Подробна информация
Велики Преслав е свидетел на едни от най-великите моменти в българската история. По време на управлението на цар Симеон I Велики, градът е провъзгласен за столица на България, която е преместена от досегашната – Плиска. Това се случва през 893 г. по време на Преславският църковно-народен събор. Според проучванията селището е проектирана по такъв изящен начин, че да може да се мери дори с величествения Константинопол.
По време на управлението на цар Симеон България преживява най-големия си разцвет в историята. Държавните граници се простират на три морета – Черно на изток, Бяло на юг и Адриатическо на запад, а на север достигат до Карпатите. Освен военна мощ и териториално разширение в страната се извършва ненадмината досега църковна и просветна дейност. Именно това е причината периода да бъде наречен “Златен век на българската книжнина и култура”.
Като част от този подем Велики Преслав се разраства неимоверно и добива блясъка на могъща имперска столица. Основан е малко преди това – по време на управлението на княз Борис I (852 г. – 889 г.), за да се превърне след няколко десетилетия в един от най-красивите градове в Югоизточна Европа. Обособен е като град-крепост и в средата му се издига вътрешния град с Г-образна форма, заобиколен от дебели каменни стени и кули по тяхното протежение. Отвъд зидовете се намира и външния град, който е обгърнат от нов ред укрепителна система. За великолепието на престолния град Йоан Екзарх е писал:
Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги види, той се учудва. И като пристъпи към вратата, чуди се и се пита, а като влезе вътре, вижда от двете страни големи сгради, украсени с камък и изпъстрени с дърво и прочее. Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, той не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи – бедният, сякаш си загубва ума и им се чуди… и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя…: „Какво видя там?”, той ще рече: Не зная как да разкажа това – само със вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота!
Най-представително място в столицата е отредено за дворцовия комплекс, построен върху високо плато. В него са обособени две главни части – Големият дворец с тронната зала, Малкият жилищен дворец и Владетелската базилика. Цялото място е било един архитектурен шедьовър, изпълнен с декорации и каменна пластика – бази, колони, капители и др. С течение на годините и различните епохи, през които преминава, комплексът е бил преустройван многократно. На висока тераса наблизо е открита т.нар. Златна църква, издигната по време на управлението на цар Симеон – един невероятен паметник на средновековното строителство.
Владетелската базилика е една от най-значителните исторически находки в местността, която можем да видим и днес. Разположена е точно срещу царския замък, на 30 м от него и е с внушителни за времето си размери – 21.10 м на 47.50 м Това го прави вторият по големина храм, откриван в България. Датировката му е от 9 в., но не е уточнено дали е построен по времето на Симеон. Представлява трикорабна базилика с вход откъм запад, която също е богато украсена.
Освен най-важните постройки при разкопките са разкрити основите на много повече сгради, близки и отдалечени от централните. Няколко църкви са се издигали в различните краища на града, както и архиепископска палата. Стопанските постройки са свидетелство за силната икономика в държавата по това време – сгради с пещи, търговски помещения, хранилища и др. Идентифицирани са няколко бани и част от канализационната система, която е опасвала целия град. Посетителите могат да видят и главната порта и да се насладят на гледката на местността, която се разкрива от върха.
През 970 г. Велики Преслав е завладян от киевския княз Светослав I, който мести тук столицата на Киевска Русия. На следващата година византийската армия превзема града и го разграбват. В чест на победата византийския император Йоан Цимисхи преименува града на себе си – Йоанопол. Така остава владение на империята до възстановяването на държавата след въстанието на Асен и Петър и обособяването на Второто българско царство. Крепостта отново започва да брани пределите на страната, докато тя не пада под османска власт в края на 14 в.
В чест на 1000-годишнината от смъртта на Св. Методий и цар Симеон в местността са построени храм-паметникът “Св. св. Кирил и Методий”. Светилището се намира сред красив парк. Голяма част от находките може да видите в Археологическия музей, който се намира в близост до резервата. Сред експонатите са древни оръжия, предмети от бита, накити, керамика и др. Тук е изложено прословутото Преславско златно съкровище. Други ценни елементи от експозицията са копие от монументалната икона на Св. Теодор, керамичният иконостас на дворцовата църква, надписи, оловни печати и още много антики.
В бр. 29 на държавен вестник от 1927 г. са обявени за народни старини всички разкрити и неразкрити църкви на територията на комплекса. В бр. 221 от същата година в тази категория влизат царския дворец и прилежащите му крепости. Далеч по-късно (бр. 46 от 1970 г.) за такива са обявени и двете крепостни стени, кръглата църква и др. Днес Националният историко-археологически резерват „Велики Преслав“ е един от 100-те национални туристически обекта.
