Мусаленския венец – от изток на запад

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция
  • Категория: Пешеходни
  • Сезон:
  • Област: София Област
  • Планина: Рила
  • Начална точка: х.Мусала( 42.198079, 23.587539 )
  • Крайна точка: х.Ястребец( 42.226766, 23.581145 )
  • Денивелация: 607 м2318 м - 2925 м
  • Дължина: 12 км
  • Времетраене: 9 часа
  • Информация: 04.09.2016
  • Източник: Панайот Толев
  • Маркировка:
  • Трудност:

Моля, имайте предвид, че голяма част от данните са неофициални, може да съдържат неточности и са предназначени за спомагателно, а не основно средство за ориентация при избор или провеждане на преход.

0м 0м 0м 0м 0м
Изтегли GPS трак Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо

Подробна информация за маршрута

Мусаленският венец е едно от най-хубавите преживявания в Рила за любителите планинари. Разбира се, за тези, които имат достатъчно подготовка и нямат страх от височини. В този маршрут се движим от изток на запад, започвайки от хижа Мусала. Последователно тракът преминава през вр. Дено, вр. Иречек, вр. Малка Мусала, вр. Мусала, вр. Безименен и вр. Алеко, за да се стигне до хижа Ястребец. По този начин, казват, че е по-лесно преминаването, макар да смятаме, че и в обратната посока няма да има голяма разлика. В нашата посока по-трудните участъци от вр. Малка Мусала и Трионите са на изкачване, което е плюс, но пък от връх Мусала по билото към хижа Ястребец на места ще се налага да се слиза седейки, което е минус.

В общи линии преходът е доста сложен и трябва добра физическа подготовка за да се направи за ден. Опасности има на доста места, започващи след връх Иречек. Вода няма, освен ако лавката в метео станцията на връх Мусала не работи, така че се запасете сериозно. Очаквано се върви само по голото било и това също ще помага на жаждата в летните дни. Маркировка няма (с изключение в началото), но много трудно ще се объркате, защото маршрутът ви по всяко едно време е видим отвсякъде (освен в мъгла).

Тръгваме от хижа Мусала по зелената маркировка за хижа Чакър войвода. Заедно с нас са и коловете от зимната маркировка. Наклонът е постоянен, което може да утежни малко ходенето, но като цяло няма проблеми. Изкачваме се до седловината между върховете Дено и Гроба, където изоставяме маркировката и тръгваме към Дено. Нищо сложно, просто изморително изкачване.

Най-горе ни се открива целия Мусаленски венец и тръгваме към следващата стъпка от него – връх Иречек. До там е доста лесно. Първо има едно приятно слизане към Сфинкса, след който излизаме на седловината между Иречек и Студения чал, до който можем да се отбием по желание – на няколкостотин метра е. Ние си карахме по маршрута, без да се отклоняваме. Следва още една седловина, по която няма опасности, а отляво ни се открива Тъмното езеро. Иречек може да ви заблуди – има две точки, които можем да помислим за най-високи. Правилният отговор е лявата – една голяма купчина камънаци, от страната на Малка Мусала. Тук се разкрива първата гледка към Ледено езеро и едноименния пирамидален заслон.

От него все по-ясно се виждат всички зъбери, през които трябва да мине нашия преход. Започваме с връзката между Иречек и Малка Мусала, която ние си нарекохме „Малките Триони“. Тук започва и по-сложната и опасна част от маршрута. Пътеката е много тясна и на места дори трудно се различава нещо такова, тъй като има изкачвания по скалите. Лично на нас ни се стори, че изкачването на Малка Мусала е по-сложното от Трионите, които са след нея.

В крайна сметка додрапваме до горе и блажено се зарадваме на гледката на юг, към Маричините езера и извисяващите се над тях върхове Маришки чал, Манчовците и Близнаците. Оттук следва и последното препятствие до най-високия връх на Балканите – седловината Трионите. Прословутите Триони са си респектиращи, особено преди да продължим прехода, когато погледнем зъберите по тях. От южната им страна се е образувала тясна пътечка, по която минава нашия маршрут (не че има друга). Пропастите отдолу са не по-малки от тези към Малка Мусала. Има и няколко скални препятствия, които обаче не са толкова страшни, колкото ги описват. Към края следва едно почти отвесно изкачване, което е подпомогнато от метално въже, но пак нищо непреодолимо.

Малко по малко достигаме до края, където стъпваме на първата мека пътека от доста време насам. Стотина-двеста метра и сме пред метеорологичната станция, която има роля и на заслон. Нащракваме се с котата на връх Мусала, почиваме на по чаша чай, след което подновяваме прехода надолу по червената маркировка към хижа Мусала.

На първия по-голям десен завой на пътеката излизаме от нея вляво. Оттук следва едно дълго слизане към хижа Ястребец. Трябва доста да внимаваме, защото теренът е скалист чак до Маркуджиците и шансът да се подхлъзнем е доста голям. На места слизането е доста стръмно. Различимата част от пътеката подсича върховете Безименен и Алеко от запад, но нищо не пречи да направим малки отклонения до тях. След около 3 часа по чукарите преходът излиза на широка билна пътека, която улеснява последната част от нашия маршрут.

Места наоколо, които да посетите

хижа Мусала – връх Дено хижа Мусала – връх Мусала – Трионите – връх Малка Мусала х.Мусала – вр.Дено – вр.Иречек – вр.Малка Мусала – вр.Мусала хижа Мусала – връх Мусала хижа Мусала – връх Иречек връх Мусала – Рила хижа Ястребец – хижа Мусала х.Ястребец – вр.Алеко – вр.Безименен – вр.Мусала (по билото)

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.