Подробна информация
В центъра на гр. Котел се издига величествената сграда на Пантеона на Георги Стойков Раковски, известен под много имена в миналото, но запечатан в историята с това. Освен гробницата на революционера, в сградата се помещава и “Музеят на котленските възрожденци”, в който са изложени делата на над 200 видни възрожденци, помогнали по един или друг начин за българската свобода, вяра и култура. Музеят е открит през 1981 г., в чест на 1300 г. от създаването на България, а днес е един от 100-те национални туристически обекта.
Пантеонът е посветен на един от най-великите българи от ерата на Възраждането – Георги Раковски. Освен публицист, етнограф и общественик, той е знаменит революционер, идеолог и основоположник на национално-освободителните борби.
Още с влизането си в просторната главна зала можем да усетим силата на това място, под съпровода на тежката музика, която звучи в нея. В нейния център лежи мраморният саркофаг, в който са положени тленните останки на воеводата. Той умира на 21 октомври 1867 г. в Букурещ, където е погребан първоначално. През 1885 г. костите му са пренесени в църквата “Св. Неделя” в София. По-късно, през 1842 г., са изместени в родния му Котел, а при изграждането на Пантеона през 1981 г. са положени под мемориалната плоча в него. Върху нея е разпънато бронзовото знаме с недвусмисленото послание “Свобода или смърт”, въвеждало българските войски в битка. Най-отгоре, често сред пищни почетни венци, блести копие на сабята на Раковски.
В Музеят на котленските възрожденци, можем да проследим историята на именити българи, разделена в четири секции – будители, просветители, бунтовници и революционери. Там са изложени ценни артефакти на едни от най-големите българи от възрожденската епоха – Софроний Врачански, Петър Берон, Неофит Бозвели, Георги Мамарчев и др.
В залата на “будителите” е поместена историята на Стойко Владиславов, както е рожденото име Софроний Врачанкси. Тук могат да се видят владишкия му жезъл, купелче за водосвет, което е използвал, икони и друга църковна утвар. Освен духовник, Софроний Врачански е учител и книжовник. В ранните години на своята зрялост той е обучавал котленските ученици и в тази връзка в помещението е отделен кът, който е превърнат в учебна стая с пясъчни чинове и място за наказания. В другата част се намират оригинали на първите български печатни книги, а безспорно най-голям интерес буди първият препис на Паисиевата “История славяноболгарская” от 1765 г.
В следващата зала “Просветители” е посветена на хората допринесли за развитието на просветното и книжовното дело в региона, а и в цяла България. Почетен е един от водачите на националното църковно движение – Неофит Бозвели. Тук се намира и първият български буквар – “Рибният буквар”, дело на д-р Петър Берон, който дава тласък на българското просветно дело. Заедно с него в колекцията се пази стъкленица с балсамираното сърце на книжовника.
“Бунтовници” ни пренася в бурното минало на българските радетели за свобода. Колекцията включва много хайдушки вещи и оръжия, които са дали своя принос за свободата на нацията. Може да научите много истории за подвизите на котленските воеводи начело с кап. Вълков, Гаджал Воевода и вуйчото на Раковси – кап. Георги Мамарчев. Един от най-ценните експонати е личният печат на Георги Мамарчеви, ръководител на Котленското въстание от 1829 г.
Последната зала “Революционери” е посветена основно на Георги Раковски и в нея могат да се видят много негови предмети и произведения. Богати са документалния и снимковия материал, свързани с живота и делата на революционера. Личните вещи, които правят най-голямо впечатление са дневника и личното му оръжия. В тази част на музея може да видите и ковчежето, в което са пренесени костите му.
Снимки – Велина Кръстева.
