с.Българи – м.Дядо Вълчо – с.Кости

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция
  • Категория: Пешеходни
  • Сезон:
  • Област: Бургас
  • Планина: Странджа
  • Начална точка: с.Българи( 42.087988, 27.729614 )
  • Крайна точка: с.Кости( 42.060179, 27.783872 )
  • Денивелация: 327 м27 м - 354 м
  • Дължина: 16 км
  • Времетраене: 4 часа
  • Информация: 01.06.2016
  • Източник: Панайот Толев
  • Маркировка:
  • Трудност:

Моля, имайте предвид, че голяма част от данните са неофициални, може да съдържат неточности и са предназначени за спомагателно, а не основно средство за ориентация при избор или провеждане на преход.

0м 0м 0м 0м 0м
Изтегли GPS трак Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо

Подробна информация за маршрута

Село Българи е свързано с едно от най-мистичните фолклорни събития по българските земи – нестинарството. Една вековна традиция, която е запазена до днес в дълбините на Странджа планина. Нещо, което всеки българин трябва да преживее и да предаде на своето поколение.

Именно заради нестинарските игри се навъртахме по тези краища на България, та решихме да използваме дните около празника за разходки из дивите гори наоколо. Маршрутът, който сме избрали днес започва именно от село Българи, достига до село Кости, минавайки през „Естественото находище на пирен“ – местност известна сред местните с името Дядо Вълчо. Както можем да съдим по името, тук расте защитеното растение пирен и това е най-голямото находище от него в България. Дължината на прехода е 16 км, но е лек. Почти през цялото време е водоравен, а накрая дори надморската височина намалява. Следваме синята туристическа маркировка, която е в отлично състояние и след 4 часа стигнахме до село Кости.

Тръгваме от приготвения нестинарски огън в центъра на село Българи към главния път Царево – Малко Търново. Като излезем на него, завиваме към Царево и веднага след това хващаме отбивката за село Кости. Събират ни се общо 2.5 км по асфалтов път, докато най-накрая стигнем до отбивката вляво за местност Дядо Вълчо, която няма как да изпуснете.

От този разклон се тръгва по широк горски път, който ще ни съпътства до края на прехода. Едва изминахме двестатина метра и на един разклон видяхме табела, която ни изненада приятно. Пишеше „Покрития мост“, за какъвто дори не подозирахме. Тъй като обичаме такива скрити местни забележителности, веднага направихме това малко отклонение в маршрута. След има-няма 500 м стигнахме до много интересна беседка, която беше изградена над едно дере и изглеждаше точно като Покрит мост. До нея има и чешма, ако на някой му се налага.

Връщаме се до стария път и отново поемаме по него. Така продължава дълго време, от двете ни страни дървета и храсталаци, тук-таме някоя по-голяма локва, заради която трябва да минаваме през гората, но нищо съществено. Вървене и пак вървене по границата на резерват Силкосия – първата местност в България, обявена за резерват. Ще вметнем, че има едно разклонение, което излиза на широка поляна, където има изграден туристически заслон.

4 км след Покрития мост екопътеката ни в местността Дядо Вълчо, за което разбираме по множеството туфи пирен, които ни обграждаха отляво и отдясно. Най-накрая стигнахме до една скоро построена вишка, до която няма достъп за външни лица. Дори и да не се качим на нея, ще се зарадваме на просторната гледка към хълмовете на Странджа, която ни се открива.

Следващите 5 км минават малко монотонно, но към края на слизането започват да ни се разкриват хубави панорами. Започнахме да виждаме и самотни ферми, докато най-сетне достигнахме до последния разклон, където една табела ни сочеше, че село Кости ни се намира точно на 3530 м надясно. Щом натам пише, натам следваме. Вече по доста широк черен път, който върви по река Велека, като на моменти се доближаваме до водите й. Местността в тази част на маршрута беше много разчупена и неусетно завъртяхме по последния завой преди село Кости. Слънцето тъкмо залязваше и багрите, които придаваше на селските къщи, гористите хълмове, зелените поля и разораните ниви, трудно може да бъдат хванати точно във фотоапарат, а камо ли от телефон. Това беше един прекрасен завършек на днешния преход, а ако някой тепърва започва и трябва да се върне обратно, може да следва нашия маршрут до село Българи.

Не забравяй планинската застраховка!Имаш 10% ОТСТЪПКА с промо код TRIPSJOURNAL от застраховка Парана – най-удобната туристическа застраховка!
Активираш, когато ти потрябва, без да ходиш до офиси. Купи ТУК!

Места наоколо, които да посетите

Екопътека „Марина река“ с.Кости – м.Припора – с.Българи Общински исторически музей – гр. Царево Историческа местност „Петрова нива“ с.Стоилово – вод.Докузак Исторически музей “Проф. Александър Фол” – Малко Търново местност Градището – местност Мишкова нива местност Градището – връх Голямо Градище

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.