село Българи – местност Дядо Вълчо – село Кости

  • Категория: Пешеходни маршрути
  • Сезон:
  • Област: Бургас
  • Планина: Странджа
  • Начална точка: с.Българи( 42.087988, 27.729614 )
  • Крайна точка: с.Кости( 42.060179, 27.783872 )
  • Денивелация: 327 м27 м - 354 м
  • Дължина: 16 км
  • Времетраене: 4 часа
  • Информация: 01.06.2016
  • Източник: Панайот Толев
  • Маркировка:
  • Трудност:

Моля, имайте предвид, че голяма част от данните са неофициални, може да съдържат неточности и са предназначени за спомагателно, а не основно средство за ориентация при избор или провеждане на преход.

0 м 0 м 0 м 0 м 0 м
Изтегли GPS трак Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Интересни места наблизо

Подробна информация за маршрута

Село Българи е свързано с едно от най-мистичните фолклорни събития по българските земи – нестинарството. Една вековна традиция, която е запазена до днес в дълбините на Странджа планина. Нещо, което всеки българин трябва да преживее и да предаде на своето поколение.

Именно заради нестинарските игри се навъртахме по тези краища на България, та решихме да използваме дните около празника за разходки из дивите гори наоколо. Маршрутът, който сме избрали днес започва именно от село Българи, достига до село Кости, минавайки през „Естественото находище на пирен“ – местност известна сред местните с името Дядо Вълчо. Както можем да съдим по името, тук расте защитеното растение пирен и това е най-голямото находище от него в България. Дължината на прехода е 16 км, но е лек. Почти през цялото време е водоравен, а накрая дори надморската височина намалява. Следваме синята туристическа маркировка, която е в отлично състояние и след 4 часа стигнахме до село Кости.

Тръгваме от приготвения нестинарски огън в центъра на село Българи към главния път Царево – Малко Търново. Като излезем на него, завиваме към Царево и веднага след това хващаме отбивката за село Кости. Събират ни се общо 2.5 км по асфалтов път, докато най-накрая стигнем до отбивката вляво за местност Дядо Вълчо, която няма как да изпуснете.

От този разклон се тръгва по широк горски път, който ще ни съпътства до края на прехода. Едва изминахме двестатина метра и на един разклон видяхме табела, която ни изненада приятно. Пишеше „Покрития мост“, за какъвто дори не подозирахме. Тъй като обичаме такива скрити местни забележителности, веднага направихме това малко отклонение в маршрута. След има-няма 500 м стигнахме до много интересна беседка, която беше изградена над едно дере и изглеждаше точно като Покрит мост. До нея има и чешма, ако на някой му се налага.

Връщаме се до стария път и отново поемаме по него. Така продължава дълго време, от двете ни страни дървета и храсталаци, тук-таме някоя по-голяма локва, заради която трябва да минаваме през гората, но нищо съществено. Вървене и пак вървене по границата на резерват Силкосия – първата местност в България, обявена за резерват. Ще вметнем, че има едно разклонение, което излиза на широка поляна, където има изграден туристически заслон.

4 км след Покрития мост екопътеката ни в местността Дядо Вълчо, за което разбираме по множеството туфи пирен, които ни обграждаха отляво и отдясно. Най-накрая стигнахме до една скоро построена вишка, до която няма достъп за външни лица. Дори и да не се качим на нея, ще се зарадваме на просторната гледка към хълмовете на Странджа, която ни се открива.

Следващите 5 км минават малко монотонно, но към края на слизането започват да ни се разкриват хубави панорами. Започнахме да виждаме и самотни ферми, докато най-сетне достигнахме до последния разклон, където една табела ни сочеше, че село Кости ни се намира точно на 3530 м надясно. Щом натам пише, натам следваме. Вече по доста широк черен път, който върви по река Велека, като на моменти се доближаваме до водите й. Местността в тази част на маршрута беше много разчупена и неусетно завъртяхме по последния завой преди село Кости. Слънцето тъкмо залязваше и багрите, които придаваше на селските къщи, гористите хълмове, зелените поля и разораните ниви, трудно може да бъдат хванати точно във фотоапарат, а камо ли от телефон.

Къде да продължим прехода в Странджа?

Това беше един прекрасен завършек на днешния преход, а ако някой тепърва започва и трябва да се върне обратно, може да следва нашия маршрут от село Кости до село Българи. А съвсем наблизо е друг приятен маршрут – късата и красива екопътека „Марина река“. По-надалеч, край Малко Търново, има още няколко възможности: до странджанския първенец връх Голямо Градище, до светилището Мишкова нива или екопътека „Пътят на ясния месец“.

Къде да отседнем наблизо?

Царево е най-близкият град до началото на маршрута и там има доста възможности за отсядане. Аз лично съм отсядал в хотел Зебра, който е на много хубаво място, и мога да го препоръчам.

Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук

Интересни места наоколо, които да посетите

Екопътека „В царството на зелениката“ Екопътека „Марина река“ село Кости – местност Припора – село Българи Общински исторически музей – гр. Царево Историческа местност „Петрова нива“ село Стоилово – водопад Докузак Исторически музей “Проф. Александър Фол” – Малко Търново местност Градището – местност Мишкова нива

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.