средно между Trekking и Backpacking?
Както отговорих на Геша по-горе, слагам го към backpacking, но може да се сложи в графата thru-hiking, както той е споменал. 🙂
Благодаря за статият и аз но има и едни друго понятие което пак е неизвестно „mountering“. маунтеринг. ще се радвам някой да обясни и това чудо.
Здравей, Иване,
Предполагам имаш предвид Mountaineering (маунтинеринг), което, преведено на български, означава алпинизъм или планинарство. Както изглежда от превода, има две направления.
Едното е алпинизъм. Думата алпинизъм е всъщност европейския еквивалент на Mountaineering, тъй като произлиза от наименованието на Алпите. Извън Европа почти не се използва думата алпинизъм. Там си е Mountaineering.
Другото е буквалното тълкуване на думата планинарство – дейности, извършвани в планината, които могат да бъдат trekking, hiking, backpacking и др. Това по-скоро е започнало да се възприема в следствие на развитието на туризма и насоката към планинските райони.
В англоезичната литература, включително водещи outdoor списания, термините доста се преплитат. Посочената дефиниция е доста коректна, но всички тези думи по-скоро се възприемат в контекст.
Hiking еднозначно дефинира само как става придвижването – пеш, а не с кон, не с лодка, не с колело.
Оттам нататък става объркано.
Примерно, The Pacific Crest Trail е „long-distance hiking trail“. Това е и истински thru-hiking, 4200 km през сериозни планини. Преминаването му обаче задължително е в стил „backpacking“ – хижи няма, носи се на гръб всичко необходимо, включително храна за седмица-две – до следващото зареждане, а дължината, денивелациите и трудността са умопомрачителни, макар че е „hiking trail“ по обозначени пътеки.
Yellowstone National park, примерно, дефинира правила за „Backcountry Camping & Hiking in Yellowstone“, като определено се има предвид backpaking, многодневен поход с диво къмпиране.
Lonely planet говорят за бекпакинг хотели и градски бекпакери, което по-скоро визира финанси и стил, и безкрайно се различава от backpacking Gates of Arctic national park, Аляска (примерно).
И, поне според мен, раницата не е определяща, всеки носи раница, обемът и теглото й са въпрос на съвсем други класификации, един сериозен „ultralight“ бекпакър може да изтича седмичен маршрут с 10 кг раница; а ако отиваш на рейв-парти с раничка на гърба, това не те прави бакпакър.
За движението по дива местност без пътека, често се използва „bushwhacking“. Без да се дефинира каква е раницата.
Та, не обръщайте особено внимание на термините, важно е какво съответната общност разбира под този термин в съответния контекст.
Да, както си споменал, термините се преплитат и вече контекста има по-голямо значение. Затова реших и да напиша тази статия, за да се опитам да разгранича дефинициите. С развитието на света и увеличаването на източниците на информацията много думи са загубили истинското си значение.
Ще дам пример с думата „маратон“, която има точни измерения – 42,195 км. Да, но вече всяко второ състезание, което надвишава 10-20 км, наричат маратон. Всичко започва от организаторите, минава през участниците и медиите, след това през хората и така дефиницията вече се губи. Това, че хората я използват в определен контекст и тя пасва в него, не означава че трябва да бягаме от основното значение и да го загърбим.
Подобна е ситуацията с Hiking, Trekking и Backpacking. Затова изслушах и прочетох много мнения, които систематизирах. На такава тема е невъзможно да бъдеш 100% точен, но повечето заключения бяха в тази посока.
Също така, говорим за общите случаи, а не за частни като този с „ultralight“ бакпакърите. И за Ком-Емине се казва, че е 20-25 дневен, но Дизела го прави за по-малко от 5. Винаги се намират частни случаи. 🙂
„Ултралайт“ е цяла индустрия и направление, също и начин на мислене, със своя терминология, не е частен случай.
По-скоро класическото разделяне хайкинг-бекпакинг вече е леко остаряло. Но не искам да излиза, че споря, не съм лингвист – само дето обикалям по планините от 45 години, и живея сред англоезични планинари последните 20.
Различното мнение не винаги е спор :). Дори ще бъде полезна подобна дискусия за потребителите.
Да, Ultralight backpacking е отделно направление, а не бакпагинг. Както Ultra маратонът не е маратон. И това, наистина, не го прави частен, а коренно различен случай 🙂
За остаряването на думите – няма спор, в 21 век нищо не е същото 🙂