Подробна информация
Легендарният български герой Момчил Юнак е бил вдъхновение на хората по тези земи. Известен с внушителната си физика, той бил толкова снажен “колкото двама души”, а според турските поети “… приличаше на минаре!”. Историята си започва като обикновен разбойник, за да стигне до времена, в които е независим владетел. За поданиците си е храбър и доблестен човек – владетел за пример. Със своите дела се прославя навред и става пръв защитник на народа от турските нашествия.
Така местните избират Момчиловци за име на селото си през 1934 г. То е един от типичните образци на родопското село, когато става дума за красота и гостоприемство. Разположено върху планинските възвишения, се простира надлъж и шир. То е едно от най-големите села в Родопите с население от над 1200 души, а красотата на котловината го обгражда от всички страни. Задружните усилия на местните жители го превръщат и утвърждават като едно прекрасно кътче за отдих и селски туризъм.
Гостоприемството е сред най-големите добродетели на хората тук, за което говори факта, че трудно се намира къща, която да не приема гости. Топлото посрещане се е превърнало в символ, който ни посреща на входа на града – красива родопчанка в народна носия, която ни приветства за добре дошли с пита на ръце. Нагоре по склона лъкатуши главната улица, която ще ви отведе до централния площад на селото. Оттам, освен на красива гледка, ще се нагледате на изящната родопска архитектура, в чийто стил са строени сградите на читалището, кметството и пощата и други основни постройки.
Музеят в Момчиловци е открит през 1964 г. с помощта на всички хора, които, освен средства и труд, са дали от себе си и голяма част от експонатите. Експозицията обхваща различни теми – археология, етнография, възраждане, а в него има и малка картинна галерия.
Първите сведения за живот по тези земи датира от бронзовата епоха, когато са били обитавани от древните траки. От античните години има множество находки, които се съхраняват в музея – сечива, монети, керамика. Името на населеното място не е известно до падането на българската държава под властта на Османската империя. Оттогава съществуват данни, че турците са му дали името Горно Дерекьой, което означава “село в дере”.
Във вековете под чуждо владичество, както в цяла България, така и тук е бил упражняван натиск за приемането на исляма. Момчиловци е едно от малкото селища, които успява да запази християнството. По време на Възраждането то участва дейно в борбите за самостоятелна българска църква. Нещо повече – селото получава разрешение да се построи църква през 1934 г., а две години по-късно идеята е реализирана. Храмът се нарича “Св. св. Константин и Елена” и в него има зографии на Димитър Зограф – брат на прочутия Захари Зограф. След построяването на светилището мюсюлманите постепенно се изселват и местните остава единствено българи християни. По-късно към нея е открито килийно училище от йеромонах Григорий, свещеник от Света гора. Вместо да натрапва гръцкия език той се научава на български. В един етап създава и т.нар. гръцка транскрипция – изписва думите от тукашния диалект на гръцки. По този начин превежда някои богослужебни книги и преподава в Момчиловци и околните населени места. По-късно в годините училището прераства в българско и светско.
Един от основните поминъци в селото е овчарството, както е в голяма част от Родопите. Освен него се развили добре каменоделството, абаджийството, шивачеството, златарството и рибарството. Някои от тях се запазват по-дълго, но повечето замират след Междусъюзническата война, когато достъпът на българите до Беломорието е бил спрян. Тогава повечето занаятчии се преориентират към строителството, а останалите продължили да практикуват занаятите си в други краища на България.
През годините, освен добри, са преминавали и лоши събития. Межди 1836 г. и 1838 г. в селището върлува голяма чумна епидемия. Населението бягало по горите и слизало по домовете си единствено зимата, когато смъртта “утихвала”. Почти всеки дом застигнала неволята, а в църквата Димитър Зограф изрисувал чумната напаст. Друго нещастие сполетяло селото през 1907 г., когато се разразил голям пожар, който само за три часа погълнал 73 къщи.
В наши дни Момчиловци се слави като приветливо и гостоприемно. За разлика от повечето малки населени места тук младите предпочитат да останат тук. С тяхна помощ се развива и местността и туризма. За разлика от повечето български села в това може да намерите всички съвременни удобства. Различни видове спорт се практикуват в зависимост от сезона. За любителите на зимните спортове има център за ски и сноуборд, а само на 20км. се намира един от най-големите ски курорти в България – Пампорово. Катерене, трекинг, планинско колоездене и други са основните спортни развлечения през топлите сезони. Оттук минават много пешеходни маршрути, а околността е пълна със забележителности, които посетителите могат да разгледат.
Не пропускайте да посетите и невероятния Васильовски чучур, до който се стига по красива екопътека. Това е едно райско кътче сред планината, построено с безгранична любов от един скромен човечец – бай Васил. Неговото желание и въображение оживяват след “неброено време” в един страхотен екокът с чешма, параклис и заслон, а прекрасният старец ще ни служи за пример за доброта, майсторство и патриотизъм.
