Подробна информация
Плиска е първата столица на България от нейното създаване през 681 г. до 893 г., когато владетелският престол е преместен във Велики Преслав от цар Симеон I. По това време градът е бил един от най-големите по размери в Европа. Дълго време не се е знаело, че именно тук се намира древният престолен град, но през 1904 г. е открита колона с надпис от времето на хан Омуртаг, от където това става ясно.
Мястото е избрано от прабългарите поради стратегическото си положение. Равнината е благоприятно място за развитие на скотовъдство и земеделие, а оттук са минавали и някои много важни пътища. Освен това градът е бил заобиколен от близките плата, което е било много подходящо във военно отношение.
Историята на Плиска може да бъде разделена на четири периода – езически, християнски, български и византийски. Строителството през тях било различно – от леки дървени постройки до каменно строителство преди и след пожара от 811 г. Първоначално постройките на новия народ са били дървени с четириъгълна или кръгла форма. Първите централни постройки образуват ханската резиденция. Дворцовият комплекс е бил ограден с крепостна стена, а с течение на времето около нея се обособяват жилищни сгради и квартали.
При завладяването на града от византийския император Никифор Геник дървените постройки са опожарени, а по късно на тяхно място се издигат новите каменни такива. Следващите години бележат развитието на строителството в Плиска под ръководството на хан Омуртаг. Градът е бил добре укрепен. На мястото на Крумовия дворец е издигната нов дворцов център с тронна зала. Около него е издигната каменна стена, а около жилищните и стопански сгради – тухлена. Изградени са канализации и бани с подово отопление. Появили са се нови езически храмове, стопански и производствени сгради и водохранилища. Тайници са свързвали важните постройки в града и по тях по време на обсада е аристокрацията е можела да напусне града.
Защитата на крепостта се състои от три основни обръча. Първата преграда представлява вал и ров, ограждащи площ от 23 хиляди декара. Вторият пояс са запазените до днес крепостни стени, които предпазват пространство от около 500 декара. Крепостната стена разделя града на две части – външен и вътрешен. Вътрешният е бил плътно застроен, а външният, най-вероятно, разделен на квартали. Дълго време се е смятало, че вътрешният е предназначен само за хана и приближените му, но от проучванията става ясно, че тук са живели всякакви хора.
Приемането на християнството през 864 г. е повратен момент, както в цялата българска история, така и в развитието на Плиска. След този знаков момент в нея започват да се изграждат нови храмове, на мястото на предишните езически. Всички от тях са били от типа базилика с изключение на дворцовата църква, която е единствената кръстокуполна църква.
След възкачването на Симеон I Велики на престола, столицата е преместена от Плиска във Велики Преслав. Така Плиска започва да губи своето значение и постепенно се превръща в обикновен стопански град и никога не възвръща повече стария си блясък. Упадъкът й започва след нашествието на печенегите през 1048 г. – 1049 г.
Към старата столица има изключителен археологически интерес още от далечното минало. Проучвания тук се извършват повече от век – от 1899 г. и работата по историческата ценност продължават. За толкова много изминали столетия има значително добре запазени обекти, а някои от най-важните са подложени на консервационни работи, които да ни дадат представа за облика им в миналото. Една от възстановените части е крепостната стена, която се простира стотици метри по протежението на средновековния град, заедно с Източната порта, която е била главен вход на укреплението.
Крумовият дворец е един от най-интересните обекти в комплекса и същевременно е най-големият. Има четириъгълна форма и в него са открити 63 помещения. Всъщност, той е една от най-зле запазените сгради от това време, а основите, които виждаме днес на това място са възстановка, за да подсилят възприятието на посетителите за него. Предполага се, че не цялото помещение е било една единствена сграда, а дворец със вътрешен двор. По-късно е построен Омуртаговият дворец, който заема едва една трета от площта на Курмовия.
По така нареченият церемониален път стигаме до Голямата базилика. Още в далечината можем да съдим за внушителните й размери. Това е бил най-големият християнски храм в цяла Европа по това време, а негов ктитор е самият княз Борис I. Мястото не е избрано случайно, тъй като се предполага, че преди това тук е имало гробница на светец. През 866 г. тук са посрещнати братята Кирил и Методий, които поставят основите на първата славянска книжовна школа и по-късно на славянската писменост. В наши дни базиликата е реставрирана частично, за да може да се придаде по-ясна представа за красотата и величието на сградата. Манастирският комплекс се състои от катедрала, епископски дворец и манастир.
В процеса на разкопките е открита уникалната за България Розета – емблемата на Плиска. Това е малка бронзова звезда със седем лъча, колкото са били познатите по това време планети. Върху всеки лъч има рунически надписи на древното прабългарско писмо с черти и резки, а по средата е прочутият прабългарски знак – IYI. Все още, обаче, написаното на Розетата остава загадка за археолозите, които ежедневно работят по разчитането й.
В североизточната част на старопрестолният град е построен музей, в който са изложени находките, открити в местността. Подредени са хронологически и обуславят основните периоди на развитие на древната столица – езически и християнски. Тук може да видите умалени макети на Крумовия и Омуртаговия дворец, както и на Голямата базилика. Изложени са и печатите на някои български владетели, духовници и други важни личности от това време.
Националният историко-археологически резерват Плиска е обявен за археологически паметник на културата с национално значение с брой 46 на Държавен вестник през 1970 г. Той е част от Регионалния исторически музей – Шумен, както и един от 100-те национални туристически обекта на България.
