Подробна информация
Васил Иванов Кунчев – Левски е една от най-светлите личности в историята на България. Той е най-почитаният български революционер и радетел за свобода. Борбата му за чиста и свята република обединява цял един народ в идеята за национално освобождение. Неговите възгледи далеч надхвърлят границите на едно общество, за да се обединят в една по-висша цел – равноправие на народите, етносите и малцинствата. Нравственото богатство, което оставя след себе си, е достойно за преклонение и родолюбието, с което е известен, му носи всеобщо признание. След себе си не оставя само дълбоки думи, а ги превръща в дела. Вътрешната революционна организация, която успява да изгради, е основата на освободителните процеси и прелюдия към избухването на Априлското въстание и освобождението на България. Така накратко можем да представим личността и приноса на Апостола на българската свобода.
Левски е потомък на стари карловски родове – Караиванови, по майчина линия и Кунчеви по бащина. Роден е на 6 юли 1837 г. (по стар стил – днес 18 юли) в Карлово и живее в малка къща в града, построена от дядо му през 18 в. В Карлово живее до 1862 г., с малки прекъсвания по време на учението му в Стара Загора. Животът му до тази година е свързан с духовни дейности, по време на които приема монашеството и духовното име дякон Игнатий.
В средата на двайсетте години от живота си се запалва по идеите за национално освобождение и решава да се включи в Първата българска легия на Г. С. Раковски. На 31 март 1862г. напуска родния си град и се отправя към Белград. Там постъпва в легията, а в началото на юни участва в първата си схватка с турците, където се изявява със своята храброст, донесла му прозвището Лъвский, което след време се превръща в негово име. След това се обособява нов период в живота му, в който пребивава в Сърбия, Румъния и отново в България, където се отдава на учителска дейност, като не спира да поддържа връзка с приятелите си воеводи.
След 1867 г. отново се отдава на революционните дейности. Включва се в четата на Панайот Хитов в Букурещ и по препоръка на Раковски става знаменосец. След това отново е участник във Втората българска легия в Белград преди да започне дейността си по обединяването на българския народ.
През януари 1869 г. предприема първата си обиколка из България, с цел да проучи и агитира за националноосвободителни работи. По-късно през същата година заминава за втори път на обиколка, по време на която организира първите революционни комитети. След това заминава в Букурещ, където също вижда нуждата от създаване на Вътрешен български централен революционен комитет, наред с този в Букурещ. Цялата 1871 г. е отдадена на разширяване на дейността на комитетската мрежа, а в Ловеч е организиран така желаният от него Централен комитет. Остатъка от живота си Васил Левски посвещава на организацията, заздравяването и дейностите на създадените от него комитети. На 25 декември 1872 г. пристига в Ловеч, принуден от обстоятелствата, а на следващия ден заминава за с. Къкрина, където отсяда в революционерското ханче. На следващата сутрин в него нахлуват турските власти и го залавят. Заведен първо в Търново и после в София, където е осъден на смърт. На 6 февруари (днес 19 февруари), на бесилото приключва живота на един от най-видните дейци за българска свобода – Васил Левски.
Днес родната му къща е превърната в музей, който проследява житейския му път от ранното му детство до превръщането му в един от най-тачените българи в историята. По време на борбите за освобождение, къщата е разрушена, а през 1937 г. е възстановена в автентичния си вид с помощта на местните и спомените на племенниците на Апостола. Тя е малка, едноетажна постройка с голяма веранда отпред. В нея има две стаи, в едната от които е живеело семейството, а другата са използвали за гостна. Под къщата се намира зимникът, където може да се види скривалището, в един вграден в стената долап. За къщата е долепена работилницата, където се намират гайтанджийница и бояджийница.
По-късно, през 1965 г., е изградена експозиционната зала, в която се съхраняват множество материали, снимки и документи, следващи живота и дейността на Левски. В нея може да се чуе историята му и да се видят негови лични вещи. Част от експозицията е униформа на Първата българска легия, знамето на Карловския революционен комитет, устав на БРЦК и много други исторически и художествени ценности, свързани с революционера.
По-късно в двора на къщата е издигнат паметник на майка му – Гина, а през 2000 г. е осветен мемориалният параклис “Всех святих болгарских”. През 1864 г. Апостола сваля монашеското расо и сам реже косата си. Дава ги на майка си със заръката да ги пази и жената спазва това свое обещание и ги предава на сестра му Яна. През 1907 г. тя ги дарява на държавата, а след построяването на параклиса “Всех святих болгарских” кичур от нея е даден за съхранение там.
Национален музей „Васил Левски“ е един от 100-те национални туристически обекта.
