Подробна информация за маршрута
Мусаленският венец е едно от най-хубавите преживявания в Рила за любителите планинари. Разбира се, за тези, които имат достатъчно подготовка и нямат страх от височини. В този маршрут се движим от изток на запад, започвайки от хижа Мусала. Първият етап е изкачване на рилския първенец по стълбицата към връх Мусала, а вторият – слизане от връх Мусала до хижа Ястребец по билото през връх Алеко. Последователно тракът преминава през вр. Дено, вр. Иречек, вр. Малка Мусала, вр. Мусала, вр. Безименен и вр. Алеко, за да се стигне до хижа Ястребец. По този начин, казват, че е по-лесно преминаването, макар да смятаме, че и в обратната посока няма да има голяма разлика. В нашата посока по-трудните участъци от вр. Малка Мусала и Трионите са на изкачване, което е плюс, но пък от връх Мусала по билото към хижа Ястребец на места ще се налага да се слиза седейки, което е минус.
В общи линии преходът е доста сложен и трябва добра физическа подготовка за да се направи за ден. Опасности има на доста места, започващи след връх Иречек. Вода няма, освен ако лавката в метео станцията на връх Мусала не работи, така че се запасете сериозно. Очаквано се върви само по голото било и това също ще помага на жаждата в летните дни. Маркировка няма (с изключение в началото), но много трудно ще се объркате, защото маршрутът ви по всяко едно време е видим отвсякъде (освен в мъгла).
Тръгваме от хижа Мусала по зелената маркировка за хижа Чакър войвода. Заедно с нас са и коловете от зимната маркировка. Наклонът е постоянен, което може да утежни малко ходенето, но като цяло няма проблеми. Изкачваме се до седловината между върховете Дено и Гроба, където изоставяме маркировката и тръгваме към Дено. Нищо сложно, просто изморително изкачване.
Най-горе ни се открива целия Мусаленски венец и тръгваме към следващата стъпка от него – връх Иречек. До там е доста лесно. Първо има едно приятно слизане към Сфинкса, след който излизаме на седловината между Иречек и Студения чал, до който можем да се отбием по желание – на няколкостотин метра е. Ние си карахме по маршрута, без да се отклоняваме. Следва още една седловина, по която няма опасности, а отляво ни се открива Тъмното езеро. Иречек може да ви заблуди – има две точки, които можем да помислим за най-високи. Правилният отговор е лявата – една голяма купчина камънаци, от страната на Малка Мусала. Тук се разкрива първата гледка към Ледено езеро и едноименния пирамидален заслон.
От него все по-ясно се виждат всички зъбери, през които трябва да мине нашия преход. Започваме с връзката между Иречек и Малка Мусала, която ние си нарекохме „Малките Триони“. Тук започва и по-сложната и опасна част от маршрута. Пътеката е много тясна и на места дори трудно се различава нещо такова, тъй като има изкачвания по скалите. Лично на нас ни се стори, че изкачването на Малка Мусала е по-сложното от Трионите, които са след нея.
В крайна сметка додрапваме до горе и блажено се зарадваме на гледката на юг, към Маричините езера и извисяващите се над тях върхове Маришки чал, Манчовците и Близнаците. Оттук следва и последното препятствие до най-високия връх на Балканите – седловината Трионите. Прословутите Триони са си респектиращи, особено преди да продължим прехода, когато погледнем зъберите по тях. От южната им страна се е образувала тясна пътечка, по която минава нашия маршрут (не че има друга). Пропастите отдолу са не по-малки от тези към Малка Мусала. Има и няколко скални препятствия, които обаче не са толкова страшни, колкото ги описват. Към края следва едно почти отвесно изкачване, което е подпомогнато от метално въже, но пак нищо непреодолимо.
Малко по малко достигаме до края, където стъпваме на първата мека пътека от доста време насам. Стотина-двеста метра и сме пред метеорологичната станция, която има роля и на заслон. Нащракваме се с котата на връх Мусала, почиваме на по чаша чай, след което подновяваме прехода надолу по червената маркировка към хижа Мусала.
На първия по-голям десен завой на пътеката излизаме от нея вляво. Оттук следва едно дълго слизане към хижа Ястребец. Трябва доста да внимаваме, защото теренът е скалист чак до Маркуджиците и шансът да се подхлъзнем е доста голям. На места слизането е доста стръмно. Различимата част от пътеката подсича върховете Безименен и Алеко от запад, но нищо не пречи да направим малки отклонения до тях. След около 3 часа по чукарите преходът излиза на широка билна пътека, която улеснява последната част от нашия маршрут.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
