Подробна информация за маршрута
Добре е, най-напред, да уточним, че екопътека “Вазовата екопътека” е част от цялостния туристически маршрут “Вазова пътека”, който започва от Вазовата (Данговата) къща, прекосява река Искър, минава под водопада Скакля и се изкачва до село Заселе. Официалното начало на екопътеката се води от разклона за махала Скакля на гара Бов, което сме отбелязали на трака. Ние, обаче, започваме значително по-далеч от него – от стадиона, намиращ се на изток от река Искър, който е изходен пункт за другите два известни туристически маршрута в селото – екопътека “Под камико” и пътя към Вазовата къща. Хубаво е да имаме предвид, че има голям шанс водопадът да пресъхне през лятото, така че колкото по-рано през годината отидем, толкова по-добре. Походът е лек, но сравнително дълъг. В някои участъци от маршрута маркировката я няма, но пътеката се следи лесно и е трудно да се объркате. Все пак препоръчвам използване на GPS трака ако не сте сигурни. Имайте предвид и отклонението накрая, което съм записал.
От стадиона тръгваме по улицата надолу, към гарата. За да не пресичаме релсите, минаваме подлеза, над който минават. Малко след това прекосяваме реката по един мост и се отправяме надясно, по главния път за Мездра. 300 метра по-късно свиваме вляво, където пътят върви успоредно на река Скакля. Това е и разклонът, който сме отбелязали като официалното начало маршрута. След километър маркировката ни казва да се отделим отново вляво, където малко по-напред свършва и асфалтовия път.
Преходът продължава нагоре и пътеката се вие през гората. На стотина метра е и първото място, откъдето виждаме как водопада се извисява шеметно насреща. Още толкова и преминаваме по едно дървено мостче, където картината е много живописна. Тук има разклон, както и малка пещера, в която можем да надникнем. Следвайки посоката на реката, тръгваме наляво, където продължаваме да лъкатушим. Не след дълго се намираме на една пейка, която ни предлага страхотна гледна точка и към водопада отсреща, и към каньона назад.
Още няколкостотин метра и най-накрая сме под водопад Скакля, който пръска от над 80 метра височина. Той не е от най-пълноводните, но все пак е невероятна гледка, а екопътеката минава точно под него. Предстои ни още над километър изкачване, докато стигнем до село Заселе. Оттам, по един черен път, стигаме до центъра, а следващата пресечка завиваме надясно, покрай църквата “Св. Петка”. Така вървим все надолу по панорамния път, който открива невероятна гледка встрани. Около 3 км надолу на зиг-заг ни отвеждат до точката, където трябва да излезем от пътя наляво. Разпознава се като малък черен път между няколко къщурки. 500 метра след това стигаме до скалата, която местните наричат Зли камък.
Според някои това е скалата, от която Вазовият герой дядо Йоцо “гледа”, въпреки че ако се задълбочим в разказа едва ли ще останем с това впечатление. Каквато и да е истината, обаче, трябва да признаем, че гледката си струва всеки километър, който извървяхме досега. Под нас се извива Искърското дефиле, а в него е сгушено селището Гара Бов. Често можем да чуем и тропота на железницата, който отеква сред възвишенията. Това е идеалното място за почивка след дългия маршрут и ние го използваме с удоволствие.
След като най-накрая се отърсваме от хипнозата на това място, се връщаме назад до разклона с асфалтовия път. По принцип маркировката продължава надолу по него, но ние решихме да слезем между къщичките и през гората. На 50 метра над нас има път, който минава между няколко двора вляво. Поемаме по него и малко по-късно се озоваваме на мостчето край пещерата. Преходът ни завършва по същия път, по който минахме в началото, за да стигнем до тук.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук