Подробна информация
Националният историко-археологичен резерват “Мадара” се намира непосредствено до село Мадара, близо до град Шумен. Местността е населявана от древни времена и днес могат да се видят десетки обекти от различни епохи. В района са открити крепости, имения, пещерни светилища, храмове и още много други материални и духовни ценности, които свидетелстват за различните култури, които са преминали оттук – първобитни, траки, римляни, византийци, славяни, българи и турци.
От древни времена траките са използвали скалите на платото за жилища, подобно на първобитни хора. Освен тези жилища са открити други тракийски следи при разкопките на две надгробни могили наоколо. Те дават сведения за търговските връзки на тукашните обитатели с гръцките колонии по черноморското крайбрежие.
Голяма част от находките са от периода в края на старата и началото на новата ера. Особено силно е римското присъствие, като най-внушителният паметник от това време е Вила Рустика, която представлява голямо имение на земевладелец, датиращо от 2 в. – 4 в. сл.Хр. Комплексът е съставен от много сгради под едно владение, характерни за земеделските вили в Римската империя. През 4 в. сл.Хр. е издигната крепост на Мадарското плато, която е съществувала до нашествието на Османската империя.
През ранните години на Средновековието региона на резервата се е развивал добре поради близостта си до първите две български столици – Плиска и Велики Преслав. Освен земеделски център тук се е обусловило и духовно средище, за което свидетелстват множеството езически храмове открити при изследванията.
По-късно, през 14 в., тук е бил изграден един от най-големите скални манастири в България. На различни нива в скалите са били естествените пещери, използвани за монашески килии, църкви, параклиси и гробници. Една от най-големите е използвана за църква, която и днес е работеща – “Св. Пантелеймон”.
Безспорно най-голям интерес представлява и най-известната забележителност в резервата – Мадарският конник. Той представлява барелеф на конник в ход надясно, куче, което го следва, орел и лъв, прободен от копието на ездача под предните крака на коня. Около него има множество надписи на гръцки език. Композицията е в реални размери и символизира триумфа на врага, а най-честите предположения са, че образът е на българския владетел хан Тервел (701 г. – 721 г.). Мадарският конник е обявен за Глобален символ на България през 2008 г. Той е единствен по рода си в цяла Европа. През 1979 г. е записан като паметник със световно значение в списъка на ЮНЕСКО. Повече за Мадарския конник може да прочетете тук.
След падането на България под властта на Османската империя всичко, което е постигнато в региона е напълно заличено. Значението на региона става все по-малко и местността постепенно запада.
През 1935 г. е основан археологически музей, който ни превежда през епохите на съществуване на Мадара. Експозицията включва над 350 експоната открити по време на проучванията. За любителите на пешеходния туризъм е обусловен маршрут тип екопътека в рамките на резервата. Територията му е обявена за защитена местност в която се намират някои защитени видове животни и растения.
Националният историко-археологически резерват “Мадара” е обявен за такъв с постановление №161 на 5.8.1958 г. Днес е притежание на Регионалния исторически музей на Шумен и като част от него е един от 100-те национални туристически обекта.
