Подробна информация за маршрута
Ясен месец веч изгрява над зелената гора, в цяла Странджа роб запява песен нова юнашка.
Тези гръмки слова са началото на химна на Странджа планина „Ясен месец веч изгрява“ – песен, която възпява подвига на малка чета, водила жестоки битки с турската армия. Историята го помни под името „Сърмашишката афера“, състояла се на 2 април 1903 г. край село Бръшлян.
Именно от село Бръшлян започва маршрута на екопътека „Пътят на ясния месец“. Дори да разгледате само него, денят ви ще бъде пълноценен, тъй като е едно от малкото оцелели до днес села, обявени за архитектурни паметници. Целта на екопътеката е близкото село Стоилово и ни води до там по стъпките на воеводите, участвали в Илинденско-преображенското въстание. Преходът е с дължина 11 км и спокойно може да се вземе за около 3 часа. Пътят е лек, особено през втората част, след пресичането на главния път Малко Търново – Бургас. Маркировката е отлична, стига да не се движите в обратна посока – от село Стоилово. Също така е доста нетрадиционна. Официална туристическа маркировка с две бели линии и цветна по средата (в случая синя) почти няма, а през цялото време пътят ни сочат малки табелки с рисунка и надпис „Пътят на ясния месец“. Вода има само в началото, така че може да се запасите предварително. Но поне през почти цялото време се движим през гори, така че жаркото слънце се избягва.
В южната част на село Бръшлян ще видите указателната табела за начало на екопътеката. Маршрутът започва със слизане през гората, като 10-ина минути трябва да ни стигнат, за да стигнем до аязмото и параклиса „Св. Пантелеймон“. Край него има изградена чешма и места за отдих.
Оттук тръгваме по дерето на Петелейската река, която не е много пълноводна и спокойно вървим по нейното корито около 100-200 м. След това тръгва ясна пътека, която постепенно набира височина и оставя реката от дясната ни страна. Още километър и достигаме до просторни поляни и започваме да крачим по широк черен път. Той слиза до шосето Малко Търново – Бургас, което трябва да прекосим. Придържаме наляво и излизаме на чакълест път, по който вървим останалите 8 км до село Стоилово.
През тези 8 км няма особено разнообразие. Единствено при Разклон 3 можем да се отклоним за малко вдясно от нашата пътека, където се намира едно доста старо вековно дърво – Благун на над 600 години. Видяхме, че има маркировка „Пътят на ясния месец“, която сочи надясно от дървото, но ние се върнахме и продължихме по основния. Друго, което можем да отбележим е, че по средата на маршрута имаше няколко пейки с маси, където да починем и хапнем.
Едва към края на прехода започнаха да се откриват гледки от двете страни, които можем да кажем, че не бяха никак лоши. Все по-близо се виждаше и Стоилово, което се простираше на съседните хълмове. Ние крачехме уверено с мисълта за водопада Докузак, за който ни бяха казали, че е много красив и се намира близо до селото, но от другата страна. До него няма изградена екопътека, но ние можем и по асфалт – маршрут, който може да видите тук .
Къде да продължим прехода в Странджа?
Ако желаете продължение на деня из Странджа, наблизо има няколко маршрута. Край Малко Търново има две възможности: до връх Голямо Градище и до светилището Мишкова нива. По-надалеч, край село Българи, има още два. По-лекият е от село Българи до село Кости през местността Дядо Вълчо. Другият, също лек, но доста по-див и непредвидим, е пак от Българи до Кости, но през местността Припора. По-надалеч е красивата екопътека „Марина река“.
Целия текст на химна на Странджа „Ясен месец веч изгрява“:
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал’ е Юда самодива,
или луда гидия?Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най- е чета от юнаци,
плашило за читаци.Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи.Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди…Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина…Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.О, Сърмашик, село славно
от юнашката борба!
О,Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
