Подробна информация
Според древните предания много отдавна живели три сестри – Гамза, Кула и най-голямата – Вида. Баща им бил влиятелен човек, владетел на безкрайни земи. След смъртта му, те били поделени между трите му щерки. Всяка от тях построила град на свое име в новите си територии. За Гамза – Гамзиград, за Кула – град Кула и за Вида – град Видин. Двете по-малки сестри се оженили твърде рано и необмислено, което било причината да имат несполучливи бракове. Не попаднали на добри мъже, които бързо пропилели наследството им. Когато видяла тези несгоди, Вида се зарекла, че за себе си ще избере идеалният мъж. Годините преваляли, а тя все не можела да хареса някой. Построила замък за нея и народа си, който бранила от чуждите нападения във времето. А то минавало бързо и неусетно. Владетелката живяла до дълбоки старини, но все така сама. След смъртта ѝ, благодарните поданици дали на замъка нейното име – „Баба Вида“.
Крепостта се разпростира на брега на най-големия завой на река Дунав във Видин. Тя е най-стария средновековен замък, който е запазен толкова добре до наши дни. За издръжливостта ѝ са помогнали двете оградни стени, които представляват два концентрични четириъгълника с неправилна форма. Ъглите на замъка сочат към четирите посоки на света. Той е опасан от голям ров, който се е пълнил с вода от Дунав. На места е широк над 6 метра и дълбок около 4, а над него навремето е спускан подвижен дървен мост, за разлика от каменния сега. Външното ограждение има 2 кули – входната от север и по-малка, която гледа на изток. Между външната и вътрешната стена се получава малко дворно пространство като преддверие към централната част. Втората стена е по-висока и по-дебела и предпазва жилищната част. По нейното протежение са разположени 9 кули, от които 4 са ъглови.
Строителството му започва през 10 в., на мястото на римската наблюдателница Бонония, която е изградена през 3 в. След завършването ѝ, „Баба Вида“ се е превърнала във важен отбранителен пункт. Сведенията говорят красноречиво за нейната непревземаемост. Според византийските хроники е издържала 8 месеца под обсадата на византийската армия, предвождана от Василий II, а освен това поражение не е била превземана със сила друг път.
През Второто българско царство е главно укрепление в северозападна България. През този период са извършени най-мащабните подобрения на крепостта. Последният български владетел преди османското робство – Иван Страцимир, е живял в замъка и при него са извършени най-големите разширения. Построени са много вътрешни стени и кули, с които придобива почти този вид, в който е достигнала до нас.
Последните промени по нея са направени по време на османското владичество. Тогава е пригодена стрелковата тераса и са направени амбразури на външните стени за малки оръдия и пушки. На някои от кулите са били построени покриви, а част от стената е надградена. По това време укреплението е използвана по-скоро за наблюдение, отколкото за отбранителни цели. Освен това е служила за съхранение на оръжия, като някои от помещенията са били строг затвор.
След освобождението крепостта „Баба Вида“ е използван за военни цели и достъпът до него е бил ограничен. През 1956 г. са започнали археологически проучвания, а две години по късно е отворен за туристически посещения. Днес там се помещава летния театър във Видин. Навсякъде могат да се видят предмети от бита и ежедневието от онези времена. В старите стаи за мъчения е запазен автентичния вид и са изложение интересни уреди за изтезания. В други помещения са пресъздадени сцени от живота в средновековния замък. Той е обявен за един от 100-те национални туристически обекта.
