Подробна информация за маршрута
Днешния преход е по маркиран със синя туристическа маркировка маршрут, но в обратна посока. Правилният път е от с. Българи към с. Кости, но ние бяхме в Кости и трябваше да стигнем до Българи, така че го направихме по този начин. Имайте предвид, че така маркировката не е от най-подробните, но пък я има там, където е най-необходима. Имаме съмнения, че на Разклон 6, дори да минавате маршрута както си трябва, може да се объркате. Там не видяхме маркировка, която да сочи, че се влиза в гората и неусетно може да си продължите по дерето. Във всеки случай, най-добре е да се ползва GPS за по-сигурно.
Едно кратко описание на прехода – на места е доста див, което е присъщо за Странджа. Трябва да имате предвид, че вероятността за среща със змии по него е много голяма, да не кажем неизбежна, но, пък, повечето от тях са водни. Първата част (до разклона за Българи, при големия завой на р. Велека) върви през по-голямата част покрай гора, но на открито, докато втората е почти изцяло под сенките на дърветата. От тази гледна точка, нашата посока е доста добра, понеже прохладните утринни часове съвпадат с откритото вървене. През втората част на няколко пъти се пресича едно дере с чиста вода, която може да се използва за пиене. Като изключим един участък по средата на маршрута, ходенето е по широки черни пътища, а само в последните час-два има изкачване, но се преживява. Преди и след завоя на Велека има няколко трудно проходими участъци, за които ще споменем.
Тръгваме от село Кости от разклона за местност Свети Илия (първия след влизане в селото), където има големи указателни табели, стрелки и синя маркировка. До там се стига бързо и забележителността лежи точно на пътя, без да е нужно да се отклоняваме (една грешно наклонена табела ни обърка и тръгнахме по една пътека). Това са 14 вековни дъба, растящи на свещена земя, където е изграден и параклиса с аязмо „Св. Илия“. Оттук продължаваме направо, а не завиваме по прекия път за село Българи.
Така си вървим по поречието на река Велека, която ту ни приближава, ту се отдалечава. Лека-полека пътят ни се извива. Достигаме до едни обработваеми площи, където пътеката изчезва, защото са я разорали заедно с нивите. Ние си крачим спокойно сред буците и така един-два-три пъти. След това се навлиза в гора точно край коритото на реката. За момент тръгва горска пътека, която обаче се губи много бързо и започваме да вървим през високите треви. В тази част се чувствахме досущ като в джунгла. Дивата гора, в съчетание с високата влажност и непознатите звуци определено допринасят за това усещане.
Караме я по този начин известно време, докато стигнем до разклона за село Българи. Табелата е ясно видима и не би трябвало да я изпуснете. Оттук следва леко изкачване и след това бавно слизане, докато излезем на едно дере успоредно на Трашка река. Тук стартира най-неприятната част, защото на места е трудно проходимо, има свлечени храсти и дървета, които затрудняват движението и не на последно място – тук е „най-богато“ на змии. Успеем ли да се справим с този еднокилометров участък от маршрута, нямаме грижи напред.
Това се случва на един разклон, където вляво можем да напълним манерките от Трашка река, а напред се разделят два пътя, които влизат отново в гората. Поемаме по левия, който върви покрай поточето и на няколко места го пресича. След 2 км горски преход излизаме до хижа Пчелина – много приятно местенце, добре поддържана и с китен двор – само за отмора и мастика през лятото. Тя, обаче, не работи постоянно, а само със заявка, така че е хубаво да звъннете, ако желаете това лятно спокойствие.
Оттук тръгват няколко пътеки нагоре. Едната е широка на около 50-100 м преди хижата, другата е широка непосредствено преди хижата, а третата е тясна и невзрачна покрай хижата. Поемаме по втората широка, която може да се каже, че тръгва от входа на двора. Наклонът е сравнително голям в следващите 2 км, но пътят е добре отъпкан.
След изкачването следва малко слизане и така се редуват до края, но предимно се върви нагоре. На няколко места преходът излиза на широки поляни и панорамни точки. Яваш-яваш стигаме до гробището на село Българи, където има чешма, ако имаме нужда. Още малко нагоре и се намираме до крайната цел на нашия маршрут – центъра на селото, където беше подготвен нестинарския огън за празника вдругиден.
Къде да продължим прехода в Странджа?
Понеже трябваше да се върнем отново до Кости, минахме по друг, сравнително дълъг маршрут – през местността Дядо Вълчо. Съвсем наблизо е и красивата екопътека „Марина река“. Малко по-надалеч, край Малко Търново, има още няколко възможности: до оървенеца на Странджа връх Голямо Градище, до светилището Мишкова нива или екопътека „Пътят на ясния месец“.
Къде да отседнем наблизо?
Царево е най-близкият град до маршрута и там има доста възможности за отсядане. Аз лично съм отсядал в хотел Зебра, който е на много хубаво място, и мога да го препоръчам.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
